Нощният въздух охлади лицето и голите й крака. Тя се загледа в луната, усмихна се, обви ръце около тялото си. Най-сетне наистина бе загубила девствеността си. Така се чувстваше първия път, когато бе срещнала Роуан след като бе плувала в реката. Никога не бе изпитвала същото към Дейр. Ако само можеше да се усеща и с Роуан толкова спокойна и защитена, колкото с Дейр.
Студеният вятър я прониза, побиха я тръпки и тя се върна в палатката. Загледа Роуан на светлината на свещите — спеше спокойно като бебе, с обърнати нагоре длани. Изглежда бе предизвикала някакъв шум, защото Роуан се размърда, ръцете му се протегнаха опипом, сякаш търсеха някого.
„Мене“ — помисли си тя, духна свещите и се пъхна в леглото при него.
Събуди я нещо, което гъделичкаше носа й. Тя се стресна, отвори очи и видя надвесеният над нея Роуан, който гъделичкаше носа й с кичур от собствената й коса. За миг бе изненадана от присъствието на мъж в леглото й, после си спомни изминалата нощ и се изчерви.
Роуан се усмихна разбиращо.
— Добро утро, съпруго — каза той и нежно я целуна. — С какво ще ме забавляваш днес? Обзалагам се, че няма да е по-хубаво от вчера, когато облечена в тази кадифена одежда ме отвлече в това райско кътче. Ако знаех, че толкова ще ревнуваш от Брита, щях да я поканя да присъства на нашата любовна игра.
Джура не бе свикнала да се шегуват с нея.
— Не аз измислих всичко това! — рече тя презрително. — Сестра ти каза, че ще е добре ако се опитам да изглеждам като англичанка, за да… за да… — тя вдигна поглед към него и безпомощно се усмихна.
— За какво? — невинно попита той.
— Брита нямаше нищо общо с това. Ако искаш да припкаш като кученце около тази стара жена, това си е твоя работа — тя се отдръпна от него и понечи да стане от леглото, но той я задържа.
— Брита не е стара. Тя е красива, властна жена и нейната сила привлича мъжете, особено царствените мъже като мен. — Аз съм по-красива от нея! — почти извика Джура и разбра по израза на лицето му, че той не й се присмива. Заговори по-тихо. — Истината е, че Брита спечели — снощи я спасих от отегчителна вечер. — Джура се прозя.
— Сигурно си е намерила горещ ланконски любовник — някой красив и страстен като Дейр.
— Дейр! — ахна Роуан. — Ще ти счупя мършавата, грозна, малка… — той спря, разбрал, че тя просто му връща шегата. — О, знам как да те накажа за това! — каза той с ядосан вид. В следващия миг се нахвърли върху нея и започна да я гъделичка.
Джура избухна в истеричен кикот, гърчейки се между краката му. Нейното извиващо се тяло го накара да забрави, че я „наказваше“ и след миг те жадно се целуваха, сякаш не бяха се виждали цяла година. Последва продължителна любовна игра, след която и двамата заспаха дълбоко.
Събуди ги усещане за глад.
— Не искам да си тръгвам оттук! — каза й той, притискайки я към себе си. — Отвън бушува животът. Сигурно Брита вече е обявила война на Ириал и аз съм виновен за това, защото я изоставих.
Тонът му бе толкова мрачен, че тя го целуна по носа. После се ослуша.
— Някой идва.
Мигом Роуан скочи от леглото, метна одеяло върху раменете си, за да прикрие голото си тяло и грабна своя меч.
— Стой тук! — заповяда на Джура. — Наистина!
Той излезе от палатката, за да посрещне приближаващия се конник. Като видя Роуан, конникът ускори ход.
Това бе Ксанте, който с любопитство огледа Роуан — гол, наметнат само с одеяло и с изваден меч.
— Добре че не съм враг! — засмя се Ксанте. — Твърде късно ме чу.
— Какво се е случило? — тревожно попита Роуан, без да обръща внимание на доброто настроение на Ксанте. — Има ли нужда от мен?
