трябва да бъде връхна точка в живота на жената. Върховен миг, в който знае, че всички я обичат и всеки чистосърдечно й желае щастие. Цял живот щеше да си спомня за тази потайна, меланхолична малобройна церемония, заобиколена от чужди хора, които бяха свидетели на една венчавка, станала не заради самата нея, а заради плода, който носеше в утробата си. Механично каза на необходимото място „да“, когато я попитаха дали иска да вземе за мъж Травис. Настъпи моментът, когато Травис трябваше да й сложи венчалния пръстен и Марта понечи да му услужи със своята собствена халка. Рийган отхвърли предложението й с любезна благодарност и заяви, че един пръстен не бил толкова важен.
В края на венчавката никой не се усмихваше, а когато Травис се обърна към нея, за да й дари венчалната целувка, Рийган наклони бузата си. Отпи от виното, което й предложи съдията, и само кимна мълчаливо, когато Травис каза, че вече е време да тръгват.
С фалшива усмивка тя се сбогува с Марта и съдията и им благодари любезно, когато Травис вече й помагаше да се качи на седалката. Вълненията през този ден и сватбата — ако можеше да я нарече така — я бяха съсипали. Тя се отпусна на облегалката, а Травис я притегли към себе си.
— Не беше впечатляващо, нали? — попита той. — Не е сватба, за която булката би могла да разправя и на внуците си.
— Не е — каза тя само, иначе в същия миг щеше да се разплаче на глас. Предпочиташе да поспи. Може би после щеше да мисли с по-леко сърце за бебето си и новото си брачно положение.
Когато каруцата спря отново, тя действително беше задрямала. Травис я свали от капрата на пътната кола и я понесе нагоре по някакво стълбище.
— Пристигнахме ли? — измърмори тя в съня си.
— Още не. — Гласът му звучеше сериозно, не се долавяха ироничните нотки, които обикновено така я смущаваха. — Намираме се в една странноприемница. Утре сутринта ще се отправим на път за в къщи.
Тя само кимна и се сгуши до него. Така или иначе това беше сватбената й нощ и макар Травис да не умееше да отпразнува една сватба, все пак се отнасяше към нощите така, че желанията й не оставаха несбъднати.
Той я сложи на леглото и тя се заслуша в стъпките му по стълбището, докато носеше багажа. Може би въобще не беше толкова лошо, че се омъжи за Травис. Поне се избави от загрижеността си, че просто ще я зареже в една непозната страна. Усмихна се, когато усети топлите му устни върху бузите си.
— Ей сега ще се върна — каза той и от думите му я побиха сладостни тръпки по гърба. — Почини си малко. Ще ти е от полза.
Когато вратата се затвори след него, тя се отпусна в леглото и кръстоса длани под тила си. Гледаше към тавана, без да го вижда. Днес беше сватбената й нощ. Миналата година се беше омъжила една от слугините и на следващото утро всички безмилостно й се подиграваха. Рийган не разбра тогава защо момичето гледаше всички със сияещи очи, сякаш нищо не можеше да я уязви. Сега вече знаеше защо.
Изведнъж седна на леглото. Възможно е наистина да очаква дете и отдавна да е загубила своята невинност, ала тази вечер действително се чувстваше като девственица. С разнежен поглед към затворената врата тя си помисли колко съобразително беше от негова страна да я остави сама, за да има преди всичко време да се подготви за сватбената нощ. Паница с гореща вода я чакаше в единия ъгъл на стаята върху старинния скрин. Предполагаше, че той беше изпратил някого преди тях да се погрижи за всички тези неща. Травис беше оставил дори ключовете от куфара върху леглото.
Припряно, защото знаеше, че Травис ще бъде нетърпелив жених и няма да се забави дълго, тя отвори куфара и започна да тършува сред хубавите дрехи, които Сара беше ушила за нея. На дъното на куфара откри рокля от изключително фина коприна със сребърни нишки в тъканта. Тя беше почти прозрачна, виждаха се контурите на ръката й, когато я държеше отдолу. За някои неща само се намекваше и те оставаха по тайнствен начин скрити от мъжкото око. Беше решила да пази тази великолепна рокля от жълтеникава коприна за специални случаи.
