Почвата на високопланинската гора, в която столетия наред се беше образувал хумусен пласт от угнилите растения, беше толкова мека, че заглушаваше шума от стъпките им. Без да каже нито дума, Лий даде знак на Блеър да пази французойката, докато той провери дали хижата е празна. Щом се увери, че вътре не дебне опасност, той им махна с ръка да влязат.
Намираха се в съвсем обикновена дървена хижа: две помещения с малък склад зад вратата, замърсени от многото небрежни хора и животни, които бяха намирали убежище в тях при буря. Но все пак тук никой нямаше да ги търси.
Блеър безучастно се загледа в Лий, който привързваше Франсоаз за един от подпорните стълбове, без да запушва устата й и да завързва краката й, за да може да ги движи. Беше взел една кърпа и понечи да я напъха в устата й, но се отказа.
— Не вярвам, че хората ви ще дойдат чак тук. Ще изляза пред хижата и като чуя шум, ще ви запуша устата.
— Но, скъпи нима си твърдо решен да продължаваш тази комедия? Тя знае за нас. Сама ми го каза.
— Разбира се, вярвам ви — отговори Лий и се зае да връзва ръцете й. — Казала ви е достатъчно, за да изплетете мрежата си от лъжи. Какво очаквате от тях?
Франсоаз само го изгледа.
Когато Блеър се обърна, тя видя само, че двамата се гледат дълбоко в очите.
Лий рязко се извърна и понечи да й каже нещо, но като забеляза израза на лицето й, взе пушката си и измърмори:
— Ако имаш нужда от мен, ще бъда навън. В чантите на седлото има храна.
После излезе и остави двете жени сами.
Блеър бавно започна да разопакова нещата, оставени от Лий на разклатената маса, която се намираше близо до подпорния стълб, за който беше завързана Франсоаз. В хижата имаше и камина, но дявол знае кога беше чистена за последен път. Пък и не можеха да запалят огън, защото димът се виждаше отдалеч.
Блеър си приготви сандвич с шунка и сирене и започна да яде. Франсоаз не преставаше да й говори за отношенията си с Лий.
— Той винаги ще се връща при мен — заяви тя. — Често се е опитвал да избяга, но никога не е успявал. Ще ми прости всичко, което направих, ще ме вдигне на коня си и ще ме отведе далеч оттук. Нощем ще ме притиска в обятията си и аз…
Блеър взе сандвичите си и една манерка и бързо излезе от хижата.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Лий беше доста далеч от хижата и така добре прикрит, че Блеър не го видя, докато той не я повика:
— Какво се е случило?
Той грабна един от сандвичите и същевременно успя да я погали по ръката.
— Не ме докосвай! — изсъска тя и се отдръпна като опарена.
Лицето на Лий потъмня от гняв.
— Сега вече търпението ми свърши! Защо не ми вярваш? Казвам ти, че не познавам тази жена! Може ли да повярваш повече на чуждата жена, отколкото на мен — своя съпруг?
— Но баща ти ми каза, че си отишъл при нея. Как да не му вярвам?
— Баща ми те излъга, защото аз така му наредих! — изръмжа Лий.
Блеър отстъпи крачка назад.
— Излъгал ме е? Значи признаваш? Какво те накара да ме оставиш сама в сватбената нощ? Не си имал спешен случай. Съмнявам се, че твоят тайнствен мистър Смит изобщо съществува. Къде си бил тогава?
Леандър помълча известно време и продължи да яде хляба си, загледан към гората. Не му се искаше да усложнява ситуацията с нова лъжа.
— Не мога да ти кажа — отговори най-после той.
— Не искаш да ми кажеш. — Тя се обърна и тръгна обратно към хижата.
Лий я хвана за ръката.
— Не мога да ти кажа. — Лицето му издаваше нарастващо нетърпение. — По дяволите, Блеър! Не съм направил нищо, с което да заслужа недоверието ти. Не съм бил с друга жена. О, Господи, та аз едва се справям с едната, а какво ли бих правил с втората! Не можеш ли да проумееш, че става нещо наистина важно — въпросът беше на живот и смърт, — което ме принуди да те оставя сама в сватбената нощ! Защо, за Бога, ми нямаш доверие? Защо вярваш на баща ми, който те излъга заради мен, и на оная пачавра в хижата, която се изхранва от грабежи и убийства? — Той пусна ръката й. — Добре, върви вътре и продължавай да слушаш приказките й. Тя точно това иска да постигне. Как ли ще се радва, ако ние взаимно си издерем очите. Ще й бъде много по-лесно да избяга от един пазач вместо от двама. Ако продължава да дрънка и ти продължаваш да й вярваш, ще минат само няколко часа и ще й помогнеш да избяга, само и само да ме разделиш от нея.
Блеър внезапно усети слабост в коленете и се отпусна на тревата.
— Не знам какво да мисля — проплака тя. — Онази жена знае толкова неща за теб. Пък и аз нямам право да изисквам от теб вярност. Ти не си искал да се жениш за мен. Само честолюбието те принуди да спечелиш състезанието.
Леандър я хвана за раменете и я изправи на крака.
— Връщай се в хижата — изхриптя той през стиснатите си зъби и ядно й обърна гръб.
Блеър беше напълно смутена. Тръгна обратно с наведена глава. Веднъж леля й Фло се беше оплакала на съпруга си, че момичето знае толкова малко за действителния живот.
— Ако някой мъж й каже, че е сломила сърцето му, нашата Блеър ще тръгне да се рови в учебниците, за да разбере не би ли могла да го зашие отново. В живота има много повече неща от медицината.
Блеър спря насред път и безпомощно се обърна към Лий:
— Никога ли не си бил във Флоренция? — попита тихо тя, но сред тези скали въпросът й прозвуча ясно и отчетливо.
Мина доста време, преди Лий да се обърне към нея.
— Никога — отговори той, но лицето му издаваше горчивина.
Блеър предпазливо запристъпва към него.
— Всъщност тя не е твой тип, нали? Искам да кажа, много е мършава и си няма нищо нито горе, нито долу…
— Съвсем нищичко. — Нито едно мускулче не трепваше по лицето му, докато я наблюдаваше как се приближава.
— И не би могла да различи херния от изсипване на пъпа?
Лий продължаваше да чака неподвижно.
— Нямаше да се правя на глупак пред целия град, ако обичах друга жена — проговори тихо той.
— Не, вероятно не.
Тъй като едната му ръка стискаше пушката, той протегна насреща й другата и Блеър се сгуши на гърдите му. Сърцето му лудо биеше.
— Дължиш ми първата брачна нощ — прошепна Блеър.
Внезапно Лий сграбчи косите й, отметна главата й назад и страстно я зацелува, търсейки езика й със своя.
Но когато Блеър се притисна до него и мушна коляно между краката му, той я пусна и нежно я отдалечи от себе си.
— Върви в хижата — нареди той с дълбок дрезгав глас. — Аз ще пазя тук. Трябва да мисля за много неща, а не мога, когато си до мен.
Блеър с неохота се отдели от него.
— Блеър — продължи Лий когато телата им вече не се докосваха, — току-що ми хрумна нещо, но още не съм го премислил докрай. — Той посочи с глава към хижата. — Не бива да я оставиш да забележи, че си разбрала всичко. Прави се, че вярваш на лъжите й. Мисля, че гневът ти ще ни бъде от полза.
— Може и да си прав — промърмори Блеър и тръгна към хижата.
