която минаваха. Някои, които го придружаваха, искаха да получат съвет или наставления. Когато човек ги слушаше, добиваше впечатлението, че половината плантация скоро щеше да се разпадне.
— Къде ли е Уес? — попита Травис, който сега крачеше така енергично, че Рийган едвам го догонваше.
— Вашият вуйчо Томас умря и Уес замина за Бостън, за да уреди наследството — отговори един мъж, който беше представен на Рийган като надзирател.
— А Марго? — продължи Травис, като свъси чело. — Тя би могла да реши някои от тези проблеми.
— Тя си има своите собствени грижи — отговори надзирателят. — Към двадесет от телетата й се разболяха от епидемия.
— Травис — докладва снажна червенокоса жена, която си проби път до тях — три от нашите тъкачни станове излязоха от строя, и когато казвам на тези мързеливи мъже да ги ремонтират, те ми отговарят, че това не било тяхна работа.
— Травис — извика друга жена — семейство Бейкъс са си взели нов сорт кокошки от Изтока. Ще ми услужите ли с пари да си купя няколко носачки от тях?
— Травис — обади се мъж с лула в крайчеца на устата, — най-сетне трябва да се направи нещо с малката шалупа. Или ще се ремонтира, или ще отиде за огрев.
После Травис неочаквано се спря и вдигна ръце, сякаш да се защитава.
— Стига толкова! Утре ще дам отговор на всичките ви въпроси, или по-скоро — продължи той със светнали очи — жена ми, която утре ще поеме задълженията на стопанка. Каролайн, можеш да я попиташ утре какво ще правиш с тъкачните станове, а ти, Сюзън, ще помолиш жена ми за пари за носачките. Убеден съм, че тя разбира повече от тях, отколкото аз.
Рийган се радваше, че Травис я държеше за ръката, иначе веднага щеше да се обърне кръгом и да избяга към пристанището. Какво разбираше тя от тъкачни станове и носачки? Нищо!
— А сега — продължи Травис — искам най-напред да покажа на жена си къщата и ако още някой посмее да се обърне с някакъв проблем към мен, ще отменя празничния ден!
Ако не беше толкова потисната, Рийган щеше да се разсмее от все сърце на бързината, с която хората се разбягаха. При тях продължаваше да стои само един старец, който беше стоял скромно встрани от тълпата.
— Това е Елиас — каза Травис и допълни с гордост — най-добрият градинар на цяла Вирджиния!
— Донесох нещо за новата госпожа — каза тъмнокожият мъж, когото нарекоха Елиас, и подаде на Рийган цвете, каквото не беше виждала през живота си. То беше пурпурночервено на цвят, нежно и същевременно блестящо. В средата приличаше на обкован рог в чаша от капковидни цветчета.
Рийган протегна ръка към цветето, без да посмее да го пипне.
— Това е орхидея, мадам — обясни Елиас. — Първата госпожа Станфорд си я набавила от един от нашите капитани, който плаваше в южната част на Тихия океан. Сега вече имаме цяла подборка от тях в нашите оранжерии. Може би ще ги разгледате с удоволствие, ако ви остане свободно време.
— Да — отговори Рийган, като се питаше дали плантацията на Травис не представляваше нещо като Ноевия ковчег.
След като благодари на Елиас за орхидеята, с Травис продължиха пътя си и за пръв път видя, че в края на пътеката се извисяваше висока, просторна тухлена сграда. Още отдалеч изглеждаше така, сякаш в едно единствено крило на тази къща могат да се подслонят Уистън Мейнър и Ейръндел Хол на Клей.
Травис й разказа с гордост, че дядо му построил тази къща и всички от рода Станфорд били много привързани към нея. Ала с всяка крачка, която я приближаваше към дома, Рийган я обземаше все по-голям страх. Домакинските задължения на Никол й изглеждаха непосилни, ала сега, когато виждаше пред себе си този колос, тя на драго сърце би се разменила с Никол. Как щеше да стои начело на такова домакинство, да не говорим за другите задължения, които Травис очевидно щеше да й натрапи…?
Когато най-сетне се изправиха пред къщата, тя беше още по-голяма, отколкото изглеждаше отдалече. Над Рийган се извисяваше правоъгълна, обхващаща четири и половина етажа централна постройка, заобиколена от две извити във формата на обърнато „Г“ крила.
