Блеър се опита да спаси и себе си, и скъпоценния шлейф от устремната му прегръдка. Искаше да види лицето му.
— Всичко това е минало — прошепна тя, впи поглед в очите му и се замисли за мъжа, който се криеше зад това красиво лице. Спомни си как го гледаше по време на операции, когато спасяваше човешки живот. В съзнанието й се беше запечатал денят, когато в болницата доведоха стар каубой, набучен от рогата на бик. Лий не можа да го спаси и мъжът умря на операционната маса. Тогава беше видял сълзи в очите му. Каза й, че е познавал човека още като момче и много го е заболяло, като не е успял да направи нищо.
Сега стоеше пред него и разбираше, че се е омъжила за истински мъж. Алън не беше нейната голяма любов, нито тя неговата. Спомни си чувството на облекчение, което изпита на гарата, когато той не се появи.
— Много неща станаха между нас — промълви тя и нежно докосна страната му с длан. Беше толкова хубаво да го докосне отново — за пръв път след нощта, в която се бяха любили. От днес нататък той й принадлежеше, изцяло и завинаги.
— Този ден е нашето ново начало и аз искам да го започнем на чисто. Ние с теб работихме много добре заедно, но има и… и друго, което ни свързва — заговори отново тя и леко потърка бедра о неговите. — Искам да направим нещо от този брак. Искам да имаме деца, да работим заедно и… да се обичаме. — Последните думи бяха произнесени едва чуто. Лий винаги казваше, че я желае, но за любов никога не беше ставало дума.
— Деца — промърмори той и отново я притегли към себе си. — Да, разбира се, че ще си направим дечица. — И започна да я целува като умиращ от жажда.
— Аха, ето ги! — извика някой. — Престанете най-после да се целувате. Цял живот ще имате време за това. Върнете се при гостите и разрежете тортата.
Блеър с неохота се отдели от мъжа си. Ако беше я целувал така само още няколко секунди, щеше да се отпусне с него на тревата. Вече беше доказала, че губи сили при всяко негово докосване.
Лий с въздишка взе ръката й в своята и я поведе обратно към очакващото ги множество, събрано на зелената морава.
Една разрязаха тортата и хората отново ги разделиха. Десетина жени засипаха Блеър с въпроси какво става с Хюстън.
— Съпругът на дъщеря ми я отведе на бял кон — обясни сдържано, почти плахо Оупъл и никой не се усъмни в думите й. — И двете ми дъщери си избраха силни мъже, които много добре знаят какво искат и винаги постигат онова, дето са си наумили.
Две от слушателките й едва не се строполиха в безсъзнание на земята — толкова бяха впечатлени от разкритията й.
— Мамо — обърна се към нея Блеър и й подаде отрупана чиния, — я опитай тази великолепна шунка. — После се приведе към нея и пошушна в ухото й: — Сега вече знам от кого сме наследили артистичния си талант.
Оупъл с усмивка огледа дамите, които ги бяха наобиколили, и съзаклятнически смигна на Блеър, преди да се заеме с шунката. Младата невеста се засмя и се отдалечи, защото не искаше да пречи на майка си да възхвалява зетьовете си.
Когато слънцето залезе, в библиотеката засвири оркестър и естествено Блеър и Леандър трябваше да открият танците. Много от гостите се интересуваха дали онази вечер у губернатора е била тя, а не Хюстън. Блеър и Лий скришом се усмихнаха един на друг и се понесоха по паркета.
— Време е да се махнем оттук и да се приберем у дома. С нетърпение очаквам да те направя своя жена — пошепна в ухото й той.
Без да трепне, Блеър уви шлейфа около китката си и бързо напусна залата. Качи се в стаята си да облече всекидневен тоалет. Появи се майка й и мълчаливо й помогна при обличането. Едва когато Блеър застана пред огледалото в стоманеносиния костюм, избран от Хюстън за нея, Оупъл каза:
— Леандър е добър мъж. Знам, че имахте проблеми, но смятам, че ще ти бъде истински съпруг.
— И аз така мисля — отговори със сияещо лице Блеър. — Не бих могла да си пожелая по-добър.
