— Искаш да кажеш, че си отмъстил за злобните му дела?
— Били сме се стотици пъти. Години наред ходех със синини, получени от непрестанните ми битки с Джон. — Той се ухили. — Като си помисля сега, че е бил невинен! А що се отнася до номерата, за които бях сигурен, че са твоя работа — какво можех да направя? Ти си шест години по-малка от мен и като си спомня как ме наби баща ми, когато веднъж ти ударих шамар, и до днес не ми е минала през ума мисълта да посегна на някое младо момиче.
— Значи сега ще плащам за стореното през детските си години — въздъхна пресилено Блеър. — Тежък е животът.
— Не е толкова трудно, колкото си мислиш — отговори с крива усмивка Лий.
— Добре, че съм лекарка и не е лесно да ме уплашиш.
— Но аз не почувствах влечение към теб само заради медицинските ти умения.
— Така ли? Защо тогава?
— Заради упоритостта, с която се стремеше да спечелиш вниманието ми. Дълго се съпротивлявах, но вече не мога.
— Бедничкият — промърмори уморено тя.
— Обичам послушни жени — заяви той, мушна ръка под ризата й и се зае нежно да масажира гръдния й кош. Ръцете му непрекъснато се плъзгаха към гърдите й.
Блеър беше изненадана, че отново го желае, но когато почувства ръцете му върху голото си тяло, всичко беше като за пръв път. Когато порасна, тя бързо забрави детските си лудории. Тогава смяташе, че само омразата към него я е подтиквала към подобни номера — искала е да го накаже, че й е отнел Хюстън. Но сега се питаше дали наистина не е искала просто да привлече вниманието му.
Когато Лий вдигна глава и започна да разкопчава ризата си, тя взе лицето му в ръцете си.
— Още не разбирам какво означаваш за мен — прошепна тя.
Лий се усмихна с истинска нежност.
— Наистина ли? Е, ще го проумееш, като останеш при мен още малко. Вече зная нещо за теб, Блеър — ти си изключително силен противник. Вярваш ли, че ще се бориш също така упорито за мен, както досега се бореше против мен?
— Не зная — отговори смутено тя. Все още чувствата й към този мъж бяха двойствени. Цял живот беше негов враг. Опитваше се по най-различни начини да го уязви. Въпреки това успя да провали сватбата на сестра си с него. Защо? Защо легна с един мъж, когото беше смятала за свой враг?
Лий свали ръцете й и целуна дланите.
— Ако се опитваш да намериш отговор на житейските загадки, само ще си пилееш времето. — Той свали ризата си.
Любиха се нежно, внимателно, като Лий непрекъснато наблюдаваше лицето й и търсеше реакциите й. Целуваше връхчетата на пръстите й и топлите му влажни устни караха тялото й да тръпне от наслада. Целуваше гърдите й, милваше ги, ръцете му галеха всяка частица от тялото й.
Оргазмът беше мек, сладостен, продължителен. После Лий дълго я държа в обятията си, притискайки краката й между своите, обгръщайки я с ръцете си, сякаш искаше да разтвори тялото й в своето.
Блеър лежеше в обятията му, слушаше песента на щурците, високите тонове на колибрите и лекия шум на вятъра. Дъхът му, ударите на сърцето му, мирисът на тялото му я изпълваха цялата. Искаше й се този миг никога да не свършва.
— Като се върнем в къщи, трябва да назначиш жена да ми пере чорапите — промърмори Лий.
— Какви чорапи? — проговори отсъстващо Блеър, продължавайки да се притиска в него, сякаш от това зависеше живота й.
— Да се грижи за ризите и чорапите ми. Искам обувките ми да блестят. Ще ни трябва и някой да чисти къщата, да оправя леглата и да готви.
Блеър помълча, докато най-после проумее смисъла на думите му. Откакто навърши десет години, всичките й мисли и стремежи, цялото й учение бяха посветени на медицината. Нямаше и понятие как се води домакинство.
