се живее с такъв човек.
— Мисля, че сега ще се освободиш от всичките си грижи. Смятам, че той ме е напуснал.
— Но какво още стане с гостите? Не може просто ей така да изостави гостите си!
— По-добре ли е да остане и да слуша как се забавляват за негова сметка, така ли! Да говорят, че Леандър до последната минута не можел да се реши коя от двете близначки да избере. Нито един от тях не смята, че Кен също има право да избира. Кен си въобразява, че аз все още обичам Лий, ти също смяташ, че обичам само Лий, а мистър Гейтс казва, че се омъжвам за Кен само заради парите му. Мама беше единственият човек, който веднага разбра, че съм влюбена — за пръв път в живота си!
— Какво да сторя? Как да поправя грешката си? — попита унило Блеър.
— Нищо не можеш да направиш. Той си е отишъл. Оставил ми е къщата и пари и си е отишъл. Но какво да прави с тази грамадна празна къща, щом него го няма в нея? — Хюстън отново седна. — Блеър, та аз дори не знам къде да го търся. Може би вече пътува към Ню Йорк, кой знае?
— Аз обаче предполагам, че е потеглил към дървената си хижа.
Двете жени стреснато вдигнаха очи и видяха приятеля на Кен — Идън, застанал в рамката на вратата.
— Простете, не исках да подслушвам. Но като имам предвид случилото се пред олтара, знам, че Кен е страшно разгневен.
Хюстън сръчно уви около ръката си дългия шлейф на сватбената рокля.
— Аз ще отида при него и ще му обясня всичко. Ще му кажа, че сестра ми е толкова влюбена в Леандър Уестфийлд, та е решила, че аз също го обичам. — И тя с усмивка се обърна към Блеър. — Много е лошо, дето смяташ, че се омъжвам за Кен само заради парите му, но много ти благодаря за обичта, която те е накарала да се пожертваш заради мен. Беше готова да дадеш онова, което междувременно ти стана най- скъпо на света.
Тя целуна сестра си по бузата, а Блеър обви ръце около врата й.
— Хюстън, аз дори не предполагах, че го обичаш. Щом приемът свърши, ще ти помогна да си прибереш багажа и…
С тих смях Хюстън се освободи от прегръдката й.
— Не, скъпа моя, не, моя властна сестричке. Аз ще напусна къщата още сега. Моят мъж е по-важен от няколкостотин гости. Ти ще останеш тук и ще отговаряш на всичките им любопитни въпроси. Измисли къде сме ние с Кен.
— Но, Хюстън, аз нямам и понятие как да се справя с този голям прием!
Хюстън спря на вратата.
— Аз научих това по време на безполезното си образование — отговори с мека ирония тя. — Не е толкова трагично, колкото си мислиш. Кураж, Блеър! Може би ще има няколко случая на хранително отравяне но с тях ти непременно ще се справиш. Желая ти щастие! — извика тя и изтича навън.
Блеър остана сама в стаята, ужасена от мисълта, че й предстои да ръководи един толкова голям и сложен празник.
— Защо ли не си държах устата, когато Хюстън реши да посещава онова проклето училище? — промърмори тя, после приглади роклята си, пое дълбоко дъх, доколкото й позволяваше пристегнатият корсет, и решително излезе от стаята.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Приемът надмина и най-лошите й очаквания. Непрекъснато липсваха разни неща и в отсъствието на Хюстън никой не знаеше какво трябва да прави. Бяха дошли стотици роднини на Лий, които непременно искаха да им се обясни как се е стигнало до това необикновено разменяне на близначките. Оупъл разпространи слуха, че съпругът на Хюстън е отвлякъл невестата си на бял кон (вероятно жребецът е бил с крила, помисли си Блеър) и младите дами зашепнаха помежду си, че Кен е най-романтичният от мъжете. Блеър се опитваше да се радва, че предприетата от нея размяна не се е увенчала с успех и че няма да й се наложи да прекара първата брачна нощ в обятията на Тагърт.
