Блеър отново простена и цялото й тяло се разтърси в сладостни тръпки, докато семенната течност се изливаше в утробата й. Едва след минути треперенето отслабна, но тя все още обвиваше с крака бедрата му, защото не можеше да се отдели от него.
Така лежаха известно време, докато тялото на Блеър се отпусна и освободи Лий от прегръдката си. Тя посегна да приглади назад мокрите му от пот коси и започна с връхчетата на пръстите си да изследва лицето му, мускулите по гърба му, всяка пора на кожата му. Той беше толкова нов за нея — и същевременно толкова близък. Но в него имаше още много неща, които и бяха непознати и които се стремеше да опознае.
Лий се облегна на лакът и я изгледа.
— Долу има седяща вана, а на печката ври вода. Искаш ли да се окъпеш?
Блеър се вгледа в главата му, огряна от слънчевата светлина, и си помисли, че този човек й е станал безкрайно скъп. Дали си въобразяваше, или той наистина беше най-красивият мъж в света…
— Ако продължаваш да ме гледаш така, ще отложим банята за следващия вторник.
Лий вдигна комично вежди, когато Блеър се усмихна прелъстително, уви я в едно одеяло и я отнесе в приземния етаж. Единият край на стаята беше зает от огромна зидана камина, а от двете и страни имаше прозорци. В другия край беше кухнята. По масата и столовете бяха струпани мръсни чинии, тенджери и тигани — резултатът от готварското изкуство на Лий. Дългите странични стени бяха иззидани от камък на един метър от пода, а нагоре бяха от дърво.
Пред камината беше поставена цинкова вана, дъното на която беше оформено като седалка. Ваната беше пълна със студена вода от потока наблизо, както обясни Лий. Докато Блеър стоеше и засрамено го гледаше, той изсипа вътре топлата вода, която вдигаше пара на печката, отведе я до ваната, свали одеялото и я сложи да седне вътре.
Хладната вода беше божествена. Блеър се отпусна назад и затвори очи. Усещаше, че Лий я наблюдава. Той беше облякъл панталона си, но горната част на тялото му беше гола и това много й харесваше: тъмна, загоряла от слънцето кожа, опъната над добре тренираните мускули. Личеше си, че често е на въздух и е свикнал с физическите упражнения.
— Май се омъжих за съседското момче — промърмори усмихнато тя. Лий коленичи в долния край на ваната.
— Защо се опитваше да вгорчаваш живота ми, когато бях момче?
— Никога не съм го правила — отговори тя и започна да сапунисва ръцете си.
— А кой ме бомбардираше с глинени куршуми и снежни топки? Кой разказа на Мери-Алис Пендъргаст, че съм си загубил ума по нея? Нейната майка показала на моята любовни писма, написани уж от мен.
— Защото ми отне Хюстън — отговори тихо Блеър. — С нея бяхме неразделни, но щом ти се появи, тя те обикна повече, отколкото мен.
Когато Леандър доста време не каза нищо, тя вдигна очи и забеляза, че той я гледа втренчено. Като че ли не искаше да повярва в думите й. Вече много години тя не беше мислила за детските дни, прекарани с него. Да, беше го намразила — още първия път, когато го видя. Но защо? Всички останали го харесваха, а Хюстън направо го обожаваше. Блеър обаче просто не можеше да го понася. Когато идваше у тях, тя бързаше да излезе от стаята.
— Може би… — прошепна тя.
— Какво може би?
— Може би съм искала да бъда твоя приятелка.
— Но това беше невъзможно, понеже Хюстън ме беше обсебила изцяло, така ли? — Лий вдигна единия й крак във въздуха и се зае да го сапунисва. Дългите му пръсти се плъзгаха все по-нагоре и по-нагоре.
— Говориш, сякаш цялата тази работа не те засяга. Но нали ти я помоли да се омъжи за теб. Сигурно си я обичал — продължи Блеър, докато наблюдаваше ръцете му и се наслаждаваше на докосванията им.
Лий сапунисваше пръстите й един по един.
— Сигурно е било така. Понякога дори не помнех как и къде съм помолил за ръката й. Мисля, че съм го направил във фазата, когато всеки мъж се стреми да докаже мъжествеността си. Всички мъже в Чандлър бяха правили предложение на Хюстън.
