обучението ще започне от утре — завърши той, обгърна я с ръце и я привлече към себе си.
Блеър се вкопчи в него и когато устните им се докоснаха, светът около нея сякаш експлодира. Знаеше, че почти не познава този мъж. Нямаше представа какви са били мотивите му да се ожени за нея, не знаеше дали не я е търпял до себе си в болницата само за да спечели състезанието, както твърдеше Алън, или пък съвместната работа с нея му доставяше същото удоволствие, като и на нея.
Но в този миг нищо нямаше значение. Блеър усещаше единствено ръцете, които я прегръщаха, близостта на мъжкото тяло до своето, горещината, която се излъчваше от него и се вливаше в нея.
— Толкова дълго чаках да се случи отново онова, което стана тогава — промълви тихо той, докато навиваше косите й около китката си, а с другата си ръка галеше тила й. — Качи се горе и се приготви. Тази вечер ще се проявя като джентълмен — за пръв и за последен път. Затова използвай този уникален случай. Не ме гледай така, а върви! Сигурен см, че за тази нощ сестра ти е приготвила колкото се може по- предизвикателна нощница, естествено в рамките на позволеното. Хайде, иди да я облечеш. Имаш на разположение десетина минути може би…
Макар и неохотно, Блеър отпусна ръце и тръгна нагоре по тясната вита стълба към спалнята. На втория етаж бяха разположени цели три спални: една за обитателите на дома, една за гости и една за бъдещите наследници. Дрехите й вече висяха в гардероба, обувките й бяха подредени до тези на Леандър. За миг й се стори, че никога не е виждала нещо толкова интимно, колкото тези наредени един до друг чифтове обувки.
На леглото я очакваше прекрасна роба от бял шифон с паунови пера по края и на ръкавите, а до нея лъскаво одеяние от бял сатен, което явно се носеше под робата. Блеър само поклати глава при вида на подобни екстравагантности, но още в следващия миг усети в сърцето си огромно нетърпение да ги изпробва. Понякога животът на сестра й й се струваше толкова безполезен, но с организирането на тази сватба Хюстън окончателно завоюва уважението й. Венчавката и приемът след нея изискваха талант на армейски генерал, а тя се беше погрижила за всички най-дребни детайли. Беше помислила дори за това, дрехите на сестра й да бъдат пренесени в бъдещия й дом още по време на сватбеното тържество.
Блеър едва успя да се пъхне наполовина в шумолящия шифон, когато стъпките на Леандър се чуха по стълбата. Той въобще не се засегна от това, че робата виси в безредие от голите й рамене, а с два скока прекоси спалнята и я стисна в обятията си. Въодушевлението му от полуготовия й нощен тоалет беше безкрайно. Блеър се отдръпна на крачка от него, спъна се и падна по гръб на леглото. Лий полетя след нея и пауновите пера на робата се посипаха като снежинки по тялото й.
Тогава и двамата се разсмяха и Лий, който не я изпускаше от ръцете си, се претърколи с нея по широкото легло, като я целуваше и гъделичкаше, докато тя пищеше от удоволствие. Тънката роба не издържа на подобно непочтително отношение и скоро Блеър се търкулна по леглото, облечена само в бялата сатенена нощница. Лий започна да хапе раменете й и да ръмжи като мечка, докато тя усети пробождане в сърцето от смях. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й и предизвикаха протести, макар и изречени с половин уста.
Но преди играта да се превърне в нещо по-сериозно, телефонът в салона иззвъня.
— Какво е това? — сепна се Блеър.
— Нищо не чувам — измърмори Леандър и скри лице в косите й.
— Телефонът звъни. Лий, не можеш да го оставиш просто ей така. Може би някой спешно се нуждае от помощта ти.
— Всеки, който се опитва да попречи на брачната нощ, заслужава страшни мъки.
Блеър го избута от леглото.
— Сигурна съм, че не говориш сериозно. Не забравяй, че си станал лекар, за да помагаш на хората.
— Не и тази нощ… — Той се опита отново да я прегърне, но тя го отблъсна. А проклетият телефон продължаваше да звъни.
— Защо, за Бога, се ожених за колежка? — простена Лий, оправи дрехите си и хвърли такъв жален поглед към Блеър, че тя с кискане се сви на леглото. — Отивам да убия оня тип, дето посмя да се обади в такава нощ!
