Пое дълбоко въздух, за да се успокои и свали презглава кадифената роба. Остана само по впитата в тялото й копринена туника. Многогодишните тренировки бяха развили мускулите, които моделираха бедрата, открояваха талията и поддържаха гърдите високи и твърди.
Роуан й се любуваше. Възхитата му избухна в толкова дълбоко стенание, че Джура се разсмя. Забавляваше я начинът, по който този англичанин се възхищава на физическата красота и я кара да се чувства странно и приятно. Даже й се струваше, че вече няма значение дали може да мята копие или не.
— Джура! — прошепна той и разтвори подканващо обятия.
Тя откликна и това бе най-естественото нещо на света. Да го отблъсне бе все едно да откаже чаша вода на умиращ от жажда човек.
Той нежно целуна устните й — не силно, не яростно, а спокойно, сякаш щеше да прави това до деня на Страшния съд. Играеше си с устните й, докосваше ги с върха на езика си. Когато отдели устни от нейните, тялото й бе омекнало като восък и той можеше да го моделира според желанията си. Тя се отпусна в ръцете му със затворени очи.
Джура бавно отвори очи и го погледна. Клепките почти закриваха очите му, устните му изглеждаха омекнали от целувките. Не бе виждала мъж в такова състояние, особено този англичанин, който непрекъснато се мръщеше недоволно. Сега очите му бяха пълни с нежност и желание. И обреченост — не искаше да бъде никъде другаде освен тук и сега — с нея! Сърцето на Джура заби ускорено. Този англичанин казваше, че я обича! Вярно ли беше това? Любов ли бе отпечатана на лицето му?
Той погали лицето й с върховете на пръстите си, после с цяла ръка — дланта му се плъзгаше по бузите й, пръстите му ровеха в косата й. После целуна ъгълчетата на устните й, клепките…
Джура лежеше неподвижна в прегръдките му, приемаше нежните му милувки, а сърцето й биеше все по-силно. Кой би повярвал, че този едър мъж, който бушуваше, ругаеше и се биеше, може да е толкова нежен, когато докосва жена.
Той отново целуна устните й. Този път тя му отвърна. Сключи ръце около врата му и притисна обвитите си с коприна гърди към топлата, гладка кожа на торса му.
— Джура, любов моя! — прошепна той, парещите му устни изгаряха кожата на шията й.
Сърцето й биеше до задушаване. Пръстите му докоснаха дантелите край страничните връзки на копринената й туника. Внимателно и виртуозно, сякаш свиреше на инструмент, той отвърза възелчетата и разхлаби туниката.
Тя се задави, когато големите му, горещи и твърди ръце се плъзнаха под коприната и докоснаха гърдите й.
Той ги стисна здраво в шепи. За своя изненада Джура се чу да се кикоти от удоволствие като онези най-празноглави момичета, кандидатки за гвардията, които неизменно биваха отхвърляни. Вместо да се отврати от смеха на Джура — както подобава на ланконски воин — Роуан се усмихваше широко и в очите му блещукаше веселие.
— Джура има гъдел! — смееше се той. — Великият воин Джура има гъдел!
Тя опита да се освободи, но не можеше да се измъкне от ръцете му, плътно сключени около кръста й. Пръстите му пробягваха по кожата й. Тя се смееше като безумна. Блъскаше го, за да охлаби хватката му, но все едно опитваше да изкорени дъб. Пръстите мъчители се разхождаха под дрехата й. Джура продължаваше да се кикоти. Изнемощяла и безпомощна, се търкулна на килима.
Чу как дрехата й се разпаря и се опита да протестира, но виковете й не прозвучаха убедително, а и ръцете на Роуан продължаваха да я гъделичкат.
Изведнаж той престана и се загледа в нея. Джура бе гола или почти гола — туниката й бе разцепена от шията до петите. Гърдите й, дори когато бе легнала по гръб, стърчаха, настръхнали от желание. Роуан, коленичил, разтваряше бедрата й.
Лицето му бе загубило закачливия си израз. Сините му очи бяха потъмнели, вените на слепоочията му се издуваха и пулсираха. Мускулите на гърдите му се втвърдиха и напрегнаха. Ноздрите Му леко трепереха, докато я гледаше. Той гъвкаво се наведе, повдигна я, съдра остатъците от туниката и отнесе Джура до леглото.
