Роуан пръв отдръпна главата си назад, за да я вижда.
— Болеше ли те? — попита той с дяволита усмивка.
Джура не се подразни. Тялото й бе изпълнено с жега и всичките думи на света не биха могли да го обезпокоят.
— Не знаех! — прошепна тя. — Не знаех, че е толкова хубаво!
Той целуна бузата й.
— Честно казано, и аз не знаех. Нищо чудно, че мъжете… — той не продължи.
— Какво мъжете? — заинтересува се Джура и веждите й се извиха в очакване.
— Затова мъжете скачат от едно легло в друго. Такава наслада е… — той затвори очи. — Такава наслада…
— Можеш да изпиташ само с мен! — студено довърши фразата му Джура.
Роуан я погледна изненадан, засмя се и я привлече към себе си.
Те разплетоха ръце и крака, но притиснаха влажните си тела още по-плътно едно към друго.
Джура никога не се бе чувствала така. Сякаш някаква празнота, която винаги я бе тревожила, сега бе запълнена. Тя леко отдръпна глава, за да може да вижда профила му, очертан от светлината на свещите. Не Роуан „англичанинът“, а Роуан нейният съпруг. Мъж, когото всички почитат. Тя протегна ръка и докосна бузата му. Той целуна връхчетата на пръстите й. Очите му останаха затворени, тялото му — спокойно и отпуснато.
— Разкажи ми за живота си в Англия — нежно го помоли тя. Не беше се интересувала от това как са протекли дните му или от мислите, които са го вълнували, а сега искаше да научи повече неща за него.
Той се вгледа в нея изучаващо. Усмихна й се. От тази усмивка нещо вътре в нея сякаш омекна и се разтопи, но това не бе страстта на желанието.
— Чака ни вече изстинала вечеря — каза Роуан. — Ще хапваме ли, докато си говорим.
Роуан обви бедрата си със своята рицарска препаска, а Джура се прикри с широката му бродирана туника. Дългите й крака останаха голи и когато забеляза, че Роуан не откъсва поглед от тях, Джура реши, че трябва да ги показва при всяка възможност. Широката туника се смъкваше по рамената и откриваше гърдите й, но Джура не си даде труд да я пристегне.
Храната наистина бе изстинала, но на Джура й се стори, че не е хапвала нещо по-вкусно. Разпръснаха чиниите по килимите, виното искреше, очите на Роуан грееха, шемет обземаше Джура. Опиваше я гласът му — нежните нотки, които не бе чувала досега.
Той й разказваше как всякога е носил отговорностите на бъдещ крал — колко трудно е било да завоюва одобрението на стария Фейлан или на баща си.
— Безпокоил си се, че Тал не е доволен от теб? — възкликна Джура. — Та той говореше за теб, като че ли си самият Господ! Синът, който му роди моята майка, не значеше нищо за Тал. Той непрекъснато унижаваше Гералт като те даваше за пример.
— Но изпращаше инструкции на Фейлан да изисква от мен все повече и повече. Веднъж, когато бях шестнадесетгодишен, излязохме с Фейлан — както си мислех — на лов. Изневиделица ме нападнаха четирима ланкони едновременно. Трябваше да се сражавам с тях часове наред, а Фейлан стоеше отстрани и наблюдаваше.
— Но те не те убиха, нито пък ти си убил някого от тях.
Гримаса изкриви лицето на Роуан:
— По-късно разбрах, че нападателите са си играели с мен и същевременно взаимно са се пазели. Аз им нанесох няколко рани, а те само ме контузиха. Само! — поклати глава той. — Куцах седмици след това и бях толкова сърдит на Фейлан, че почти не му говорих. Беше корав и безсърдечен старец.
— Но той те хвалеше пред Тал — възрази Джура. — Тал все те даваше за пример на Гералт.
— Затова Гералт сега ме мрази.
— Има всички основания. Той е ланконски принц, докато ти си… — тя не довърши, защото Роуан запуши устата й с парче хляб.
— Една нощ, Джура! — гледаше я като изгубено кутре, което моли да го занесат вкъщи. — Поне една нощ да не се караме, моля те!
