Травис се беше оженил за нея? Само заради тяхното бебе ли? Когато понечи да попита Травис за това, той само се изсмя. Беше прекалено зает за подробен разговор, а когато можеше да разговаря насаме с него, му стигаше да я докосне само с дланите си и всичко вече изглеждаше другояче.
Седмица след посещението на Марго Рийган се намираше в източното крило и се отправи с разтуптяно сърце към кухнята, защото щеше да одобрява менюто за следващите дни. Малвина, главната готвачка, не можеше да я търпи от първия ден и постоянно мърмореше нещо неодобрително под носа си. Рийган беше узнала от една слугиня, че Малвина е роднина със семейство Дженкинс и естествено като всички други подчинени беше очаквала, че Травис ще се ожени за Марго. Така че трябваше да събере целия си кураж, за да разговаря със старата жена за менюто.
— Сега нямам време за това — изсумтя Малвина, преди Рийган да каже нещо. — Току-що е пристигнал кораб, пълен с хора, които трябва да нахраня.
Рийган не се остави така лесно да й запушат устата.
— Разбирам ви. В такъв случай бих искала сега да получа само чаша чай, а менюто ще обсъдим след вечерята.
— Няма да стане. — Не мога да се лиша от нито един човек, който да ви свари чая — отвърна старицата троснато и хвърли предупредителен поглед към трите си млади помощнички.
Рийган вирна брадичка и тръгна към димящата чугунена печка, която заемаше цяла стена в кухнята.
— Аз мога и сама да си приготвя чая — каза тя с един, както й се струваше, заядлив тон. Не искаше да забележат, че нямаше представа как се запарва чай. Обърна се леко настрани, хвърли високомерен поглед на готвачката със снизходителна усмивка в крайчеца на устните си, и посегна към чайника.
Изведнъж усмивката й застина и с лек вик пусна врящия чайник така, че клокочещата вода плисна. Чу злобния смях на готвачката зад гърба си, докато гледаше вторачено изгорената си длан.
— Елате — каза една от младите помощнички с дружелюбен глас и разтри малко мазнина върху дланта на Рийган, която смекчи болката от прясната й рана. После добави, хвърляйки крадешком поглед към готвачката с шепот: — Стойте тук, докато ви приготвя чая.
Мълчаливо и с наведена глава Рийган излезе отново от кухнята, изпънала пръстите на ранената си ръка, за да се разлее топящата се мазнина върху обгорената кожа. Щеше да се прибере направо в спалнята си, когато млада камериерка се приближи към нея и й каза, че я чакал гост в салона. Докато Рийган още размишляваше с какъв предлог да се откопчи от този гост, над нея на стълбищната площадка се по-каза Марго: една сияеща хубавица в син сатен.
— Какво се е случило с вас, дете мое! — извика Марго и изтича надолу по стълбището. Чарлз, донесете веднага бинт в салона и кажете на Малвина, че трябва да ни сервира там чая. С шери, ако смея да помоля! И й кажете да не забрави да сложи няколко плодови сладкиша!
— Тъй вярно, мадам — каза младежът раболепно и побягна да изпълни поръчките.
Марго взе за китката Рийган и я поведе нагоре по стълбището. Попита я със съчувствие:
— Как сте могли толкова много да си изгорите ръката, любов моя?
Рийган, чиято гордост беше ранена не по-малко от ръката й, беше благодарна на гостенката за нейното съчувствие.
— Пипнах чайника — каза тя смутено.
Марго отвори вратата към салона и поведе Рийган към едно канапе така, сякаш беше у дома си. Само след няколко секунди една слугиня, която Рийган въобще не познаваше, донесе марли и чисти кърпи.
— Е, къде си се спотайвала през цялото време, Сали? — попита Марго строго момичето. — Навярно са ти хрумнали още няколко трика как да клинчиш от работата, нали?
— Ах, не, мадам! — възрази слугинята, като се поклони. — Та аз помагам всяка сутрин на госпожата при обличането! Нали, госпожо? — добави тя с най-безсрамен поглед към Рийган.
Рийган не каза нищо. През последните седмици беше видяла толкова много лица, че въобще не можеше да ги запомни всичките.
