Двамата изтичаха приведени към задната част на голямата сграда, която се издигаше в центъра на минното селище. Три пъти се скриваха зад стълбове и бъчви за вода, когато край тях минаваха хора.
— Блеър — пошепна Лий, — ще строша стъклото на прозореца. Искам да се смееш, за да заглушиш шума. Смей се като прости… като дама от кръчмите. Никой няма да обърне внимание на толкова познат шум. Но ако чуят трясъка на стъклото, веднага ще хукнат насам.
— Леандър — отговори високомерно Блеър, — та аз нямам твоя опит. Изобщо не знам как се смеят дамите на нощта.
— Прелъстително. Сякаш искаш да ме примамиш в гората и да направиш някои доста приятни неща с тялото ми.
— Не ми изглежда трудно — отговори честно тя.
Лий уви ръката си с кърпа и замахна към прозореца.
— Готова ли си? Давай!
Блеър отметна глава назад и се изсмя високо и гърлено. Смехът отекна в стените и Лий смаяно я загледа, докато посягаше да отвори прозореца.
— Ще ти припомня това колкото се може по-скоро — пошепна той и превъртя ключа отвътре. — Застани ей там и се приготви веднага да офейкаш, ако ни види някой.
Блеър застана отляво на вратата, а Лий се вмъкна в магазина и затърси лом. Вътре бяха наредени консерви, чували с брашно, сандъци с бисквити. На една етажерка бяха поставени шест бъчвички с мед. Блеър погледна към тях и неволно се усмихна, сещайки се за двете мечки.
После, без да разсъждава защо го прави, тя се приведе към купчината раници, пръснати пред нея на пода, вдигна една от тях и сложи вътре две бъчвички мед. Бързо закопча раницата на гърба си. Взе молива, оставен на амбалажната хартия, откъсна едно ъгълче от нея и бързо започна да пише.
Какво правиш? — изненада се Леандър.
— Пиша разписка естествено. Утре на обяд целият град ще знае, че сме взривили половината планина, и хората ще разберат, че е трябвало да набавиш динамит. Освен ако постоянно не носиш в лекарската си чанта бутилка нитроглицерин. Нали нямаш намерение да вземеш едно-друго, без да оставиш съобщение кой го е взел? Тогава може да обвинят невинни хора!
Леандър втренчено я изгледа.
— Добре измислено — установи делово той. — Утре вече няма защо да се крием. Но не искам тази нощ да ме арестуват. Я почакай! Какво е това на гърба ти?
— Мед — отговори кратко тя и хукна навън, без да му даде възможност да разпитва. Леандър превъртя ключа на бравата, за да бъде заключено отвътре. Ако не дойдеше някой и не осветеше с фенер задната врата на склада, кражбата нямаше да бъде открита до утре сутринта.
Лий поведе Блеър обратно през лагера към миньорското селище и тя неволно се запита как така той толкова добре познава мястото. Но нали беше узнала от Хюстън, че Лий понякога се занимава с ранени миньори?
Вървяха по насипаната със сгурия улица, която заскърца под краката им. Нощният вятър пръскаше в очите им въглищен прах. от другата страна на коловозите, зад петнайсетметровия куп отпадъци и дългата редица пещи, където се извличаше сярата, се намираше складът с взривни вещества.
Докато Блеър се опитваше да изтрие праха от очите си, Лий строши катинара с донесения лом. Отвори вратата, натъпка няколко шашки динамит под ризата си и отново я затвори с тел. Не искаше да оставя вратата отворена, защото беше сигурен, че всеки, който мине оттук, ще си вземе по малко динамит. Но ако някой решеше да проникне в склада, надали щеше да се справи с твърдата тел.
— Бързо обратно — пошепна Лий и Блеър се закатери след него по стръмния склон. На някои места земята се озоваваше точно пред лицето й и тя се вкопчваше с две ръце за скалата, за да не се срути в пропастта.
Лий вече я очакваше на скалния гребен и без да й даде време да си отдъхне, забърза с дълги крачки към планинската хижа.
