гола-голеничка в купчина смачкани цветя, с порозовели бузи и блестящи очи, с пламъка на една любовна нощ в погледа, е трудно да играеш на голяма дама. Не можеше да претендира за нищо повече от малка съблазнителна русалка.
Травис, с покрито от сапунена пяна за бръснене лице я разглеждаше в огледалото, и погледът му й подейства така, че тя отново си легна сред възглавниците.
— Не, не! — извика той заканително и я заплаши с пръст. — Ако не станеш веднага от леглото, ще се погрижа да живеем в отделни спални в къщата ми.
Тази заплаха беше толкова абсурдна, че тя само се изсмя. Все пак отстъпи пред настояването му и започна да се мие. Чувстваше се толкова добре, че никак не й се бързаше. Дори нетърпението на Травис не можеше да помрачи доброто й настроение.
Когато най-сетне се облече, Травис буквално я помъкна надолу по стълбището и към една маса, на която беше сервирана огромна американска закуска. Травис се нахвърли като изгладнял вълк върху ястията и между две хапки й заяви, че заради нея никога не се храни редовно и че щяла да го вкара в гроба в разцвета на силите му. Но намигането му с очи не прилягаше на оплакванията.
После се спуснаха към една река, където ги чакаше малка платноходка. За миг багажът й беше натоварен и докато плаваха нагоре по Джеймс Рийвър към жилището на Травис, Рийган започна да го бомбардира с въпросите си. Толкова дълго и бурно се беше противила срещу пътуването до Америка, че никак не беше се замисляла къде живее Травис.
— Какво имение притежаваш, голямо или малко. Сам ли си ореш нивите или имаш за това чирак? И твоята къща ли е хубава като къщата на Марта и на съдията?
Като я гледа известно време озадачено, той й отговори усмихнато:
— Моето… хм… имение не е съвсем малко и, да, имам и чираци, макар че сегиз-тогиз сам ора земята си. Смятам, че къщата ми е доста хубава, но може би затова, защото е моя собствена.
— И ти сам си я построил — каза тя замечтано, докато ръката й оставяше бразда във водата. Навярно в едно малко домакинство липсата й на опит като стопанка нямаше да има опустошителни последици. Фаръл беше казал, той не се съмнявал, че нямало да може да управлява имотите му, и в това отношение сигурно беше прав. Ала с такова малко жилище, каквото притежава Травис — къща с една или най-много две стаи — тя сигурно щеше да се справи.
Докато още се отдаваше на приятни мисли, усилващата се жега на предиобеда я надви и тя задряма.
Изведнъж силен гърмеж я изтръгна от съня й. Едва не падна в реката, когато скочи от мястото си и видя на кърмата Травис с димящ револвер, насочен към небето.
— Събудих ли те? — попита той.
Забеляза по напрегнатото изражение на лицето му, че се е случило нещо важно и затова не отговори на глупавия му въпрос. Протегна се, за да раздвижи вкочанените си мускули, и се огледа наоколо, докато Травис зареждаше револвера си. Виждаше само спокойна вода и обилна зеленина на двата бряга.
— Съвсем близо сме до жилището на Клей — каза той и за втори път гръмна във въздуха.
Тя хвърли отново удивен поглед към покрития с гора бряг и се замисли как може да се живее сред такъв пущинак, когато гората на левия бряг изведнъж свърши.
Зад нея във водата се подаваше дълга, построена от дърво кейова стена, към която бяха завързани две лодки, и двете по-големи от тази, в която пътуваха. Когато се приближиха до малкото пристанище, изведнъж в полезрението на Рийган попаднаха безброй сгради: големи и малки къщи с градини, зад тях старателно обработени ниви и навсякъде работещи хора, коне, каруци — една картина на усърдна деловитост.
— В такъв град ли живееш? — попита Рийган, докато Травис насочваше лодката към тясното мостче.
Отговорът му беше тих смях, който Рийган не разбра.
— Това не е град — обясни той — това е плантацията на Клей.