Тялото й бе чувствително както никога досега. Беше само малко изплашена.
— Сестра ти няма да прежали скъсаната си дреха — прошепна тя.
Той не отговори, остави я в леглото, застана над нея и се загледа в тялото й. Погледът му бавно се преместваше от палеца, нагоре по крака й към гърдите — до лицето й. Докато погледът му бавно опипваше тялото й, сърцето на Джура заби до пръсване. Гой седна на леглото, извърнал широкия си, блестящ и мускулест гръб към нея. Започна да се съблича. Не личеше да бърза — по-скоро имаше вид на човек, който цял живот е чакал този момент и има намерение да му се наслади докрай.
Роуан положи масивното си голо тяло редом с нейното. Косматите му крака се притиснаха до нейните, ръцете му обвиха тялото й, привлякоха го, галеха гърба й, спуснаха се надолу към хълбоците.
— Първия път не се представих добре, но сега ще се реванширам — прошепна той, преди да целуне отново устните й.
Тази целувка бе различна — не толкова нежна, а заредена с повече копнеж и жар. Кожата на Джура се сгорещи като от треска. Не искаше тялото му да се отлепя от нейното. Устните му тръгнаха надолу — от шията към раменете й, мишниците, свивката на лакътя — после зъбите му одраскаха дланта й. Тялото на Джура се сгърчи от удоволствие. Устните му отново се изкачиха до основата на шията й. Езикът му се пъхна във вдлъбнатината между ключиците. Ръцете му хванаха нейните и ги притиснаха от двете страни на тялото й, докато устните му галеха гърдите й.
Джура застена, главата й се мяташе във всички възможни посоки. Усещаше как по кожата й избива пот — тялото й се опитваше да се освободи от горещината, която я изгаряше отвътре.
Устните му слизаха все по-надолу. Влажният му език се залута по корема й, обходи мускулите му, засмука изпъкналите кокалчета на таза.
Роуан пусна ръцете й, пъхна своите под ханша й, повдигна го и езикът му потъна между бедрата й. Джура ахна, очите й широко се разтвориха.
— Роуан! — изстена тя.
— Да, любов моя! — отвърна той и вдигна устните си към нейните.
Бедрата й се разтвориха да го поемат и той влезе в нея леко, без болка. Обзе я божествена наслада. Изпълнена от екстаза на новото усещане, Джура изви тялото си в дъга. Главата й се мяташе по постелята. Той бавно излезе от нея — Джура впи пръсти в кожата на плешките му от страх, че може да го загуби, но той отново проникна в нея — бавно и сладостно. У Джура отвори очи и го погледна. Изразът на лицето му накара кожата й да настръхне. Сърцето й се разсумтя при вида на върховната, всепоглъщаща наслада, отпечатана върху чертите му.
Джура бързо разви усет за ритъма на новите, любовни усещания. Тя вдигна високо колена, за да улесни дълбоко проникващите му постъпателни движения. Навътре и навън! Отново и отново! Бавно, плавно, нежно!
Бяха изтекли само няколко мига или няколко дни, когато Джура усети, че има нужда от нещо друго или просто от нещо повече. Не знаеше какво е то. И не искаше да знае.
— Роуан? — прошепна тя въпросително.
Той отвори очи и огънят, спотаен там, стопли сърцето й.
Роуан се промени. В миг от олицетворение на нежността се превърна в диво животно. Грубо сграбчи крака й — обви го около кръста си. Джура сама качи другия си крак на рамото му и повдигна ханша си, а неговите движения станаха бързи и яростни. Тя посрещаше проникванията му с насрещни тласъци. Влагаше цялата сила и енергия, придобити от дългогодишните физически упражнения. Телата им мощно се сблъскваха едно в друго — яростта на желанието им необуздано нарастваше.
Страстта й избухна, пръскайки звезди в тъмнината зад стиснатите й клепачи. Ревящ прилив бучеше в ушите й. Тя крещеше като безумна, а ръцете и краката й се впиваха в тялото му — вкопчени с невероятна сила — като в единствено спасение сред морето на самотата.
Тя се притисна още по-плътно до него, когато той се разтресе и тялото му се сгърчи в спазми.
Лежаха известно време, вкопчени един в друг със силата на две здрави, първични същества. Телата им бяха окъпани в пот, крайниците — преплетени.
