да се мята насам-натам. Тогава един от тримата мъже изкрещя на каубоя да я остави на мира, защото не била негова, а на Франки.
При това име по гърба й полазиха студени тръпки. Кой ли беше този Франки и какво щеше да иска от нея? Все още се вкопчваше в надеждата, че са я отвлекли само за да помогне на някой ранен, но след като не й позволиха да вземе лекарската си чанта, тази надежда се превърна в илюзия.
Когато най-после свалиха превръзката от очите й, тя се озова пред полуразрушена дървена къща с веранда, гредите на която бяха рухнали. Обкръжаваха я шестима мъже, мършави фигури, които й се сториха също толкова тъпи, колкото и каубоят, дето я спря на улицата. От дясната си страна забеляза малка кошара, а до нея няколко навеса. Къщата беше заобиколена от високи стръмни скали. Белият скален масив защитаваше и скриваше тези хора от външния свят. В първия миг Блеър не можа да открие входа към клисурата, но сигурно имаше такъв, щом я бяха довели дотук на кон. Вероятно беше съвсем тесен и къщурката изцяло го скриваше.
Но интересът й към местността бързо отслабна, когато на верандата излезе Франки — французойката, на която Леандър бе отдал сърцето си. Омразата, гневът и ревността бяха толкова силни, че Блеър застина на мястото си и безмълвно се вгледа в жената, която явно беше главатарката на тъпоумните бандити.
Някой я блъсна към верандата и я отведе в къщата — мръсна тъмна дупка, разделена на две части с преградна стена. В първата стаичка имаше маса и няколко разклатени стола, а в другата — легло. Запасите от храна и оръжия бяха струпани на пода.
През първото денонощие я охраняваха небрежно, но когато предприе четири опита за бягство, последният от които едва не завърши с успех, я завързаха за стола и го заковаха към пода.
Китките й бяха разранени от грубите въжета и безкрайните й опити да разкъса възлите. Затова Франки реши да намали дажбата й от храна, за да я омаломощи. С несъкрушимата си воля Блеър четири пъти се опита да се покатери по стръмните скали, които обграждаха убежището на бандитите.
На втория ден младата жена вече не беше сигурна, че разумът й функционира нормално. Почти не си спомняше кога за последен път е спала или е яла нещо. А и тази проклета жена непрекъснато се въртеше около нея. Любовницата на мъжа й! Струваше й се, че отвличането е било извършено със знанието на Леандър, но някакъв вътрешен глас твърдеше, че Франки е действала сама, защото на всяка цена е искала да види отново своя Леандър. Той сигурно скоро щеше да се появи, но как ли щеше да постъпи? Дали ще поиска освобождаването й, или ще се върне окончателно при жената, наречена от Рийд единствената му и голяма любов? През сватбената нощ Леандър я беше оставил, за да се срещне с тази жена. Тя явно притежаваше такава власт над него, че беше достатъчно само едно телефонно обаждане и той хукваше да я търси. Кой знае, може би Лий беше скрит някъде зад къщата… Нищо чудно самият той да е измислил отвличането, за да бъде заедно със своята Франки.
Лицето й беше обляно в сълзи, когато Франки се върна в хижата, мъкнейки след себе си завързания с ласо каубой, който я беше отвлякъл, французойката го дърпаше за ухото като провинил се ученик. Ясно личаха и следите от плесници по бузите на младежа.
— Тя ли е? — изкрещя Франки. — Нали каза, че я познаваш много добре? Тя ли е, или само ме залъгваш, защото искаш да й отмъстиш?
— Тя е, кълна се, тя е! Нейният мъж ме захвърли в калта, а той е милионер.
С израз на отвращение Франсоаз пусна ухото му и момчето полетя към стената.
— Каква глупачка бях, че пратих момче да върши мъжка работа! Я погледни тук! — И тя тикна в носа му смачкан вестник. — Две сестри-близначки. Едната се е омъжила за богаташ, а другата за… — Тя се обърна към Блеър, която с искрящи очи наблюдаваше сцената. — А другата за моя скъп и незабравим Леандър.
Блеър беше твърде уморена и гладна, а в сърцето й бушуваше такава буря, че не долови сарказма в гласа на жената.
