удължиш мъченията ми? Не мога да живея без любовта ти…
— Защо казваш, че никой не те обича?
— Обичаш ли ме, Гевин? Мен, само мен?
— Да, о, да! — Той се приведе и целуна устните й. Залязващото слънце оцвети бузите й в розово. Дългите, гъсти мигли хвърляха тъмни сенки върху страните й.
— Закълни се! — помоли настойчиво Лилиан. — Закълни се, че ме обичаш!
Според Гевин една клетва беше твърде ниска цена, за да я накара да се откаже от мисълта за самоубийство.
— Заклевам се — проговори тихо той.
Лилиан се надигна бързо. Изведнъж жизнеността й се възвърна и тя се засмя.
— Трябва веднага да се върна в залата, защото ще ме търсят. Нали няма да ме забравиш? Ще мислиш ли за мен и през сватбената си нощ? — Тя се приведе и докосна с устни устата му. Мушна ръце под ризата му, но бързо се дръпна и хукна към портичката.
Шумно ръкопляскане изтръгна Гевин от вцепенението му и той се обърна стреснато. Пред пейката беше застанала Джудит. Роклята и косата й грееха.
— Представлението беше прекрасно — проговори с усмивка тя и отпусна ръце. — Отдавна не съм се забавлявала така добре. Тази жена би трябвало да замине за Лондон и да изпълнява само драматични роли. Наскоро чух, че търсят добри комедианти.
Гевин скочи на крака и застана пред нея. Лицето му беше разкривено от гняв.
— Ти си змия! Нямаш право да ме шпионираш!
— Аз ли те шпионирам? — избухна тя. — Дойдох тук да подишам малко чист въздух, защото съпругът ми ме беше забравил. И само след минута станах свидетелка как мъжът, който днес бе определен за мой съпруг пред Бога и пред хората, падна в краката на една жалка измамница!
Побеснял, Гевин вдигна ръка и я удари през лицето. Само преди час беше готов да се закълне, че никога няма да вдигне ръка срещу жена.
Ударът беше толкова силен, че Джудит политна назад и падна. В същия момент Гевин осъзна какво е сторил и се втурна да й помогне.
Тя се изтръгна от ръцете му, изправи се сама и го погледна с искрящи от гняв очи.
Гласът й беше толкова тих, че едва се разбираше.
— Ти каза, че не си искал да се ожениш за мен и си го направил само заради богатството ми. Кълна ти се — аз също не те исках! Отказвах, докато баща ми измъчи майка ми до смърт и дори й счупи ръката. Мъжете са същества, достойни за презрение. Не уважавам нито един мъж, най-малко теб. Баща ми поне е честен и не се преструва. Той не би се заклел във вярност и любов пред стотици хора и пред свещеника, за да повтори тази клетва само след час пред друга жена. Ти си по-лош и от най-лошия предател. Ти си човек без чест, Гевин Аскот. Проклинам деня, в който ме омъжиха за теб. Ти се закле на тази жена, че я обичаш, а сега и аз ще дам клетва пред теб. Бог ми е свидетел, че цял живот ще се разкайваш за онова, което стори днес. Ще получиш богатството, което толкова силно желаеш, но аз никога няма да ти се отдам доброволно!
Гевин се отдръпна назад, сякаш го беше ударила. Ала много скоро гневът заглуши всички останали чувства. Той сграбчи Джудит за косата и я дръпна към себе си.
— Аз винаги вземам онова, което желая! И ти ще ми бъдеш благодарна, че те взех! — Той я блъсна на земята и гневно заповяда: — Стани и се подготви да станеш моя жена!
— Мразя те! — изсъска вбесено Джудит.
— Това не ме интересува. Аз също не изпитвам особено добри чувства към теб.
Двамата се гледаха студено. Джудит остана седнала на земята, докато дойдоха жените, изпратени да я подготвят за нощта.
ШЕСТА ГЛАВА
За младоженците беше подредено особено помещение. Огромното легло и камината почти го запълваха. Върху леглото беше опъната покривка от сива катерича кожа, обшита с червена коприна. Постелята беше посипана с розови листенца.