И тя дълбоко въздъхна.
— Мислиш ли, че някой би се ангажирал с хора като нас? — Тя почувства трептенето на гърдите му, когато Лий тихо се изсмя.
— Можем да поразпитаме тук-там. Аз познавах една дама, една криминална… — Той стреснато спря, когато Блеър захапа зърното на гръдта му.
— Лий — каза тя и отметна глава назад, за да го погледне в очите, — та аз изобщо нямам понятие как се ръководи домакинство. Майка ми се опита да ме научи, но…
— Ти предпочиташе да се катериш по дърветата.
— Или се криех. Леля Фло също се опита, но вуйчо Хенри винаги казваше, че по-късно ще имам време за това, и ме водеше в хирургията да му помагам при операциите. Мисля, че просто не ми оставаше време. Следващата година възнамерявах да завърша курс за домакини, за да се подготвя поне малко за семейния живот с Алън.
— Курс? И какво щеше да научиш там — как се чисти тоалетна и се бършат подове?
— Наистина ли мислиш, че щеше да бъде толкова лошо?
— Вероятно още по-страшно.
Блеър отново скри глава на гърдите му.
— Нали ти казах, че не биваше да се жениш за мен. Сега разбираш защо някой друг не ме искаше. В тези неща Хюстън ме превъзхожда с цяла глава. Трябваше да си я запазиш.
— Вероятно — отговори сериозно Лий. — С нея нямаше да се тревожа, че ще ми открадне скалпела.
— Не ми е потрябвал твоят скалпел! — изфуча Блеър. — Имам си свой.
— Така е, но Хюстън поне знае как се води домакинство. Сигурен съм, че чорапите на мъжа й ще бъдат винаги чисти и без дупки.
Блеър сърдито го отблъсна.
— Щом това искаш, върни се при нея или при която и да е друга жена. Ако мислиш, че ще посветя живота си на грижи за бельото ти, много се лъжеш. — Тя седна и обидена навлече панталоните си.
— Няма ли да кърпиш поне чорапите ми? — попита умолително той. Блеър вдигна очи и забеляза веселите искрици в очите му.
— Ах, ти! — засмя се тя и падна в ръцете му. Лий стремително отговори на прегръдката й. — Още не си ми разказал за раждането на близнаците.
— Какво?
— За трите бебета, които си извадил на бял свят и за които писали четири медицински списания.
Той я погледна, сякаш не беше наред с главата.
— Никога досега не съм израждал три бебета наведнъж.
— Но нали ми каза… Ах ти, негоднико! — изфуча тя и избухна в смях.
Лий прокара ръка по покритите й с панталона крака и после по голия й гръб.
— Какво ще кажеш да слезем до потока? Там ще похапнем.
— И ще поговорим за клиниката — допълни Блеър, докато навличаше ризата си. — Кога смяташ, че ще пристигне апаратурата? Още не си ми казал какво си поръчал. Лий, ако ти не искаш да работиш там по цял ден, бих могла да пиша на една приятелка, доктор Луиза Блийкър. Тя е много способна, а Чандлър е перспективен град. Сигурна съм, че скоро ще ни трябва трети лекар.
— Аз имах намерение да взема мисис Кребс в клиниката.
Блеър изпусна копчето, което се готвеше да закопчее.
— Мисис Кребс? Знаеш ли що за човек е тя? Един ден в болницата доведоха момиченце с пилешка кост в гърлото и твоята многоуважаема мисис Кребс предложи да изчакаме някой „истински“ лекар.
— И бедничката е жива и до днес? — попита той с невинни кръгли очи.
Блеър хитро го изгледа.
— Пак ли започваш да ме дразниш?
— Аз? — Той хвърли поглед към ризата й, на която бяха закопчани само трите най-долни копчета. — Такова нещо може само да се прегръща — допълни той и хвана ръката й. — Хайде, щом трябва да говорим
