— Както виждам, си добре — промълви той и нежно погали коляното й.
— Тя също — отговори колкото се може по-високомерно Блеър и му предаде посланието на Кен. — Сигурна съм, че си поръчал на Тагърт да спаси и нея. Очевидно те е страх да не я загубиш.
Лий само простена и хвърли поглед към жената, сякаш я виждаше за пръв път.
— Това ли е французойката, която е наредила да те отвлекат?
— Сигурна съм, че много добре знаеш коя е. Я кажи, ти ли измисли тази история с отвличането?
Леандър се метна на своя жребец.
— Не! Но нищо чудно скоро да организирам смъртоносна злополука за баща си. Сега обаче нямаме време. Тагърт каза, че някъде високо в планината имало хижа, на много скришно място. Там ще останем, докато той се върне с шерифа и войниците. Престани най-после да ме пронизваш с поглед и ме следвай!
Блеър с усилия подкара грамадния кон по стръмното било. Справяше се едва-едва. Французойката дойде на себе си и започна да стене. Това подплаши жребеца й и Лий бързо се притече на помощ. Но когато видя лицето на Блеър, той обезкуражено поклати глава и отмести очи. После рязко вдигна жената на своя кон и я предупреди да не шава много, ако не иска да й се случи нещо лошо.
Блеър сърдито вирна нос и изостана назад.
Кен беше минал напреки през едни скали, недостъпни за коне, и след няколко минути се присъедини към тях.
Леандър слезе от коня си, но остана близо до него — и до Франсоаз.
— Какво става? — попита той.
— Преследват ни — отговори Кен и отпи глътка кафе от манерката си. — Предполагам, че няма да се махнат, докато не си я вземат обратно. — И посочи с глава Франсоаз. — Доколкото разбирам, без нея не струват пукната пара.
Кен втренчено изгледа жената, която вече седеше изправена на коня на Лий.
— Внимавай с нея. Вижда ми се доста дръзка.
— Няма да я изпускам от очи — обеща Лий. — Ония типове ще ни търсят на юг, по посока към Чандлър. Тук сме в относителна безопасност. Но ти ще минеш много трудно. Защо, по дяволите, взе и нея! Ще си имаме неприятности.
Кен затвори манерката си и повдигна мощните си рамене.
— Стоях зад нея и отначало я помислих за пленница на бандитите. Но като се обърна, видях пушката на рамото й. Тогава й фраснах един в брадата. Реших, че може да ни бъде от полза.
— Звучи разумно, но няма да ми бъде приятно да я охранявам. Кой знае кога ще се върнеш. Не бих имал нищо против да пазя дузина мъже, обаче как ще се справя с две жени?
Кен сложи ръка на рамото му.
— Не си за завиждане, знам. Ще се видим след няколко часа. А дотогава ти желая щастие.
Той леко свали Блеър от жребеца си, яхна го, препусна надолу по склона и само след минути изчезна от очите им.
— Защо не тръгнем с него? — попита Блеър.
— Не знаехме в какво състояние си, затова решихме да те подслоним в планинската хижа, а Тагърт да извика шерифа и да доведе войници. — Очите му светнаха, когато направи крачка към нея. — Мислех си, че поне няколко часа ще останем сами.
И двамата сякаш забравиха присъствието на Франсоаз, макар че Лий здраво стискаше поводите на жребеца си. Местността, в която се намираха, беше твърде стръмна и насечена, и не беше подходяща за опит за бягство.
Но французойката се смъкна от коня и стремително се мушна между Блеър и Леандър, които пристъпваха един към друг като теглени от магнит.
— О, Леандър, миличък! — извика тя, обви ръце около врата му и се притисна до него. — Трябва да й кажеш истината. Вече не можем да скриваме от нея онова, което изпитваме един към друг. Кажи й, че желаеш само мен. Кажи й, че ти измисли отвличането.
Блеър рязко се извърна и хукна надолу по склона.
