листа и цветя, които подскачаха около нея в стотици различни цветове и форми. Махна няколко нарциса от лицето си и погледна с усмивка към Травис, който, впил ръце в хълбоците й, стоеше над нея с изпънати мускули и страстна възбуда.
— Като невеста ми харесваш още повече!
— Не говори толкова много и ела тук — отговори тя засмяна и протегна ръце към него.
Ала вместо да легне при нея, той коленичи и започна да целува пръстите на краката й, един след друг, докато езикът му си играеше с меките възглавнички под тях. Горещата му уста се движеше нагоре по крака й, захапа лекичко горната част на ходилото и топла вълна премина по всички нервни окончания на тялото й.
В този миг той се засмя отново, ниско като камбана, която отекна в тялото й и я разтърси цялата.
— Травис — прошепна тя, като изви снага, и посегна към него. Цветя изшумоляха под нея и разляха упойваща миризма. Травис не отстъпи пред желанието й, а продължи предпазливо и нежно да плъзга устните си нагоре към коляното й.
Рийган примираше от копнеж и си помисли, че ще загуби разсъдъка си от това сладко изтезание. Той галеше и целуваше единия, после другия й крак. Когато с устни и ръце стигна до скута й, тя едва не изкрещя от нетърпима наслада.
— Моля те — мълвеше тя, като мяташе глава насам-натам — моля те, Травис, моля те!
В този миг той се озова при нея, сля устата й с устните си, а тя отвърна на целувката му толкова страстно, сякаш искаше да се слее с него. Когато проникна в нея, се отдели изцяло от леглото, просто висеше на Травис, подкрепяше го, напрягаше хълбоците си, за да проникне още по-дълбоко в нея.
Неговото желание и неговата страст бяха не по-малко бурни. След няколко могъщи, дълбоки, изпълващи я изцяло тласъци по тялото му преминаха тръпки, той я стисна толкова здраво в обятията си, сякаш щеше да потроши всичките й ребра, докато сладостните тръпки на общия оргазъм се разляха като горещи вълни по кожата й.
Минаха секунди, преди Рийган да усети, че въздухът не й стигаше, защото Травис я притискаше толкова плътно към себе си, сякаш искаше да я вкара в тялото си. И тя дори се надяваше той да успее.
После прегръдката му се разхлаби, но той все още не я пускаше, заровил лице в шията й. Тя отвори очи и видя широки, пъстри ивици от венчелистчета върху мократа му от пот кожа. Извърна главата си, вдиша аромата на цветята и започна да се смее, събра няколко цветчета от леглото и ловко ги хвърли нагоре.
Травис вдигна глава и я погледна с вдигнати от почуда вежди.
— На какво се смееш отново?
— Цветя за невестата — отвърна тя весело. — Ах, Травис, аз исках един букет, а не цяла градина.
Той се наведе над нея, грабна шепа цветя и й ги подаде както бяха разбъркани.
— Ето ти твоят букет. Сигурен съм, че в него ще намериш всичко, което потърсиш.
Тя се шмугна под него, затъркаля се в цветята, мяташе ги във въздуха, после започна да го замерва с тях.
— Тя иска цветя — имитираше Рийган ниския глас на Травис. — Значи ще й подаря някакви цветя. Ах, Травис, всичко, което правиш, изглежда толкова… толкова колосално, толкова безмерно, толкова поразяващо. — Тя седна, а сърцето й сякаш започна да прескача, когато разглеждаше това великолепно мъжко тяло, което лежеше изпънато на легло от цветя.
— Може би — допълни тя лукаво — все пак не всичко е толкова великолепно в теб.
В този миг Травис си пое дълбоко и шумно въздух и я сграбчи за роклята, но след кратък пронизителен писък се отказа от намерението си.
— Повече да не си ми скъсал нито една дреха! — предупреди го тя, но на бърза ръка свали роклята от раменете си, преди той да действа в разрез със забраната й.
— Да ме правиш за посмешище и да ме командваш! — изсумтя той, присвил гневно очи. Започна да се промъква на четири крака към нея, сякаш му хареса играта на котка и мишка. Рийган се отдръпна към стената и се опита да спре настъплението му, като го бомбардира с цветя. Естествено напразно, и в края на краищата тя вдигна ръце в знак, че се предава.
