прошепна:
— Чакат я там. Не вярвам да предприемат нещо, преди Франсоаз да им е обяснила какво да правят.
— Лий, Тагърт отдавна трябваше да доведе шерифа, не мислиш ли? Да не му се е случило нещо?
— Нямам понятие. Беше сам, а срещу него бяха всички бандити. — Лий се промъкна към входа на клисурата и започна да подрежда шашките динамит. — Щом ги затворим в клисурата, ще препусна към Чандлър да доведа помощ.
— На кон ли? Откъде ще го вземеш?
— Дръж тук! — Той пъхна фитила в ръката й. — Ще ти кажа, като дойде моментът. Време е да взривяваме, но ще изчакаме шефката на бандата. Дано не се е заблудила.
— Може и да я е спряло нещо — промърмори Блеър. — Виж какво, Лий, трябва да ти призная… Нали си спомняш меда…
— Тихо! Май чух нещо.
Вече се зазоряваше и в мътната сива светлина на утрото се очерта фигурата на ездач на кон. Конят се мяташе насам-натам и жената едва се удържаше на гърба му. Беше й невъзможно да го укроти.
— Бързо, тичай на скалата! — заповяда Лий и Блеър побърза да се подчини.
В следващия миг долу настана същински ад. Франсоаз изкрещя, мъжете се разтичаха из клисурата и изпразниха револверите си, преди да разберат откъде идват виковете. Блеър спря за миг и се обърна към входа на каньона. Видя французойката на гърба на големия жребец, който правеше усилия да хвърли товара си, а зад нея две мечки, които тромаво подтичваха след коня и непрекъснато се спираха, за да оближат нещо от земята.
Тя чу тихия вик на Лий и след секунда той я сграбчи за бедрата и я повлече нагоре. При това непрекъснато подсвиркваше по много особен начин.
— Легни! — изсъска той и така я блъсна, че тя заби лакти в камъните. Но макар и на четири крака, Блеър пропълзя към края на скалата, за да може да наблюдава хаоса, който цареше под тях. Когато мечките нахлуха в клисурата, конете ужасено зацвилиха, а бандитите се разтичаха насам-натам, опитвайки се едновременно да застрелят зверовете и да успокоят конете си. Но най-силно беше желанието им да се измъкнат от тази страшна бъркотия, Франсоаз отчаяно дърпаше юздите на жребеца, като продължаваше да крещи и да сочи входа към каньона, за да привлече вниманието на хората си.
Внезапно жребецът се изправи на задните си крака и французойката изхвърча от седлото. Мощното животно се завъртя и препусна към изхода на клисурата, без да обръща внимание на мечките, които препречваха пътя му.
— Динамитът ще го разкъса! — изкрещя Лий и скочи на крака, за да вижда по-добре. Гласът му прозвуча ужасно тъжно, защото трагичният изход на любимото му животно изглеждаше неизбежен.
Но конят се втурна като бесен напред и мечките се отстраниха от пътя му.
Динамитът експлодира само след минута. Огромни скални блокове полетяха надолу и затвориха изхода на клисурата. Бандитите паднаха в капана. Трясъкът от експлозията свали Лий на земята, но още преди облакът прах да се разсее, той вече тичаше надолу към мястото, където коридорът от каньона излизаше между скалите. На половината път беше пресрещнат от големия си жребец, който препускаше с безумно въртящи се очи и дръпнати назад уши. Лий притисна главата на коня до гърдите си и успокоително му заговори.
— Откъде се взеха тия мечки, по дяволите! — изкрещя той на Блеър, която го следваше по петите. Ясно се чуваха крясъците на мъжете в каньона и изстрелите, които пробиваха гъстия облак прах, надвиснал над клисурата.
— Не ти казах, защото знаех, че пак ще почнеш да ме командваш, а вече ми писна от твоите заповеди — отговори сърдито Блеър. В никакъв случай не искаше да допусне той да й се налага. — Тагърт трябваше отдавна да се е върнал. Знаех, че няма да мине много време и бандитите ще открият скривалището ни. Какво щяхме да правим, ако ни бяха обсадили дузина тежко въоръжени мъже? От тая клисура също ще се измъкнат лесно — нали аз почти успях да се покатеря по скалите! Затова реших, че мечките ще ги задържат поне известно време, ако ги пусна сред тях в подходящия момент. Надявам се, че няма да ги застрелят. Бедните животни търсят само меда.