— Наистина ли? — отвърна поразена Блеър. — Тя никога не ми е разказала за тях. А при мен Алън беше единственият, който попита искам ли да се омъжа за него. Всички останали бяха…
— Глупаци — засмя се Лий, продължавайки да мие крака й.
— Но аз съм толкова различна — промълви Блеър и макар че нямаше причини за плач, очите й се напълниха със сълзи. — Винаги съм се старала да бъда като другите жени — мека и покорна като Хюстън. Вместо това станах лекарка. А после, когато получавах най-добри оценки в сравнение с колегите си мъже и жени, — виждах как се променят очите на мъжете, щом ме погледнеха. Ставаха студени и…
— Би могла да поработиш още над зашиването на раните — прекъсна я Лий, докато се зае с десния й крак.
— А всеки път, когато бях по-добра от някой мъж по специалността… — Очите й се разшириха. — Какво каза току-що?
— Когато бързаш, правиш бодовете твърде големи.
Блеър отвори уста, за да протестира, но веднага я затвори.
Беше сигурна, че шевовете й са безупречни, но веднага разбра, че Лий просто не иска тя да изпада в самосъжаление. Затова с усмивка вдигна очи към него:
— Ще ми покажеш ли как да ги направя по-добри?
— Ще ти покажа как всичко да стане по-добро — отговори той и така я погледна, че в сърцето й нахлу топла вълна. — Ония мъже са били глупаци — продължи той и насапуниса десния й крак. — Мъжът със самочувствие няма защо да се бои от една жена. Вярно е, че мина известно време, но ти все пак намери при мен своя дом.
— Да, намерих дом при годеника на сестра си — въздъхна Блеър.
Леандър помълча известно време, после взе лявата й ръка и сключи пръсти около нея.
— Мисля, че ако имах брат, след който тичат всички жени, а на мен не ми обръщат внимание, и аз щях да ревнувам.
— Ревност? Аз не съм… — Тази мисъл не беше й хрумвала никога досега, но може би истината беше именно в ревността й към Хюстън. — Тя олицетворяваше онова, което аз винаги съм искала да бъда. Не съм искала да ставам лекарка — аз просто трябваше да го направя. Исках да бъда като Хюстън — винаги с чисти ръце. Тя винаги имаше приятели. Имаше теб.
Без да вдига очи, Лий внимателно миеше дясната й ръка.
— Тя никога не ме е обичала.
Сякаш не го беше чула, Блеър продължи:
— Хюстън правеше всичко съвършено. Лесно печелеше приятели. Всички хора на десет мили наоколо я обичаха. Ако беше предвождала войските на Южните щати, те непременно щяха да спечелят Гражданската война. Хюстън е превъзходен организатор.
— И теб е организирала превъзходно. Сама се погрижи да ме отнемеш от нея.
— Аз — тебе? Не, това стана случайно. За всичко съм виновна аз. Хюстън няма нищо общо.
— Блеър — проговори тихо Лий, — на приема у губернатора възнамерявах да кажа на Хюстън, че развалям годежа.
— Да го развалиш? Съмнявам се, че каза подобно нещо, но сигурно не си го мислил сериозно.
Лий спря за миг да я мие.
— Та аз въобще не познавам Хюстън. Никога не съм я разбирал. Въпреки това виждам у теб неща, които са заложени и у нея. Хюстън отлично умее да крие мислите си зад проклетите си бели ръкавици. Кой знае по каква причина тя реши да се омъжи за мен още когато бяхме деца. За нея аз не бях личност, а само цел. Може би за теб медицината е същото, само че твоята цел е поставена правилно. Мисля, че Хюстън спешно се нуждаеше от претекст, за да развали годежа. Тя започваше да разбира, че от брака ни нищо няма да излезе.
— Трябваше да я видиш вечерта, когато мистър Гейтс й каза, че за теб трябва да се омъжа аз.
— А ти как би се почувствала, ако години наред си следвала медицина и някой прекрасен ден установиш, че припадаш при вида на кръвта? Или че ти прилошава от миризмата на карбол?