Марго взе превръзките от Сали.
— И гледай по най-бързия начин да се заловиш за работа, мързеливке! И да не съм чула никакви оплаквания от теб! Иначе ще помоля Травис да ми продаде документацията ти и ще се окажеш под моята власт!
С див, смутен поглед момичето се оттегли от салона. Марго седна до Рийган на канапето.
— Покажете ми ръката си, детенце! Това е наистина лошо изгаряне! Трябва да сте държали твърде дълго ръката си на чайника! Надявам се, че докладвате на Травис редовно как се държи персоналът. Той наистина оставя прислугата да си прави каквото ще, докато тези хора си въобразят, че къщата им принадлежи. И Уес като брат си разхлабва юздите. Затова Травис отдавна го занимаваше мисълта да си вземе жена. Той се нуждае от силна личност до себе си, която да носи заедно с него отговорността за един толкова голям имот.
Докато изричаше всичко това, тя превърза грижливо изгорената ръка на Рийган. Едва свършила с превръзката, в салона влезе младият прислужник Чарлз с поднос, който беше толкова голям, че на него щеше да се намери място за едно пони. Той беше натоварен с превъзходен античен сребърен сервиз за чай, кристална гарафа с шери, две чаши и тортички.
— Безусловно не е най-доброто, което Малвина може да предложи на един гост — заяви Марго с неодобрителен поглед към подноса. — Може би Малвина се смята вече към инвентара, кой знае? Предайте й — продължи тя със строг поглед към Чарлз — че искам да говоря с нея, преди да изляза от къщата.
— Тъй вярно, госпожо, — каза Чарлз и излезе на пръсти от салона.
— Понеже сте си наранили толкова лошо ръката, естествено аз ще разлея чая — каза Марго усмихнато на Рийган.
После Марго й сервира с най-голямата си непринуденост чая, наля й голяма чаша шери, избра и сладкиша за нея.
— Всъщност аз само минавах оттук — продължи Марго, след като сама се беше обслужила с шери, но не посегна към чашата с чай — за да ви се извиня, детенце. Какво ли сте си помислили, скъпа моя, когато се видяхме за пръв път преди една седмица! Моята рязкост беше толкова непростима, че нямах възможност да се върна и да ви моля да ме приемете.
Рийган се чувстваше поласкана, че тази величествена жена я молеше за прошка и наведе очи пред нея.
— Аз… Бихте могли спокойно да наминете отново — каза Рийган и цялата се изчерви.
Все още с наведени очи Марго продължи:
— Травис и аз бяхме неразделни още като деца. И така, всеки, естествено, предполагаше, че един прекрасен ден ние ще се оженим, разбирате ли? Когато преди една седмица той ми представи друга като своя жена, това естествено беше шок за мен. — Тя вдигна отново очи към Рийган, този път с мек, умоляващ поглед. — Разбирате това, нали?
— Разбирам го, естествено — прошепна Рийган. Колко много обаче си приличаха Марго и Травис! Двамата бяха толкова самоуверени и убедени в правотата си — хора, които завладяваха света!
— Баща ми се помина преди две години — продължи Марго с изпълнен с толкова болка глас, че Рийган потръпна. — Оттогава насам трябваше сама да стопанисвам моята плантация. Тя наистина не може да се мери с тази, но все пак представлява нещо.
Рийган видя мислено пред себе си ширнал се град, над който тази жена властваше съвсем сама, докато тя дори не умееше да си свари чаша чай. Ала нещо все пак умееше да прави добре. Изчервена и с наведена глава, тя каза усмихната:
— Травис се надява, че децата ни един ден ще ни помагат при работата в плантацията. До това има още време, но щом са положени основите на едно семейство…
Зародишът на едно семейство, помисли си Рийган, но не искаше да се изразява толкова директно. И когато Марго премълча, Рийган изправи глава и забеляза злобно проблясване в очите на посетителката.
— Затова, значи, Травис се е оженил за теб! — каза Марго с глас, сякаш правеше велико откритие.
Рийган седеше като поразена от гръм. Марго сложи припряно длан на ръката й.