— Изчезвай! — изфуча французойката и гневно изгледа младия бандит. — Остави ме да помисля как да поправя твоята глупост. Трябва да извлечем най-доброто от положението, в което сме изпаднали.
Сигурно щеше да побърза с размишленията, ако знаеше, че в този миг един мъж е залегнал по корем на върха на стръмната стена, вдигнал е пушката и се цели, а до него лежат още три пушки, готови за стрелба. Вторият мъж беше застанал на входа на скритата между скалите клисура и чакаше знак от другаря си залегнал зад скалата.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Никога досега Блеър не беше се чувствала толкова потисната, колкото в този момент. Може би й въздействаше комбинацията от глад, жажда, страх и напрегнати нерви, но най-много я болеше от мисълта, че никой досега не я е обичал истински. Втория й баща не можеше да я понася, приятелят от следването, единственият, който се заинтересува от нея, накрая я изостави, а съпругът й беше влюбен в друга жена.
Най-лошото беше, че тази любов трае много отдавна. Вече не й се вярваше, че ще може да го спечели отново.
Да го спечели отново? Та тя никога не го беше притежавала…
— Трябва да ида до тоалетната — измърмори Блеър, когато жената се върна в хижата с настъпващия здрач. Отлагаше това колкото се може по-дълго, защото последният път й бяха пратили за охрана един каубой, който я наблюдаваше през някаква дупка в дъските.
— Сега ще те придружа аз — отговори французойката и свали въжетата от китките й.
Блеър стана от стола и пред очите й причерня. Намалената циркулация на кръвта я караше да трепери от студ. Ръцете и краката й бяха изтръпнали.
— Хайде! — подкани я жената и я дръпна за ръката. — Не беше толкова уморена, като се катереше по скалите.
— Може би точно поради това съм уморена — промълви Блеър, докато жената я теглеше навън.
Къщурката беше в близост до изхода на клисурата, сякаш строителите й бяха решили да използват това лошо миришещо място и като наблюдателница. Блеър влезе вътре, а Франсоаз застана пред вратата с пушка на рамо.
Едва Блеър затвори зад себе си вратата, когато отвън прозвуча тих, приглушен крясък. Обзета от любопитство, но и от страх, че се е случило нещо ужасно, тя се наведе и прилепи око към дупката в дъската. В следващия миг някой дръпна вратата, която беше зарезена отвътре. Последва мощен юмручен удар и гнилото дърво не можа да му устои. Преди Блеър да се окопити и да си потърси някое оръжие, навън се чуха изстрели.
През строшената врата се протегна ръка, която издърпа резето. Блеър напрегна всичките си мускули и се приготви да се нахвърли върху мъжа, който се канеше да нахлуе в тоалетната. Когато вратата се разтвори с трясък, тя полетя напред и се удари право в широките силни гърди на новия си роднина Кен Тагърт:
— Престани! — нареди кротко той, когато Блеър заудря с юмруци по гърдите му. — Хайде да тръгваме, преди останалите да са забелязали, че те няма в хижата.
Блеър веднага се укроти и обърна поглед към Франсоаз, която Тагърт носеше подмишница като чувал с брашно.
— Ранена ли е? — прошепна тя.
— Има цицина на брадичката. Скоро ще дойде на себе си. Тичай сега!
Блеър хукна през тесния проход в скалната стена и се приведе напред, за да не я улучат куршумите, които свиреха от всички страни. Зад нея се носеше мощната фигура на Кен и тя се запита кой ли е залегна на върха и стреля по бандитите в клисурата. Надяваше се, че не е сестра й.
Кен метна изпадналата в безсъзнание Франсоаз на седлото на коня си.
— За нея не помислих. Трябваше ми само ти — усмихна се той, хвана Блеър през кръста и я сложи на коня зад французойката. — Кажи на Уестфийлд, че ще остана още малко тук да задържа ония в клисурата. Вие тримата вървете в планинската хижа и чакайте там. — И той така плесна коня по задницата, че животното препусна в галон нагоре по склона с Блеър и загубилата съзнание французойка на гърба си.
Минаха едва няколко метра, когато иззад едно дърво изскочи Лий и посегна към юздите. Лицето му се разтегна в щастлива усмивка, когато вдигна очи към Блеър.