Слугините на Джудит и някои от съпругите на гостите помогнаха на младоженката да се съблече. Когато остана гола, те отметнаха завивката и я настаниха в леглото.
Тя не усещаше почти нищо от онова, което ставаше около нея. Преживяното в градината не излизаше от ума й. Срещата с Лилиан я изтръгна от висините на щастието и я хвърли в черната бездна на действителността. Майка й беше права. Мъжете не заслужаваха доверие.
Жените се смееха и се шегуваха с мълчанието й. Само Хелън усещаше, че зад поведението на дъщеря й се крие нещо повече от плахост и нервност. Тя се проклинаше за безпомощността си и се молеше на Бога да има милост към единственото й дете.
— Ти си щастливка — заговори весело една възрастна дама. — Когато се ожених за първи път, съпругът ми беше по-стар от баща ми. Сватбената нощ беше ужасно разочарование.
Мод се изкиска сподавено.
— Нашата господарка няма да се разочарова от лорд Гевин.
— О, може би ще има нужда от помощ. Готова съм да остана тук — предложи се една млада гостенка.
Джудит не чуваше нищо. Тя виждаше Лилиан в обятията на съпруга си и го чуваше да шепне нежни думи. Слугините вдигнаха завивката до брадичката й и разресаха косата й така, че да се разпилее по възглавниците.
Зад тежката дъбова врата се чу шум. Развеселените мъже носеха младоженеца към сватбените покои. Когато бутнаха вратата и го внесоха в стаята с краката напред, беше вече полугол. Мъжете си подвикваха шеговити думи и мирясаха едва когато, го поставиха на пода и видяха чакащата в леглото жена.
Осветена от трепкащите светлинки на десетки свещи, Джудит изглеждаше толкова красива, че всички занемяха.
Мъжките погледи се впиха в голите рамене, съвършени в овала си, и жадно затърсиха покритите гърди. Никой не забеляза колко здраво са стиснати устните, колко бледо е лицето й.
— Колко време ще стоим тук и ще зяпаме! — извика някой и най-после прекъсна мълчанието.
Без да се бавят, мъжете разсъблякоха Гевин и го бутнаха в леглото. Повечето обаче стояха настрана и чакаха Мод да отдръпне завивката, за да могат да видят голото тяло на Джудит.
— Изчезвайте оттук! — заповяда властно една едра жена. — Оставете ги сами.
Хелън погледна тревожно дъщеря си, но очите на Джудит не я виждаха. Младоженката се взираше в нищото.
Най-после тежката дъбова врата се затвори с трясък и в спалнята се възцари неестествена тишина. Джудит осъзнаваше болезнено, че й предстои най-страшното. Тя беше сама с този грамаден, силен мъж. Гола и ранима.
Гевин седна на ръба на леглото и я погледна изпитателно. Жените бяха угасили свещите и сега стаята се осветяваше само от пламъците в камината. В този момент той не мислеше за станалото в градината. Знаеше само, че е останал сам с тази извънредно привлекателна жена. Протегна ръка да я докосне. Трябваше веднага да се убеди дали кожата й наистина е толкова мека, колкото изглеждаше.
Джудит блъсна ръката му и се извърна настрана.
— Не ме докосвай! — изсъска ядно тя.
Гевин беше изненадан от реакцията й. Видя омразата в очите й, видя зачервените от гняв бузи. Съпротивата я правеше още по-прекрасна и желана. Никога не беше желал една жена толкова силно, колкото сега.
Ръката му се плъзна по шията й и пръстите се впиха в меката плът.
— Ти си моя жена — прошепна тихо той. — Ти ми принадлежиш.
Джудит напрегна всичките си сили, за да остане спокойна. Той беше по-силен от нея. Гевин я стисна за гърлото и я принуди да го погледне. Устните му бяха съвсем близо до нейните.
— Никога няма да ти принадлежа! Никога! — Тя буквално изплю тези думи. — Аз… — Гевин задуши