— Ще оседлая коня и ще го оставя пред хижата. А ти ще огладнееш, ще станеш и ще идеш да си вземеш нещо за хапване в предното помещение. Тогава ще забравиш да прибереш ножа и ще го оставиш някъде близо до нея. Аз ще чакам отвън и ще тръгна след нея към разбойническото гнездо в каньона.
— Ние! — беше всичко, което каза Блеър, ала начинът, по който го погледна, го принуди с тежка въздишка да се съгласи:
— Добре, ние. Но сега влез през прозореца и ме чакай.
— Първо ще ида да свърша нещо дълбоко лично ей там, в храстите — отзова се тя и цялата се изчерви. Но не й стана ясно, дали заради думите си, или заради това, че го излъга.
Лий й обърна гръб и започна да оседлава коня си. Блеър хукна нагоре по хълма към пещерата, където живееха мечките. Приближи се предпазливо към входа и се ослуша в мрака. Едва смееше да диша от страх, когато взе едно камъче и удари с него корковата тапа на единия съд с мед. После отново се ослуша. Нищо не помръдваше.
Обърна съда с отвора надолу, тока че медът да изтича на тънка струйка, и тръгна по склона към хижата. Зад себе си оставяше ясна медена следа.
Конят на Лий ги очакваше оседлан пред вратата. Блеър успя безшумно да избие и втората коркова тапа и завърза бъчвичката отзад на седлото. За момент усети несигурност дали онова, което вършеше, е редно, защото ако Франки употребеше по-дълго време да развърже стягащите я въжета, а мечките подушеха меда веднага, те щяха да се нахвърлят върху коня, преди някой да е успял да го възседне. Разпределението на времето беше от изключителна важност.
Тя се покатери обратно през прозореца и дори в тъмнината усети сърдития поглед на Лий. Той мълчаливо я укоряваше, че й е било нужно толкова време за тази „частна“ работа.
Блеър се изхлузи колкото се може по-бързо от лекарската си униформа, защото искаше да изглежда като току-що станала от леглото.
Франсоаз лежеше на пода и Блеър веднага забеляза кървавите ивици по китките й, резултат от опитите й да разкъса въжетата. При тази гледка стомахът й се преобърна, беше се заклела да облекчава болките на ближните си и мразеше, когато други трябваше да страдат заради нея.
Когато Блеър мина покрай нея, французойката отвори очи.
— Още не съм се възстановила от гладуването при теб — подхвърли Блеър. После си отряза парче хляб и го покри с дебела филия сирене. — Малко ти остава. Скоро шерифът ще дойде да те прибере.
— Трябваше отдавна да бъде тук. Мъжът, който те освободи от каньона, със сигурност е паднал в ръцете на хората ми и отдавна е застрелян.
— Би било много жалко — отговори небрежно Блеър. — Защото този мъж беше Тагърт. Нали от него възнамеряваше да изстискаш парите за мен?
Тя шумно се прозя и остави ножа на края на масата.
— Отивам да си легна. Всичко хубаво! — И се отдалечи със смях.
Скри се в съседната стая и започна тихо да се облича. При това внимателно наблюдаваше сянката на Франсоаз, очертана от луната върху мръсните дъски. Така разбра, че без да губи време, французойката е докопала ножа и е прерязала въжетата си. Само след секунди тя вече беше при вратата и изтича навън към оседлания кон.
— След нея — проговори зад гърба й Лий, когато се чуха първите удари на копита.
— С което искаш да кажеш, че пак трябва да хукна надолу по склона, по който току-що се изкачих — промърмори Блеър, чиито крака тежаха като олово.
— Щом свърши тази история, ще си почиваш цяла седмица — прошепна нежно Лий. — В леглото с мен.
— Прекрасна почивка — простена Блеър и комично извъртя очи.
Лий я поведе през голите скали. Навярно тя не би се осмелила да мине оттам, ако ги видеше на дневна светлина. Но сега нямаше друг избор, освен да го следва. Трябваше да съкратят пътя си, за да стигнат в каньона преди Франсоаз.
След малко Лий спря пред нея, а на крачка от него беше ръбът на стръмната стена, която се спускаше отвесно към каньона. В дървената хижа не се виждаше светлина и Блеър се запита дали пък всичките им усилия не са били напразни. Може би бандитите отдавна бяха напуснали скривалището си. Но Лий