— Милостиви господарю, — замоли се тя като боязлива жертва — правете с мен каквото желаете, само ми оставете девствеността.
Когато вече очакваше със сладостна тръпка по кожата последната, решаваща атака на Травис, една искрена ругатня я върна към действителността.
Тя отвори очи и го видя да стои на леглото със свити колена.
— По дяволите — каза той — дори не може да се пълзи по тези неща! Огледай това! Допускала ли си, че човек може да се нарани от рози?
Рийган избухна в такъв смях, че получи бодежи в хълбоците. Опряла коляно на корема си, тя се тресеше от удоволствие.
Травис извади дълъг трън от коляното си, хвърли го на пода и й се скара:
— Радвам се, че ме намираш за толкова смешен!
— Ах, Травис — заливаше се от смях тя — аз те намирам за безмерно романтичен!
Подигравката й го отрезви. Той прехапа устни.
— Мислиш ли, че щях да ти донеса всичките тези проклети цветя, ако нямах романтично сърце?
Тонът, с който изрече последните думи, отприщи у Рийган нов пристъп на смях. Тя не забеляза, че развеселеността й действително го уязвяваше. Той наистина беше хвърлил усилия, за да има тя цветя за сватбата си, и нямаше никаква вина за незнанието си, че едно букетче теменужки може да въздейства повече от цяла каруца с цветя. Също така не беше негова вината, че трън в коляното му го принуди да прекъсне една увлекателна игра. Когато се канеше да стане от леглото, тя сложи ръка на рамото му и каза, потискайки смеха си:
— Травис, твоите цветя са превъзходни. Те ми харесват!
Той не каза нищо. Рийган забеляза как са се изпънали мускулите на врата му и сериозно съжали, че му се е надсмяла. Беше направил всичко по силите си, за да й достави радост, а тя му се отплащаше с подигравки.
— Обзалагам се, че гневът ти бързо ще се изпари — прошепна тя във врата му, целуна го нежно по ухото и прокара гальовно език по меката му част. — Може би коляното ти ще оздравее по-бързо, ако го целуна — каза тя ласкаво и прокара устни надолу по ръката му.
— Възможно е — изсумтя Травис с най-ниския си бас. — От опит глава не боли.
Рийган жадуваше да му достави истинско удоволствие, мислейки за усилията, които беше положил, за да я удовлетвори цялостно.
Целуна коляното му, после устните й се придвижиха нагоре, докато ръцете й ги следваха, галещи бедрата му, масажиращи и наслаждаващи се на мускулното великолепие. Стигна до кръста му и неговото удивление се превърна в озарение. Той стенеше и шепнеше нейното име. С едно единствено плавно движение я вдигна от леглото, хвърли я до себе си и проникна в нея. Вече не беше самоувереният мъж, който имаше навика да диктува и да насочва събитията, а един подвластен и безпомощно изложен на страстта си любовник.
Възбудата, която бе разпалила у него, извика дълбока наслада и се разтовари в могъщо изригване на страстта. Рийган лежеше безсилна върху леглото, напълно изтощена след този ураган на необузданата страст. Останали без сили, двамата заспаха прегърнати.
— Ставай! — заповяда Травис и я плесна лекичко по дупето. — Ако сега не тръгнем, няма да стигнем никога до дома на Клей. А ако си мислиш, че бих прекарал нощта с теб на малка шалупа, много се лъжеш!
Нямаше никаква представа за какво говори, но се подчини, без да разпитва дълго. Махна косите от очите си, свали цветчето лале от бузата си и седна на леглото. Чувстваше се изтощена и малко й се виеше свят, но беше щастлива.
— Защо не искаш да прекараш една нощ с мен на кораб? — попита тя. Нима не бяха заедно с месеци на кораб?
— Това съвсем не е кораб — отговори той, — шалупата е малка платноходка и при твоите акробатически упражнения тя ще се обърне.
— При моите акробатически… — повтори тя и се помъчи да го погледне надменно. Ала когато седиш
