стискаше подмишница вчера, когато пристъпваше към брачния олтар.
А сега чантата беше оставена в гардероба.
Лий захвърли сандвича и хукна надолу по стълбата. Обиколи къщата, викайки непрекъснато името й. Може би се е върнала в къщи, докато е спал, и не е искала да го буди. Но само след няколко минути се убеди, че къщата наистина е празна и Блеър я няма — нито вън, нито вътре.
Отиде до телефона и помоли момичето да го свърже с болницата. Там никой не беше виждал Блеър. След като изслуша няколко грубички шеги, че жена му е осъзнала грешката си и му е избягала, Лий бързо окачи слушалката.
Само след секунди телефонът иззвъня.
— Леандър — прозвуча гласът на Каролайн, която беше на работа през деня, — Мери-Катрин ми каза, че късно снощи Блеър се е обаждала на баща ти. Малко след като ти си излязъл, за да се погрижиш за бедния мистър Смит. Може би той знае къде е.
Леандър прехапа устни, защото много му се искаше да й каже мнението си за телефонистките, които подслушват чужди разговори. Но този път може би трябваше да й бъде признателен.
— Много ти благодаря — промълви той, остави слушалката и изтича в обора да оседлае жребеца си. Стигна за рекордно време до дома на баща си.
— Какво си й разказал? — изкрещя извън себе си Лий.
Пред лицето на разярения си син Рийд се сви като лист хартия, сложен над пламъка на свещта.
— Трябваше бързо да измисля нещо, за да й попреча да тръгне подире ти. Единствената възможност, която ми хрумна, беше да замеся друга жена. След всичко, което знам за нея, реших, че войната, пожарът или работническият бунт само ще я накарат да се хвърли с главата напред в най-голямата бъркотия.
— Трябваше да измислиш нещо друго. Всяка история щеше да бъде по-добра от лъжата за моята истинска любов, която пристигнала в Чандлър. И на всичкото отгоре си й казал, е съм се оженил за нея само за да забравя изгубената си любов!
— Добре де, щом си толкова умен, кажи какво би й разказал ти, ако беше на мое място!
Лий отвори уста и отново я затвори. Ако баща му й беше казал истината, Блеър щеше да се втурне презглава към миньорския лагер. Даже оръдейни изстрели нямаше да могат да я спрат.
— Какво да правя сега? Как да й кажа, че баща ми е лъжец и за мен не съществува друга жена освен нея?
— А къде беше през сватбената нощ? Катереше се по планините. Ще й разкажеш ли за ранения синдикалист, когото си отнесъл в друг град? Дали това ще я възпре да тръгне подире ти следващия път?
— Най-вероятно ще се скрие в сандъка под седалката и ще изскочи в най-неподходящия момент, за да се хвърли срещу пушките на пазачите — изохка Лий.
— Първо трябва да я намерим — напомни му Рийд. — Търсенето трябва да бъде колкото се може по- дискретно. Не е нужно целият град да узнае, че жена ти е избягала.
— Не е избягала! — изфуча Лий. — Тя е…
Но и той не знаеше какво е станало с Блеър.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Цяла нощ Леандър и баща му търсиха изчезналата Блеър. Лий смяташе, че във вълнението си тя се е скитала безцелно из улиците. Провериха навсякъде, но не откриха никаква следа.
На следващата сутрин решиха да разпространят историята, че са я повикали за спешен случай и тя е заминала, без да каже къде отива. Лий беше много разтревожен. Тази измислица му позволяваше поне да я търси открито.
Чуха са някои и други подигравки, че Леандър е изгубил жена си още през сватбената нощ, но двамата с Рийд достойно се справиха с любопитните разпити. Лий не обръщаше внимание на присмехулниците. Цялата му тревога беше съсредоточена в Блеър — къде е тя и дали е добре. Беше толкова импулсивна, а и бракът им все още нямаше никаква основа. Затова се боеше, че е избягала при вуйчо си в Пенсилвания и нищо не може да я върне отново при него. Какво ли не беше направил, за да я получи, но нямаше да има сили да го стори още веднъж, за да я накара да остане при него.
Следобед беше толкова изтощен, че рухна във все още неоправеното легло и заспа като мъртъв. Последната му мисъл беше, че на сутринта ще телеграфира на доктор Хенри Блеър и ще го помоли да задържи Блеър при себе си, докато дойде да си я прибере.
Събуди се, когато нечия тежка ръка го разтърси за рамото.
— Уестфийлд! Събуди се, Уестфийлд!
Лий сънено се обърна по гръб и се озова лице в лице със зачервения от гняв Кен Тагърт.
— Къде е жена ти? — изкрещя баджанакът му.
Лий седна в леглото и прокара ръце по косите си.
— Боя се, че ме е напуснала — промълви той. Нямаше смисъл да крие истината. Скоро целият град щеше да научи.
— И аз така си мислех. Я виж какво пише тук!
Кен му пъхна едно смачкано парче хартия. На него с примитивни печатни букви беше написано следното послание:
Жена би е в ръцете ни. Утре оставете 50 000 долара на Типинг Рок. Ако не, тя ще умре.
— Хюстън? — прошепна Леандър. — Вземам револвера и тръгвам с теб. Знаеш ли кой я е отвлякъл? Уведоми ли шерифа?
— Момент, момент — прекъсна го Кен и приседна на края на леглото. — Хюстън е добре. След венчавката не сме се мяркали в града. Прибрахме се едва днес на обед. А това намерих на бюрото си заедно с другите писма.
Лий скочи от леглото като ужилен.
— Значи са отвлекли Блеър! Трябва веднага да повикам шерифа. Не, той никога няма да я намери. Тръгвам аз и ще…
— Кротко, кротко — прекъсна го отново великанът. — Най-добре е да помислим и тогава да действаме. Когато се прибрахме днес, в къщи ме очакваше човек от Денвър, който ми разказа, че по пътя го нападнала някаква нова банда и го ограбила. Бандитите искали да устроят главната си квартира някъде в близост до Чандлър. Моят човек беше ужасно развълнуван и твърдеше, че тук, на Запад, всички са негодници и отвличат дори жени. Доколкото разбрах, докато се занимавали с него, дошъл пратеник и съобщил, че са „я“ хванали. Нищо чудно да е ставало въпрос за жена ти.
Леандър трескаво се преобличаше. Нахлузи платнен панталон, дебела памучна риза и кожени гамаши, препаса колана с патрондаша и попита с вече овладян глас:
— Къде е било нападението? Мисля, че търсенето трябва да започне оттам.
Кен бавно се надигна. Лий хвърли бегъл поглед на простото му работно облекло, но се вслуша внимателно в думите му:
— Смятам, че тази война засяга и мен. Ония искат моите пари и смятат, че са отвлекли моята жена.
Той изгледа Лий с крайчеца на окото.
— Като прочетох писмото и ми стана ясно, че са отвлекли Блеър, помислих, че вие вече сте преобърнали града да я търсите. Но се оказва, че никой не е осведомен за изчезването й. Предполагам, че имаш сериозни причини да криеш.
Лий понечи да му отговори, че не е искал приятелите и роднините да се тревожат излишно, но премисли и каза истината:
— Да, имам много сериозна причина. — Почака Тагърт да го попита нещо, но баджанакът му само го измери с поглед. — Знаеш ли да стреляш? А да яздиш?
Кен изръмжа по обичайни си мечешки начин:
— Не съм чак толкова цивилизован въпреки влиянието на Хюстън. А и не забравяй, че съм отраснал тук.
