— Но ти не си длъжна да обслужваш тъкачните станове! Стига ти само да наредиш кой да се залови с тях. Жените ще идват със своите проблеми, а аз ще ти казвам как да ги решат. Това е толкова просто.
Никога нямаше да постигне това той да може да проумява проблемите й! Скочи от скута му, избяга отново от стаята, пак по коридора, през балната зала, в един друг коридор, докато най-сетне намери спалнята и сред неразбория от копринени фусти и цветен муселин се тръшна на леглото.
Макар че плачеше горчиво, успя да долови бавните, тежки стъпки на Травис в коридора. Той се спря в рамката на вратата, изгледа я замислено и изглежда после стигна до извода, че би било по-добре да я остави за известно време сама. Когато крачките му заглъхнаха отвън, тя се разрида още по-високо.
Часове по-късно дочу леко почукване и една камериерка попита какво желае за вечеря. Вече щеше да отговори „йоркширски пудинг“, когато й мина през главата, че дори не знае какво обичат за вечеря американците. И затова каза на момичето, че нямала апетит и можела да си върви. Може би въобще нямаше да излиза от стаята, за да не се излага повече.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Когато посети за пръв път плантация, за Рийган нямаше съмнение колко е трудно да се ръководи такова производство. Опасенията й бяха далеч надминати от действителността. Травис ставаше от леглото още с вдигането на здрача и едва-едва напуснал спалнята, вече се събираха с дузини жени и бомбардираха Рийган с въпросите си. Когато не знаеше какво да им отговори, те гледаха към тавана или встрани. Веднъж се случи дори да чуе как една от слугините прошепна на друга, че умът й не побирал как мъж като Травис е могъл да се омъжи за такава глупачка.
И навсякъде, където се появяваше, чуваше името Марго.
Тъкачка й показа модел, който усвоила от Марго. Градинар садеше луковици от лалета, които му беше дала Марго, и в синята стая намери дрехи, които, както й казаха, били на Марго, защото често живеела в тази стая.
Вечерта по време на яденето тя попита Травис за тази жена, Травис й отвърна само със свиване на рамене, че Марго била съседка. Понеже Травис беше отсъствал толкова дълго от плантацията, сега беше затънал до гуша в работа, и дори по време на яденето двама от служителите му сядаха до него и преглеждаха с него книжата. Рийган не желаеше да го обременява допълнително, като му досажда с проблемите си.
И в крайна сметка настъпи денят, в който блаженият свят на Рийган се сгромоляса с гръм и трясък. Травис току-що се беше върнал в къщи да обядва набързо, разказваше й, че отново пристигнал кораб за него от Англия, когато чаткащи копита върху покритата с тухли площадка го принудиха да подскочи. Един камшик свистеше непрестанно и един кон цвилеше сърцераздирателно. В следващия миг Травис изтича до прозореца и извика сърдито:
— Марго, ако удариш още веднъж коня, ще ти наложа гърба със собствения ти камшик!
В този миг нисък, предизвикателен смях изпълни трапезарията.
— По-добри мъже от теб вече са се опитвали, скъпи мой Травис! — После камшикът изсвистя отново, а конят изцвили повторно.
Като че ли цялата къща се олюляваше, когато Травис се втурна надолу по стълбището.
Рийган гледаше след него с големи, смаяни очи, остави салфетката си върху масата и се приближи до прозореца. Съзря удивително красива червенокоса жена, на която смарагдовозелената рокля седеше като втора кожа върху тялото й и подчертаваше съвършената й фигура. Нейните големи, стегнати гърди, нейната тънка талия и нейните закръглени хълбоци насочиха неволно погледа на Рийган към собствените й скромни прелести.
После тя впери отново очи в ездачката, която изглежда без усилие подчиняваше черния жребец, който разярен подскачаше под нея. Когато Травис се появи в преддверието, тя вдигна камшика, а ниският й смях се отрази от фасадата на къщата.