Освен това вече знам, че е великолепен любовник, добави мислено тя, целуна бързо майка си и изтича надолу по стълбището в салона, където нетърпеливо я очакваше Леандър.
Под дъжд от оризови зърна, който заплашваше да им извади очите, двамата напуснаха Вила Тагърт и потеглиха към красивата малка къща, която от днес нататък щеше да бъде техен дом.
Но едва оставиха зад себе си развеселено махащото множество, когато в сърцето на Блеър се промъкна неизпитван досега страх. От този миг нататък тя свързваше живота си с един мъж, когото всъщност познаваше само като лекар. Какво знаеше за частния му живот? Какво правеше той, когато не четеше и не практикуваше?
Пред дома им Лий я вдигна на ръце, пренесе я през прага и като хвърли поглед към бледото й лице, прошепна:
— Та това изобщо не е жената, която рискува живота си, за да спаси от инфекция брадичката на един каубой! Надявам се, че не се страхуваш от мен, или е точно така?
Когато Блеър не отговори, той продължи:
— Това, от което се нуждаеш сега, е чаша шампанско. И двамата знаем до какво води, нали?
Той я пусна в антрето и зави надясно към трапезарията. Блеър почти не познаваше къщата. Пристъпи наляво и се озова в салона. Зад него имаше малка спалня, предназначена за гости. Мебелите бяха от тежко тъмно Дърво, но помещението изглеждаше уютно с бяло-сините си тапети и бордюра от бледочервени рози под тавана. Блеър приседна на един от диваните обвити в сатен.
Леандър се върна при нея с две чаши и бутилка шампанско, поставена в сребърна кофичка с натрошени парчета лед.
— Надявам се, че ще ти хареса тук. Всички идеи за обзавеждането са на Хюстън. Аз почти не се интересувах от онова, което правеше тя. — Той седна в другия край на дивана, сякаш усещаше страха й.
— Харесвам къщата. Аз нямам и понятие от обзавеждане на дом, но Хюстън е специалист по тези работи. Вероятно и без това щях да я помоля да ме замести. Но сега тя ще се занимава с дома на Тагърт.
— Вие двете разбрахте ли се най-после? — Шампанското успокои обтегнатите й нерви и Леандър побърза отново да напълни чашата й.
— Хюстън призна, че е влюбена в Тагърт. — Блеър изглеждаше искрено смаяна. — Не мога да си представя какво намира сестра ми в тоя шумен и недодялан тип. Невероятно е, че е предпочела него пред теб. — Тя млъкна и цялата почервеня от смущение.
Леандър развеселено се засмя.
— Благодаря за комплимента.
Той се приближи до нея и започна да си играе с къдриците, изплъзнали се от строгия кок, измайсторен тази сутрин от Хюстън. После бавно започна да вади фуркетите от косите й
— Противоположностите винаги се приличат. Погледни само нас двамата. Тук седя аз, хирург от висока класа, а тук ти — бъдещата домакиня и майка, която ще нарежда чорапите по местата им и ще се грижи мъжът й да има уютен дом вечер, когато се прибира от работа…
Блеър едва не са задави с шампанското си.
— Нима искаш да кажеш, че трябва да се откажа от професията си и да обслужвам единствено теб? — изфуча тя. — От всички идиотски тесногръди възгледи, които съм чувала досега, това е най- непоносимият! — Тя тресна чашата си на масичката и скочи. — Колко пъти се опитах да убедя Хюстън, че си втори мистър Гейтс, но тя не ме слушаше. Все твърдеше, че си съвсем различен. Едно само ще ти кажа, Леандър Уестфийлд, ако си се оженил за мен с мисълта, че заради теб ще изоставя професията си, най- добре е веднага да се откажеш!
Леандър спокойно си седеше на дивана и тя се приведе над него с оперени на бедрата ръце. Докато му говореше, той бавно се надигна, а когато тя свърши пое дълбоко въздух, кротко й се усмихна.
— Мисля, че имаш още много да учиш, докато ме разбереш. За съжаление не проумявам защо си винаги готова да предполагаш най-лошото за мен, но се надявам скоро да ти докажа, че не съм такъв, за какъвто ме мислиш. А аз имам намерение да прекарам живота си с теб и да те науча на нещо по-добро. Но