Леандър трябваше светкавично да се справи с цели два проблема: да отблъсне тъмнокосата жена, която го стискаше в прегръдките си, и да попречи на ревнивата си съпруга да изтича право в ръцете на бандитите, които търсеха изчезналата си главатарка. Тъй като не биваше да изпуска французойката, той я сграбчи за китката и я повлече след себе си заедно с коня по следите на избягалата си жена.
— Миличък! — викаше французойката, докато се влачеше след него по склона. — Причиняваш ми болка. Остави я. Много добре знаеш, че тя не означава нищо за теб. Нали вече знае истината.
При всяка нейна дума Блеър ускоряваше крачка и се плъзгаше все по-бързо по стръмния наклон.
Лий спря за миг, обърна се назад и свирепо изръмжа:
— Никога не съм удрял жена, но днес непременно ще се изкуша. Блеър — изкрещя той, — не тичай в тази посока! Долу са бандитите и имат пушки!
Франсоаз се отпусна на скалите, скри лице в ръцете си и високо захълца:
— Как можеш да ми говориш такива грозни неща? Забрави ли нощите ни в Париж? Ами Венеция! Или Флоренция? Спомни си само луната във Флоренция!
— Никога не съм бил във Флоренция — изръмжа Лий, сграбчи я за рамото и я повлече след себе си. Тъй като тя продължаваше да се съпротивлява, той я метна на рамо и хукна надолу по склона, докато най-после успя да улови полата на Блеър. Благодарение на отличната работа на фирма „Кантрел и синове“ шевовете издържаха. Лий дърпаше на една страна, Блеър на друга, докато най-после мъжът се строполи на скалистата земя и притисна Блеър в скута си.
Ясно му беше колко е смешен с една жена на рамото си и друга в обятията си. Когато Франсоаз започна да рита, той с все сила я плесна по задника.
— Ти да мълчиш! — нареди кратко той.
— Щом ме докосваш по това място, ще те послушам — измърка като котка Франки.
Блеър скочи като ужилена. Но Лий все пак успя да я задържи.
— Блеър — заговори той, но тя не го погледна. — Никога не съм виждал тази жена. Познавам я едва от четвърт час. Не съм я срещнал в Париж. Не съм обичал друга жена освен теб. Ожених се за теб, защото те обичам.
— Любов? — промълви Блеър и се обърна към него. — За пръв път чувам тази дума от устата ти.
— Често съм ти я казвал, но ти не ме слушаше. Беше твърде заета да ми обясняваш колко обичам Хюстън. Но аз не съм обичал нито нея, нито тази… тази… — Той изгледа разкошния задник на мятащата се на рамото му французойка и бързо я свали на земята, без да пуска китката й.
Блеър бавно се облегна на гърдите му. Може би Лий казваше истината. Много искаше да му повярва.
— Ти си бил отличен лъжец, Леандър — намеси се Франсоаз. — Откривам нова черта у теб. Досега се познавахме само в едно отношение, но затова пък много добре. — Тя също се облегна на него. — Ах, колко добре се познавахме!
Блеър отново се опита да надигне, но Лий я задържа с две ръце. После изгледа физиономията й, въздъхна тежко, хвана двете жени за китките и ги повлече нагоре по склона.
Блеър го последва неохотно. Изкачването беше дълго и трудно. Прескачаха паднали дървета или се провираха под стъблата им. Въздухът ставаше все по-разреден и тримата страдаха повече от липсата на кислород, отколкото от препятствията по пътя си.
През цялото време Лий не изпускаше китката на Франсоаз. Но когато понечи да помогне на Блеър, тя го отблъсна.
Дървената хижа беше построена между две стръмни планински седловини и така изкусно прикрита, че минаха два пъти покрай нея, преди да я забележат. После тя внезапно се изправи пред очите им, сякаш току-що беше паднала от небето.
Платото, на което беше разположена, не беше голямо и само след няколко крачки човек се озоваваше на ръба на пропастта. Гледката от тази височина беше зашеметяваща. Зелената трева, която стигаше до глезените, беше изпъстрена с парички, разцъфтели в три цвята, а зад хижата се носеше омайващ аромат на шипки.