Един от прислужниците тъкмо я питаше как да сервира някакво си огромно парче сирене, когато Блеър вдигна очи и забеляза, че Леандър я наблюдава над главите на стотиците гости. Сладостна топлина се разля по тялото й. Каквото и да имаше против него, мисълта за предстоящата нощ съвсем не беше неприятна.
Той си проправи път към нея, даде няколко кратки нареждания на мъжа със сиренето и замъкна Блеър надалеч в градината, където никой не можеш да ги види.
— Слава на Бога, че подобно нещо се с случва веднъж в живота! Знаеш ли, че мистър Гейтс плаче?
Чудесно беше да застане до него в сянката на дърветата далеч от хората и шума. Силно си пожела ей сега да я целуне.
— Вероятно плаче от щастие, че днес съм била за последен път в дома му.
— Каза ми, че най-после е въздъхнал с облекчение, защото знае, че ти ще бъдеш щастлива и ще правиш само онова, за което Господ Бог е създал жените, и то с добър мъж до себе си, искаше да каже — с мен, който ще се грижи за теб. Най-после ще се осъществиш като жена.
И той я изгледа още веднъж по начин, който стопли сърцето й.
— Вярваш ли, че с мен ще се осъществиш като жена? — попита той и направи крачка към нея.
— Доктор Уестфийлд! Телеграма! — прокънтя момчешки глас откъм къщата. В следващия миг пратеникът дотича до тях и разруши усамотението им
Леандър му даде монета и му каза да си избере нещо вкусно от бюфета. Без да откъсва очи от Блеър, той разкъсва плика. Но в следващи миг написаното в телеграмата изцяло прикова вниманието му.
— Ще й откъсна главата! — изръмжа той и лицето му се зачерви от гняв.
Блеър изтръгна телеграмата от ръката му.
Току-що се омъжих за Алън Хънтър стоп би ли казал на татко и Блеър стоп ще се върна след три седмици стоп не ми се сърди стоп с любов Нина
— От всички идиотски трикове този е най… — изръмжа Лий. — С татко ще я намерим и…
— …и какво? — прекъсна го Блеър. — Тя е вече омъжена, пък и какво толкова не харесваш у Алън? Мисля, че ще бъде отличен съпруг.
Гневът му веднага се изпари.
— Може и така да е. Но защо не остана в Чандлър и не се венча тук? Защо избяга, сякаш се срамува от него?
— Нина и аз сме приятелки от детинство. Предполагам, че се е страхувала от мен. Все пак той беше човекът, за когото възнамерявах да се омъжа, и тя е решила, че ще се разсърдя на Алън, задето ме остави да го чакам на гарата. Без съмнение ме е забравил заради Нина.
Леандър се облегна на дебели ствол на дървото и извади от джоба си пура.
— Ти май изобщо не се развълнува. Нали ти дадох случай да се измъкнеш. Можеше да се върнеш в Пенсилвания, нямаше да те спра.
Когато след години се спомняше този епизод, Блеър разбираше, че едва тогава напълно е осъзнала любовта си към Леандър. Той беше направил какви ли не лудории, за да я спечели, а сега стоеше пред нея като малко момче и твърдеше, че не е имало нужда да се омъжва за него. Щял да я пусне да си отиде.
— Какво ли щеше да извършиш, ако се бях качила на влака за Пенсилвания? Отлично си спомням как ме разтърси и ми нареди да се омъжа за теб без повече приказки — отговори тихо тя и направи няколко крачки към него. Сложи ръце на гърдите му, великолепният шлейф ги обгърна в мека мъгла и в приглушената светлина на градината перлите заблестяха във всички цветове на дъгата.
Леандър я погледна, хвърли пурата, обгърна я с ръце и я целуна с гореща страст. Притисна тялото й до своето, притегли главата й до рамото си и едва не я задуши. Така майката притиска до себе си смятаното за изгубен дете.
— Но ти избра него, отиде на гарата, за да заминеш с него.