Едва вдигна слушалката до ухото си, когато телефонистката започна да се извинява:
— Не бих искала да ви смущавам в тази единствена по рода си нощ. Но на телефона е баща ви. Каза, че е много спешно.
— Да се надяваме — измърмори Лий и зачака да чуе гласа на Рийд.
— Много ми е неприятно да те безпокоя точно днес, Лий но случаят е спешен. Елиас Смит всеки миг може да умре от сърдечен пристъп. Трябва веднага да дойдеш.
Леандър шумно пое въздух. Елиас Смит беше паролата им, когато в мините нещо не беше наред. Рийд често му пращаше съобщение, когато работеше в болницата, затова двамата се бяха споразумели за някои ключови думи, които да го уведомят за сериозността на положението. Бедният мистър Смит беше нещастен болник, измъчван от всевъзможни инфекциозни болести и какви ли не хранителни отравяния, но сърдечният пристъп беше парола за най-страшното, което можеше да се случи: провал.
Леандър хвърли поглед към тавана и помисли, че в спалнята го очаква невестата му.
— Имам ли време?
— Търсиха те още пред час, Лий. Не отивай, моля те. Изпрати някой друг.
— Тебе ли? — изпухтя Леандър, използвайки възможността да излее гнева си. Външните хора не знаеха нищо за обстановката в лагерите. Само лицата, които имаха достъп до тях, познаваха настроението на работниците. А Лий се чувстваше отговорен за евентуалните безредици, тъй като именно той беше въвел при тях профсъюзните водачи.
— Ще дойда колкото се може по-бързо — изръмжа той и окачи слушалката.
Тръгна към стълбата с чувството, че преживява най-страшната катастрофа в живота си. Внезапно осъзна, че трябва да измисли някаква причина, с която да обясни на Блеър защо я оставя сама. Вече не беше ерген, който не дължи никому обяснение. Имаше жена, която заслужаваше откровеност и уважение. Но в този миг се чувстваше толкова зле, че не му хрумна никаква лъжа — а в никакъв случай не можеше да й каже истината! Тъй като жена му беше изцяло лишена от чувство за самосъхранение, тя без съмнение щеше да настоява да го придружи. Никога не беше изпадал в подобно неприятно положение. Но най- непоносима от всичко беше мисълта, че с нея би могло да се случи нещо.
Най-добре беше да се измъкне незабелязано от къщи.
Никога досега не беше се приготвял толкова бързо, колкото в този момент. Все пак се качи в спалнята и набързо обясни на Блеър, че има спешен случай и ще се постарае да се върне колкото се може по-скоро. Сълзи замъглиха очите му, като я видя свита на леглото в тънката сатенена нощница, под която ясно се очертаваше великолепно закръгленото й тяло. Беше си заслужил наградата. Но вместо да си я получи, хукна надолу по стълбата и тресна зад себе си къщната врата, преди Блеър да е успяла да произнесе дори една дума.
Все още беше много зле, когато влезе в бащиния си дом. Макар че се чувстваше отговорен за стълбата на миньорите тази вечер хич не го беше грижа за тях.
Баща му разказа, че някакъв шпионин съобщил на пазачите, че в лагера е проникнал човек от профсъюзите и е разговарял с работниците. Този човек проявил глупост и се върнал сам в лагера през планинския склон от задната страна, без да се плаши от пазачите. А сега те претърсвали всяка барака и заплашвали невинните хора.
Леандър имаше разрешение да влиза в рудника, затова можеше да намери профсъюзния агитатор, преди да го открият пазачите. Така щеше да спаси младия човек, а и миньорите, които несправедливо щяха да бъдат обвинени, че са го въвели в лагера.
Лий знаеше, че единствено той е в състояние да предотврати катастрофата, затова се зае щателно да подготви файтона си за опасното пътуване.
— Ако Блеър дойде при теб, не смей дори да й намекваш къде съм отишъл. Ако й кажеш, че съм при пациент, ще те пита кой е той, за да дойде да ми помогне влечението. Измисли нещо, но, за Бога, не й казвай истината! Всичко, само не истината, иначе ще се напъха в рудника, без много да му мисли, и ще трябва да измъквам не само човека на профсъюзите, но и жена си от лапите на ония кучета.
Преди Рийд да успее да попита сина си коя според него е най-подходящата лъжа, чакълът изхвърча покрай ушите му и файтонът на Лий се понесе в обичайния си буен бяг.