Тази дума чуваше за пръв път. Не знаеше какво означава, и докато си отваряше устата, за да продължи да разпитва Травис, тя забеляза, че вниманието му е привлечено от звънкия смях на деца. Той бързо скочи от лодката и пренесе Рийган на кея — тъкмо навреме, за да вземе в прегръдките си две от най-прелестните деца, които беше виждала през живота си.
— Чичо Травис! — крещяха те пощръклели, докато Травис ги хвърляше нагоре. — Донесе ли ни нещо? Чичо Клей вече се тревожеше за теб. Хареса ли ти в Англия? Мама роди две деца, вместо едно, както се надяваше, и имаме нови кученца.
— Сега имаш ли майка? — попита Травис засмяно. Хлапакът хвърли неодобрителен поглед към сестра си.
— Тя обръща всичко с главата надолу, чичо Травис. Тя има предвид естествено Никол. Понякога забравя, че не е наша майка.
На тясното мостче се бе появил един мъж — едър, строен, с тъмни очи и коса, изразителни скули и лице, което сияеше от щастие.
— Къде, по дяволите, беше толкова време? — попита мъжът, докато стискаше ръката на Травис и после бурно го прегърна.
— Пристигам дори няколко седмици по-рано и ти го знаеш добре! — отвърна Травис. — Никой не ме посрещна и ми се наложи да оставя багажа на склад и да наема тази развалина.
Травис посочи с ръка към шалупата и с това съсредоточи вниманието на мъжа върху Рийган, която мълчаливо чакаше на края на малкото пристанище. Преди мургавият мъж да каже или попита нещо, Травис въздъхна с голямо облекчение.
— Най-сетне идва и тя! — Травис се затича покрай тъмнокосия мъж към чудно хубава млада жена, която взе в прегръдките си и сърдечно целуна по устата. Погледът на другия мъж се отклони отново от Рийган и се насочи към двамата, сякаш борейки се с вътрешна възбуда.
После Травис поведе младата обаятелна жена към малкото мостче.
— Водя със себе си една жена, с която искам да те запозная — каза той.
С едно овално лице, с големите сияещи кафяви очи и пълната чувствена уста, разгледана отблизо, тази жена изглеждаше още по-хубава, отколкото от разстояние. С бърз поглед към роклята от пурпурночервен муселин с малки зелени ивици под изтеглената нагоре талия Рийган установи, че имаше погрешна представа за американската мода. В тази рокля жената щеше да предизвика сензация дори в английския кралски двор!
— Това е жена ми Рийган — каза Травис гордо, с поглед към Рийган — а това са Клейтън Армстронг и неговата жена Никол. А тези двама немирници там — продължи той през смях — са племенницата и племенникът на Клей, Манди и Алекс.
— Много се радвам — каза Рийган тихо. Тези хора представляваха за нея голяма изненада. Те бяха далеч от онова, което си представяше като американци.
— Не искате ли да влезем вътре — попита Никол. — Сигурно сте много изморена. Доколкото познавам Травис, едва ли ви е дал и минута почивка.
Травис се отнесе към тези думи с неволно сумтене, докато Рийган затаи дъх, тайно молейки се той да не направи неуместна забележка.
Тя последва безмълвно Никол по пътеката нагоре към къщата. Никол я погледна усмихнато и каза:
— Той е малко своенравен, нали?
Рийган кимна сдържано, докато се оглеждаше наоколо и се мъчеше да установи къде се намира.
По пътеката срещу тях се спускаше на бегом една представителна блондинка, вдигнала краищата на роклята си над глезените.
— Травис ли е пристигнал? — извика тя още докато беше на десетина крачки от тях.
— Да, а това е неговата жена Рийган. Рийган, това е Джени Лангстън.
— Неговата жена? — възкликна изненадано блондинката. — Значи този щур човек е удържал на думата си като каза, че заминавал за Англия и щял да се върне с жена в къщи! — Тя се изправи пред Рийган и сложи ръка върху рамото й.
— С вашето съгласие си навлякохте беля на главата, госпожо Станфорд! Надявам се, че имате и куража да се наложите над него! — С тези думи тя продължи да тича по пътеката надолу към малкото