Ксанте се замисли преди да отговори.
— Няма нужда да напускаш палатката. Сестра ти праща храна и дрехи за Джура. — Ксанте повдигна вежди и се захили към Роуан. — Сестра ти е убедена, че облеклото на Джура не е оцеляло тази нощ. — Той гръмогласно се засмя на червенината, пропълзяла по лицето на Роуан.
Роуан прокле бледата си кожа и прямотата на ланконите докато поемаше кошницата с храна от Ксанте.
— Как е Брита? Не е ли разгневена, че не бях с нея снощи?
— Младият Гералт влезе в палатката й снощи и още не е излязъл. Ние ланконите сме много издържливи на някои неща, шурей.
— Шурей? — учуди се Роуан.
Лицето на Ксанте се вкамени. Той се приготви да приеме неодобрението на Роуан.
— Снощи се ожених за сестра ти — каза той, почти оправдавайки се.
Роуан изведнаж се усмихна широко.
— Явно и нас, англичаните, ни бива за някои неща. Лора вече те праща да разнасяш като неин куриер храна и вести още в утрото след първата ви брачна нощ. Не успя ли да я задържиш в леглото тази сутрин?
Сега бе ред на Ксанте да се почувства глупашки, но бързо се съвзе и се усмихна.
— Тук имате храна за два дни и няма нужда да напускате палатката. Всички са… обзети от интерес един към друг. След девет месеца ще се родят много бебета. Пожелавам ви приятен ден и тръгвам да създавам собствените си деца! — той махна за поздрав с ръка, смушка коня си и се отдалечи.
Джура излезе от палатката, облечена в туниката на Роуан и с малък нож за хранене в ръка.
— Сега вече капитанът на гвардията е на твоя страна — каза тя замислено. — Чудя се дали Гералт знае за това?
Роуан постави два пръста върху устните й.
— Нека не се караме известно време, а? Моля те, не говори за брат си днес! Нека да ядем, да се любим и да плуваме!
Джура се усмихна на тази перспектива.
— Наистина ли можем да си позволим да правим каквото си искаме днес? Без да се налага да обединяваме племена или други подобни държавни работи.
— Ще бъдем само любовници и ще правим само това, което правят любовниците. Искаш ли да ти свиря на лютня и да ти пея?
— По-скоро искам да ми покажеш какъв трик правиш, когато хвърляш нож. Когато аз хвърлям, не успявам да извия китката си като теб. Ако мога да хвърля нож и да убия врага още отдалеч, точно, чисто и бързо, това ще ми бъде от голяма полза в боя. Бих могла…
Роуан пак сложи пръстите си върху устните й.
— Един час ще хвърляме нож, после един час ще пеем, а останалото време ще се любим — категорично отряза той.
Джура се замисли:
— Разпределението ми изглежда добро каза тя със сериозен вид и блеснали очи. — Ще ядем ли първо или ще се къпем?
— Ще ядем! — каза той и се протегна към нея.
Тя смеешком се изплъзна от прегръдката му и грабна кошницата с храната. Когато одеялото се изхлузи и падна от раменете му, тя видя, че Роуан има нужда от нещо повече от храна, но не обърна внимание на зова на страстта му, а седна на тревата и започна да яде. Докато се хранеше, тя често разтваряше бедра и се навеждаше силно напред, за да може той свободно да разглежда това, което туниката трябваше да прикрива.
И за двамата денят бе направо божествен! Първият ден, който прекарваха заедно без да се карат. Роуан без много ентусиазъм показа на Джура техниката за хвърляне на нож. Той бързо разбра, че Джура има естествена склонност да борави с оръжия и след като се бе упражнявала около час, тя хвърляше ножа не по-зле от него.
— Трябва да обучиш и моите рицари — каза той заядливо.
— Не и Нийл! — сопна се тя. — Не ми харесва този човек!
Роуан понечи да й възрази, но си замълча. Сигурно Нийл не се харесваше и на други ланкони, не само на
