— Бих умряла — отговори тихо тя.
— Ето така се е чувствала Хюстън. Тя едва понасяше близостта ми. Никога не си говорехме, не се шегувахме, а когато се опитвах да я докосна, направо се вледеняваше.
— Просто не мога да си го представя — прошепна с искрен ужас Блеър.
Лий с усмивка се зае с горната част на тялото й, леко насапуниса врата и страните й.
— Вероятно инстинктивно е осъзнавала, че двамата с теб си подхождаме, затова те е изпратила на приема у губернатора.
— Но тя просто искаше да разгледа къщата на Тагърт и…
— Не ме карай да се смея! Госпожица ледената принцеса Хюстън Чандлър никога не е отстъпвала пред мъж, но щом се появи този Тагърт, бързо започна да се размразява. Помниш ли как го срещнахме в града? Той спря колата си до моята и жадно изгледа Хюстън. Тогава дори не ми хрумна, че всъщност би трябвало да ревнувам. Искам да кажа, ако бях наистина влюбен в Хюстън, както подобава на годеник. Но бях само любопитен.
— Тагърт… — промълви замислено Блеър. — Просто не мога да разбера как е могла да се влюби в този ужасен тип.
— Да, но той с готовност рискува живота си, за да ни помогне — възрази Лий. Гладките му насапунисани пръсти се придвижваха към гърдите й. — Бандата на Франки отвлече теб вместо Хюстън. Искаха откуп от петдесет хиляди долара. Тагърт донесе не само револвера си, но и исканите от тях пари.
Блеър не чуваше думите му, защото ръцете му се плъзгаха по гърдите й. Тя вдигна ръце, постави ги върху неговите и се отпусна назад, за да се наслади докрай на милувките му.
Леандър се изправи и я издърпа от водата. Мократа й кожа полепна по неговата.
— Доста дълго чаках този миг — усмихна се той.
Лий явно умееше да се освобождава бързо от дрехите си, защото беше съвсем гол, когато я положи на дивана. След като беше задоволил първата си страст, сега се зае да изследва тялото й. Блеър имаше чувството, че това сладостно мъчение никога няма да свърши. Той отблъсна ръцете й, които посягаха да го прегърнат, за да изпита докрай удоволствието с ръце и устни да изследва цялото й тяло и да трие кожата си в нейната, докато тя едва не загуби свяст от желание.
Когато легна върху нея, Блеър се вкопчи в него с цялото си тяло, но той беше дразнещо бавен, не позволяваше да го притесняват, употреби много време в първите дълги тласъци. Когато най-после ускори движенията си, желанието на Блеър се беше засилило до такава степен, че експлозията всеки миг можеше да избухне.
Когато най-сетне двамата заедно достигнаха върха, освобождаването от натрупаното напрежение беше толкова силно, че за миг Блеър помисли, че умира. Тялото й тръпнеше и тя не можеше да се отдели от него.
Лий внимателно се плъзна настрани и усмихнато проговори:
— Знаех си, че ще бъдем страхотен екип.
— Това ли е единствената причина, поради която се ожени за мен? — В гласа й прозвуча горчива сериозност.
А Лий отговори също така сериозно:
— Това и шевовете ти.
— Ах, ти! — изпъшка тя и заби нокти в ребрата му, но Лий моментално се изтърколи от дивана.
— Хайде, ставай, ще те водя на разходка. Искам да ти покажа някои места в околностите.
Блеър не беше свикнала да го вижда без дрехи. Единствените голи мъже, които беше виждала досега, бяха трупове върху студени мраморни маси. Лий беше по-жив от всеки друг човек, когото беше познавала някога.
— О, не, недей пак! — засмя се той и я издърпа да стане. — Иди горе и облечи нещо. В скрина до стълбата ще намериш няколко стари рокли. Избери си нещо подходящо — подкани я той и здраво я потупа по твърдото голо задниче.
Блеър хукна нагоре по стълбата, отвори скрина и започна да рови в наредените дрехи. На стената зад нея имаше огледало и тя не се стърпя да не се огледа в него. Кожата й пламтеше, бузите й бяха розови, очите блестяха. Косата, която винаги беше опъната назад, за да не й пречи на работата, сега беше разпиляна по раменете и приличаше на буйна лъскава грива.
Дали Леандър наистина я обичаше? Поне не се отвращаваше от близостта й, а и беше положил много усилия да я завладее. А може би просто му трябваше втори хирург за операции и добра партньорка в леглото?
— Имаш само три минути! — извика отдолу Лий.
— И как ще ме накажеш, ако се забавя? — попита тя.
— С въздържание.
Блеър със смях се напъха в една фланелена риза и дебел платнен панталон. Панталонът беше доста къс, но все пак скриваше голяма част от тялото й. Беше толкова широк в талията, че трябваше да го придържа с две ръце.
Долу Лий тъкмо пълнеше раницата с провизии.
— Имаш ли някакъв колан? — попита Блеър и когато той вдигна очи към нея, с коварна усмивка отпусна панталона, който се свлече на земята. Беше възнаградена за постъпката си с трагично охкане.
Лий посегна към един пирон до печката, откачи въжето, което висеше там, и отиде при нея. Коленичи и прекара въжето през всички гайки на колана. После вдигна панталона и покри с целувки краката й от долу нагоре, така че накрая Блеър се залюля като тръстика в ръцете му. Но накрая беше обута и пристегната с колан.
Лий пристъпи към вратата.
— Хайде, тръгваме! — Този път коварна усмивка играеше по неговите устни.
С омекнали колене Блеър излезе навън.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Блеър последва Лий по тясната пътека на лосовете през гъсти храсталаци от млади дъбове, после през обширно пасище и накрая право нагоре по един стръмен склон. Кората на ясените беше изгризана от лосове, много от дърветата бяха изсъхнали и падналите стебла препречваха пътя им. Навсякъде се виждаха изпражненията на тези грамадни и силни животни, които с настъпването на пролетта се бяха отправили на север.
Лий й посочи ястреба, кацнал на един клон, и я запозна с имената на някои цветя, които растяха по склона. Когато усещаше, че се е разбързал, той веднага забавяше крачка и грижливо отмахваше дълбоките клончета, които шибаха лицето й.
Щом се покатериха на тесния гребен на планинското било, което от другата страна се спускаше стръмно надолу и беше обрасло с огромни борове. Лий се отпусна на земята край едно паднало дърво, облегна се на него и разтвори ръце. Блеър уморено се сгуши в него и се загледа в планинските върхове, които се губеха в синята мъгла. Ръката й беше пъхната в неговата.
— Какво искаше да каже шерифът с това, че си си намерил достойна партньорка? — попита тя.
Лий затвори очи и обърна лице към слънцето.
— Като дете няколко пъти имах проблеми със закона. Той така и не ми го прости.
Блеър се изправи като свещ.
— Ти?! Имал си конфликти с властта? Та ти винаги си бил пример за подражание — мечтата на всяка майка!
Той се усмихна, без да отваря очи, и отново я привлече към себе си.
— Знаеш много малко за мен. Не съм такъв, за какъвто ме смяташ.
— Разкажи ми тогава какво си сторил и защо никога не съм го узнала. Убедена съм, че на първа страница на чандлърския вестник е било написано: Нашият светец Леандър се спъна по пътя на добродетелта.
Леандър се ухили още по-широко.
— Не си узнала, защото баща ми по някакъв начин успя да прикрие постъпката ми, пък и работата стана