Травис помъкна жена си нагоре по широко каменно преддверие и предприе бърза обиколка през помещенията на приземния етаж.
Въведе я в една синя стая, после в зелена, червена и бяла стая. Показа й класната стая на икономката. Показа й трапезариите, които бяха големи колкото спалнята й в Уистън Мейнър.
И с всяка стая, която Рийган прекосяваше — великолепни, с изискан вкус мебелирани помещения — сърцето й замираше все повече. Как щеше да ръководи тази къща на Травис, която беше толкова огромна и великолепна като дворец?
Когато си помисли, че вече е видяла всичко, което имаше да се види като стаи, Травис я помъкна след себе си нагоре по източното стълбище. В сравнение със стаите на първия етаж — главния етаж на къщата — помещенията на партера бяха стаички за бедни хора. Горе се намираше трапезария, граничеща със салон за журове с кафе. Тук имаше интимен салон само за семейството. Имаше и библиотека за мъжете, две мебелирани стаи за някакви непонятни цели и огромна спалня с преход към детската стая.
— Нашата спалня — отбеляза Травис. После й показа балната зала.
От това помещение направо онемя. Досега беше отронила малко думи при тази инспекционна обиколка, сега вече й се разтрепериха коленете. Тя се отпусна на едно канапе в ъгъла и се огледа, загубила ума и дума.
Дори големината на това помещение беше вече потискаща: от високия шест метра таван имаше чувството, че е малка и незначителна. Стените бяха тапицирани с дърво и блестяха в син цвят, дъбовият паркет блестеше така, че можеше да се огледа в него.
Към това се прибавяше и изобилието от мебели: шест тапицирани с розов атлас и брокат канапета, безчет столове и кресла, чиято брокатена тапицерия се съчетаваше по цвят с канапетата, една арфа, един концертен роял и безброй маси, които бяха отместени към стените, така че в центъра оставаше свободен четириъгълник, който беше покрит с огромен ориенталски килим.
— Естествено ние навиваме на руло този килим, когато даваме тук вечеринки — обясни й Травис с видима гордост. — Може би ще започнеш новия си живот при нас с бал? Бихме могли да поканим няколкостотин души, които до един да пренощуват в нашия дом. Може да обсъдиш празничното меню с Малвина — това е нашата главна готвачка. Това ще ти достави удоволствие, нали?
С това чашата на търпението й действително преля! С болки в корема и сълзи в очите Рийган побягна през балната зала към една врата в отсрещната стена. Изтича по дълъг коридор и вече нямаше никаква представа къде се намира. Отвори някаква врата и се озова в малка прелестна, издържана в бял и син цвят стая. Не беше забелязала названията на стаите, нито тяхното местоположение в къщата.
Хвърли се на килима, опря главата си на синьо-бялата тапицерия на един диван, закри я с ръце и се разрева с глас. Как можа да постъпи така с нея? Защо не й каза по-рано нито дума за къщата?
Минаха само секунди, докато Травис влезе в стаята, притегли я в прегръдките си и седна с нея на дивана.
— Защо всъщност плачеш? — попита той с един толкова уязвен и същевременно томителен глас, че сълзите й потекоха още по-обилно.
— Ти си богат! — изхлипа тя.
— Ти плачеш, защото съм богат? — попита той озадачен.
Още докато се опитваше да му обясни от какво е отчаяна, беше сигурна, че той никога няма да я разбере. Травис беше толкова убеден в правилността на постъпките си, че никога не го връхлиташе сянка на съмнение, че може и да не сполучи в онова, което предприема. Нямаше никаква представа какво изпитва човек, когато му изглежда, че е безполезен. И той очакваше от нея, че ще му стопанисва къщата, допълнителните постройки, ще ръководи прислугата и покрай другото ще дава вечеринки за няколкостотин приятели.
— Не мога да ти помогна, ако не ми кажеш какво те боли — промърмори Травис и й даде носната си кърпа. — Все пак не можеш да ми се сърдиш само затова, защото не съм беден фермер.
— А как да направя… — хлипаше тя — как мога да… Та аз не знам дори как изглежда един тъкачен стан!
На Травис му потрябваха няколко секунди, преди да съобрази за какво става дума.