Тя не можеше да не се изсмее. Отхапа половината от хляба и пъхна другата половина в устата му.
— Добре — каза тя с усмивка. — Тази нощ ще бъдеш крал, но утре трябва да ми докажеш, че си годен да управляваш.
— Годен да управлявам? — попита той и очите му потъмняха. — Сега ще ти покажа кой е годен да управлява! — той запълзя към нея на четири крака, като огромно, хищно животно.
Тя се разсмя и тогава препаската му се разхлаби и падна, откривайки недвусмислените му намерения. Устата на Джура в миг пресъхна, но този път — не от страх. Тя смъкна туниката от тялото си, разтвори приканващо обятия и забеляза как на лицето му се изписа изненада. Джура не разбра с какво я е предизвикала. Тя не бе възпитана в престорена свенливост, не можеше да прикрива истинските си чувства с двулична игра. Тя го желаеше не по-малко отколкото той нея и не виждаше защо трябва да не показва това.
Роуан се усмихна, щастлив от нейното нетърпение, след като се съвзе от първоначалния си шок. Страстта му към Джура го изгаряше — вече не бе нужно да е внимателен и сдържан. Беше гледал голите й крака в продължение на два часа и сега не мислеше за нищо друго, освен да се намери между тях. Беше се сдържал, защото англичанките, които познаваше, обичаха да се правят на девственици преди всяко поредно сношение.
Джура не бе англичанка. Тя казваше това, което мислеше, действаше според убежденията си и вземаше това, което пожелаеше. Роуан можеше да не се тревожи, че тя ще го измами. Джура щеше да му каже в лицето дали намира постъпките му за добри или лоши.
Гой глупашки бе провалил първата им любовна нощ и след това се боеше, че тя вече никога няма да поиска да се люби с него. Стана ясно, че страховете му са били неоснователни.
— Малката ми нетърпеливка, нека те науча на някои неща — каза той с усмивка. После я повдигна и бавно проникна в нея докрай. Изненадата и благодарността за неочакваното усещане озариха лицето й, което го изпълни със задоволство. Най-после се намери нещо, заради което да не бъде наречен от нея „глупак“. В тази област той бе с опит, а тя бе пълен невежа. Но и това се промени само след секунди. Джура бе силна, умна и страстна — въображението й откриваше извори на наслади, които Роуан не бе подозирал дори в сънищата си. Срещите му с жени бяха твърде спорадични. Старият Фейлан се придържаше към убеждението, че бойните умения са: по-необходими от любовните. Повечето жени, които се бяха отдали на Роуан, бяха движени предимно от суета — искаха да се похвалят, че са се любили с чаровен принц. Те просто бяха оставяли на Роуан да извърши необходимите движения.
— Джура! — трескаво шепнеше той, ръцете му галеха твърдите й, дълги бедра, докато ханшът й се повдигаше и спускаше върху скута му. Струваше му се, че ще умре от екстаза, до който го докарваше утробата й.
Не издържаше вече и без да излиза от нея я простря върху килима и свърши с няколко яростни, дълбоки прониквания. Тялото му се разтресе от спазми, изригнали сякаш от дълбините на душата му. Притисна Джура толкова отчаяно, че тя закрещя.
— Ще ме прекършиш! — опитваше се Джура да отхлаби хватката му.
Той се разсмя.
— Ще те сгъна и ще те пъхна в джоба си. Ще те вадя само когато си добра с мен като в онзи първи миг — край реката.
— Аз съм си винаги същата Джура от реката — каза тя, намествайки тялото си по-близо до неговото.
Той широко се прозина.
— Ти може да си свикнала да спиш на земята, но аз предпочитам леглото — Роуан вдигна Джура като малко дете и въпреки протестите й я отнесе в леглото. Намести се до нея, взе я в прегръдките си, дръпна завивката върху им и тутакси заспа.
Но не и Джура. Умът и тялото й бяха твърде изпълнени с нови усещания. Когато Роуан задиша дълбоко и тялото му се отпусна, тя се изхлузи от леглото, взе туниката му от земята, навлече я презглава и напусна палатката.