Лий имаше свое мнение по въпроса, но сега не беше време за дискусия. Затова се ограничи само със забележката:
— Никога не съм срещал жена, на която толкова да липсва инстинкт за самосъхранение. Не ти ли мина през ума, че мечките могат да те нападнат?
Блеър вирна брадичка във въздуха.
— А ти помисли ли за опасността, когато открадна динамита?
Той я сграбчи за ръката, все още твърде сърдит, за да й прости.
— Дявол знае какви ще ги забъркаш, ако те оставя сама тук и отида да доведа шерифа.
Но Лий беше освободен от тази грижа, защото в същия миг иззад скалите изникна главата на шерифа, придружен от шестима мъже. Останал без дъх, мъжът извика:
— Добре ли сте, док?
Въпреки посивелите си коси, шерифът беше в отлична форма и беше достигнал каньона за рекордно време. Когато Тагърт му описа клисурата, той веднага се сети къде е и как най-бързо да стигне до нея. Освен това познаваше по-добре от всеки друг склонността на Леандър да взема нещата в свои ръце.
— Тагърт ми разказа за проблемите ви.
В следващия миг той слисано се загледа надолу в клисурата. Хората приличаха на играчки, които тичаха по скалите и търсеха дупка, през която да се измъкнат.
— Вие ли направихте това, док?
— Аз и госпожата — произнесе носово Лий и Блеър не можа да се удържи да не се разсмее.
Шерифът се дръпна от скалния ръб и заповяда на хората си да застанат на пост.
— Не допускайте някой да избяга! — извика през рамо той, после застана с разкрачени крака пред Леандър и Блеър и изпитателно ги загледа.
— Струва ми се, че си намерил достойна партньорка, момчето ми — каза най-после старият човек и гръмогласно продължи: — Защо не ме изчака? Защо трябваше да играеш ролята на закона? Можеха да убият или да ранят някого. Тия хора долу са убийци. А шефката на бандата е същинска усойница. Веднъж вече те предупредих да не се забъркваш в подобни каши. Иначе някой ден няма да се върнеш у дома жив и здрав.
— Какво говори той? — прошепна Блеър. — За какво става дума?
Тя познаваше шерифа от дете и никога не беше чула от устата му лоша дума.
— Защо дойдохте едва сега? Защо трябваше да ви чакаме толкова време? — отговори с въпрос Лий, без да обръща внимание на въпросите на Блеър и гнева на шерифа. — Уплашихме се, че с Тагърт се е случило нещо.
— Един куршум е засегнал главата му и човекът лежал няколко часа в безсъзнание. Затова загубихме много време, момчето ми. Само преди два часа узнахме, че шефката на бандата е в твои ръце. Но явно закъсняхме. Тя успя да ви избяга, нали?
— Долу е, в каньона — обясни Лий.
— Но няма дълго да остане там — намеси се един от мъжете. — Дамата тъкмо се измъква от каньона.
Блеър погледна към отсрещната стена и улови нечие движение на ръба на скалата. Един от помощниците, скрит зад едно дърво, вдигна пушката на рамо и се прицели. Ще я застреля, помисли си Блеър и осъзна, че не може да стои и бездейно да наблюдава как убиват човек — все едно какво беше направил и колко лош беше. Хвърли се към мъжа и се приземи непосредствено до крака му. Дръпна го с все сила, човекът загуби равновесие и куршумът профуча над главата на Франсоаз.
Но Блеър, разбира се, не беше помислила какви последствия ще има постъпката й за самата нея. В следващия миг тя вече висеше над пропастта и безпомощно размахваше крака.
Шерифът и Лий реагираха моментално. И двамата се хвърлиха по корем на земята, уловиха ръцете й и я изтеглиха на здрава почва.
— Нали ти казах, подходяща е за теб — промълви саркастично шерифът, докато му помагаше да я