С един скок Травис се озова до жребеца и посегна към камшика във вдигнатата ръка на ездачката. Успя да го хване, ала в същия миг жената заби шпори в хълбоците на коня, той се изправи отвесно на предните си крака. Травис, който не искаше да пусне камшика, се вкопчи с другата си ръка в седлото, което обаче изглежда нито извади ездачката от равновесие, нито разклати самоувереността й. Когато конят, който гневно удряше с предните копита, отново застана с четирите си крака на земята, жената отново вдигна крака да му нанесе удар по слабините.
Травис беше по-бърз от нея. С едната ръка я хвана за китката, а с другата грабна юздите. Последва секунди бурно дърпане на различни страни, съпроводено от кикотенето на жената, което отекна ни в клин, ни в ръкав. Тя беше опитна и силна, и тъй като можеше да използва на своя страна и скокливостта на коня, който владееше с бедрата си, даде ожесточено сражение на Травис.
Когато най-сетне успя да я измъкне от седлото, тя се плъзна надолу покрай него като течен восък. Докосна с гърдите си лицето и гърдите му, и когато устата й беше на височината на устните му, тя целуна Травис толкова страстно, че дори за Рийган, която стоеше високо над двамата, изглеждаше така, сякаш щеше да го глътне.
Никога не би повярвала, че може да изтича толкова бързо по стълбището, както се случи сега, и когато стигна до най-горното стъпало на преддверието, тази изяждаща мъжа й целувка едва приключваше.
— Още ли искаш да ми наложиш гърба с камшик? — попита Марго с гальовен глас, но достатъчно високо, че да я чуе Рийган. — Или да те придумам да прибегнеш към нещо по-малко — само съвсем по- малко, ако си спомням правилно? — продължи тя, като триеше хълбоците си многообещаващо о неговите.
В този миг Травис я улови за китките и я отмести от себе си.
— Марго, вместо да се правиш на кръгла глупачка, по-добре да те запозная с някого — каза той и се обърна, сякаш отлично знаеше къде се намира Рийган.
— Марго, това е жена ми.
Безчет чувства се изписаха като придошли вълни върху лицето на Марго. Извитите й вежди се навъсиха гневно, ноздрите й трепереха, пълните й устни се изкривиха. Изглежда искаше да каже нещо, но не издаде нито звук.
После тя погледна Травис, зашлеви му плесница, която сигурно се чу в съседните постройки, метна се на седлото, дръпна гневно юздите на жребеца, удари го с камшика и се понесе в неудържим галоп.
Травис се втренчи за миг след нея, промърмори нещо под носа си за малтретирането на животните, докосна бегло бузата си, по която го беше зашлевила, и после се обърна отново към Рийган:
— Това е нашата съседка, Марго Дженкинс — каза той. С тази банална забележка изглежда за него инцидентът приключи.
Рийган, която стоеше като вкопана под входната врата, видя кървавочервения отпечатък от дланта на Марго върху бузата му, когато се наведе да я целуне.
— Ще се видим тази вечер. Изглеждаш бледа, съкровище мое. Защо не поспиш малко следобед? Искаме да ни се роди здраво бебе, не забравяй това! — После даде знак с глава на секретаря си, който стоеше зад Рийган, да го последва. Тръгна с него към западното крило на къщата, където се намираше канцеларията му.
Мина, както й се стори, цял час, докато се окопити и се върне в къщата. Тази високомерна, ослепително красива Марго я преследва като призрак през целия ден. Два пъти Рийган се изправя пред огледалото в спалнята си, разглежда лицето си с широко раздалечените очи, стройната си фигура и тази миловидност, която излъчваше осанката й. В тази Марго Дженкинс нямаше нищо миловидно. Рийган стаена устни и се опита да придаде на лицето си надменно, светско изражение. След няколко минути се отказа с въздишка от това начинание.
През следващите дни тя винаги наостряше уши, когато се споменаваше името Марго. Така научи, че открай време било решено, че Травис ще се ожени за тази жена. И когато на двамата братя, на Травис и Уесли, се налагало да отсъстват, Марго управлявала необятната им плантация така грижливо, както своята собствена.
При всяка от тези думи Рийган губеше частица от своята самоувереност. Беше ли разтрогнала тази любовна връзка, когато пресече пътя на Травис в пристанищния квартал на Ливърпул? Защо всъщност