Бързо разкопча роклята, която носеше, и нито за миг не се замисли, че се е венчала в нея. Поне в сватбената си нощ можеше да облече нещо елегантно! Гола тръгна към скрина и започна да се мие. После се шмугна с доволен смях в новата рокля и потръпна сладостно, когато коприната прилепна към кожата й. Изпитваше блажено чувство като се движеше в тази рокля, която прилягаше точно по нея. Застана пред огледалото и малко се стъписа, забелязвайки колко дръзко се очертаваха гърдите й под меката коприна. Наистина, не се виждаха розовите зърна, но все пак ги подчертаваше. Ами да, помисли си тя, Травис щеше да прецени тази рокля като съблазнителна.
После взе обкованата в сребро четка за коса, която Травис й беше подарил, извади фибите от косите си, те се разпуснаха свободно върху гърба й и обградиха лицето й с малки нежни къдрици. Радваше се, че не беше последвала примера на толкова много жени, които носеха само къси коси от Френската революция насам. След няколко бързи движения с четката тя изтича обратно към леглото, защото предполагаше, че достатъчно дълго се е занимавала с приготовленията си. Травис сигурно така нетърпеливо я желаеше, както тя него.
На леглото тя зае, както се надяваше, съблазнителна поза: облегна горната част на тялото си назад на възглавницата, изпъна едната си ръка, а пък другата сви в лакътя, като грациозно подпря върха на пръстите си на раменната става. И с един, както също се надяваше, замечтан израз на лицето, загледа с копнеж към вратата.
Вече беше късно и толкова тихо в странноприемницата, че чуваше полъха на вятъра през прозореца. Вън изпука дъска и тя се усмихна при мисълта колко щеше да се удиви Травис, когато се покаже на вратата. Всеки път, щом си помислеше за него, извиваше още малко гърба си назад и пъчеше още малко гърди напред. В ушите й прокънтяха думите на Фаръл, че се страхува от сватбената нощ с нея, защото вероятно щяла да реве като двегодишно дете. Тази нощ щеше да го опровергае, макар че той естествено нямаше никога да узнае. Тази нощ щеше да бъде перфектна съблазнителка — една жена, която знае точно какво иска и го получава! Травис щеше да стои на колене пред нея, треперещ като тръстика под напора на вятъра и мек като восък в ръцете й.
Може би се дължеше на необичайната поза, на прекалено протегнатите й напред гърди, но гърбът я заболя. После ръцете й заотичаха и тя забеляза, че левият й хълбок се беше вкочанил. Раздвижи рамене, скръсти ръце на скута си и започна да се връща от своя свят на мечтите. Беше майстор да забравя за по- дълго време действителността и сега се питаше колко ли време е прекарала в тази поза.
Огледа се в стаята: наоколо нямаше часовник, и през прозореца не се виждаше луната. Само свещта до леглото, която беше нова, изглежда беше намаляла с три инча.
Къде беше Травис? Тя отметна завивката настрана и отиде при прозореца. Все пак не можеше да допусне, че му трябваше толкова време да се приготви за нея. Светкавица озари за миг задния двор под прозореца й. После заръмя слаб дъждец и Рийган потрепна от хладния повей на вятъра, който проникна през зле уплътнените рамки.
Върна се в топлото легло, огледа се наоколо и мимоходом си спомни колко много това помещение приличаше на стаята, в която Травис я беше държал под ключ в Англия. Тогава тя беше негова робиня. Днес тя беше негова съпруга. Естествено нямаше венчален пръстен, а документът, който беше изготвил съдията, носеше само подписа на Травис. Но тя, продължи усмихната своята мисъл, носеше неговото дете под сърцето си, и затова той със сигурност щеше да се върне при нея.
Представата, че той все пак можеше да не се върне, я накара да свъси чело. Как можа да й хрумне толкова несправедлива мисъл? Травис беше неин съпруг. Беше се оженил за нея.
Съпруг, прошепна тя. Нима съпруг изнасилва една жена и я отвежда против волята й в Америка? Наистина й беше изброил причините, с които да я принуди да го придружи, но може би в действителност му трябваше само някоя, която да му топли леглото при дългото пътуване през океана. И това тя бе правила дори с удоволствие. Буквално бе лумнала в пламъци и сега вече носеше последиците от тези пламъци в корема си. Дъждът премина в силен порой, който забарабани по прозореца. В този миг Рийган я обзе паника.
Травис не я искаше. Не беше ли го казвал непрекъснато? Дори на кораба се бе опитвал да събере сведения за нея, за да се отърве от присъствието й. Той беше досущ като Фаръл и вуйчо й Джонатан: двамата също не я искаха.
Сълзите й потекоха по бузите както дъждовните капки по стъклата на прозорците. Защо тогава се беше оженил за нея? Дали не беше надушил нещо за наследството й? Затова ли я беше довел в Америка, за да се
