— Нещо не е наред ли? Той сигурно се е държал зле с теб…
— Гевин ли? — Джудит произнесе името с такава нежност, че се изненада от себе си. — Напротив. Той е много мил с мен.
Изразът в очите на дъщерята не хареса на Хелън. И с нея беше станало така. Само че радостният блясък угасна много скоро.
Тя обхвана с ръка крехките рамене на единственото си дете и едва не извика от болка. Ръката й заздравяваше бавно.
— Чуй ме добре, мила. Много отдавна исках да говоря с теб, но отлагах, защото се надявах да предотвратя този нещастен брак. Надеждите ми бяха напразни. Искам да ти дам един съвет и се надявам никога да не го забравиш. Не се доверявай на мъжете.
Джудит усети потребност да защити съпруга си.
— Гевин е почтен човек. И е много мил с мен — повтори упорито тя.
Хелън кимна мрачно и отпусна ръце в скута си.
— О, да, всички мъже са мили с младите си съпруги. Държат се любезно с другите мъже, даже с конете си. Искам да знаеш, че за мъжа жената не е нищо повече от един кон. Тя може да бъде заменена много лесно и няма никаква стойност. Какво може да загуби мъжът, ако остане без жена си? Тя е едно нищо.
— Несправедлива си! — Джудит разтърси ядно глава. — Не вярвам, че всички мъже са такива.
— Тогава и на теб предстои нещастен живот, какъвто аз имам зад гърба си. Ако в младите си години не бях толкова доверчива, сега животът ми щеше да бъде друг. Въобразявах си, че обичам баща ти. Даже му признах чувствата си. И какво направи той? Изсмя ми се. Знаеш ли какво означава да обичаш един мъж и той да ти се изсмее в лицето?
— Много мъже обичат жените си — отвърна тихо Джудит. Не можеше да повярва в думите на майка си.
— За каква любов говориш? Мъжете искат жените само за леглото. И когато им се наситят, се влюбват в друга. Жената има власт над мъжа само когато представлява новост за него или когато тялото й го привлича особено силно. Не вярвам, че това може да се нарече любов.
Джудит се изправи и обърна гръб на майка си.
— Не всички мъже са като татко. Гевин е… — Тя млъкна.
Хелън изпита тревога за детето си. Изправи се с мъка и обърна Джудит към себе си.
— Само не ми казвай, че си се влюбила в него! О, Господи, Джудит, нима живя седемнадесет години в тази къща, без да научиш нищо? Някога и баща ти беше като Гевин, колкото и да ти е трудно да го повярваш. Аз бях красива и той се гордееше с мен. Как мислиш, защо ти казвам всичко това в деня на сватбата ти? Ти си единственото ми дете. Исках да отидеш в манастир, за да ти спестя горчивините, които трябваше да изживея аз. Трябва още от самото начало да му покажеш, че няма да се покориш. Никога не показвай страх. Когато жената се страхува, мъжът се чувства силен и демонстрира превъзходството си. Ако от самото начало поставиш изискванията си, той ще те изслуша с внимание. Ако не го направиш, после ще бъде много късно. Има много други жени и…
— Не! — изкрещя Джудит.
Хелън я погледна тъжно. Разбра, че не може да предпази дъщеря си от мъката, която я чакаше.
— Трябва да се върна при гостите — проговори уморено тя. — Ще дойдеш ли с мен?
Джудит поклати глава.
— Искам да остана още малко сама.
Хелън се запъти към тясната портичка в стената. Крачките й бяха уморени и тежки. Съзнаваше, че не може да направи нищо повече за дъщеря си.
Джудит приседна отново на пейката. Гевин не беше като мъжете, за които говореше майка й. Тя беше убедена в това. На лицето й изгря замечтана усмивка. Целувките му бяха толкова прекрасни.
Тихото скърцане на портичката я изтръгна от мечтанията. В градината влезе млада, стройна жена. Джудит я позна веднага, защото дрехата й беше твърде ярка и привличаше вниманието. Много мъжки погледи я следваха с любопитство.
Скрита зад люляковите храсти, Джудит наблюдаваше внимателно Лилиан Валенс. Тя беше красива, в това нямаше съмнение. Отблизо обаче се виждаха множество малки слабости. Устата беше корава и жестока, очите бяха студени като лед.
Джудит чу и други стъпки и видя приближаващия мъж. Скочи от мястото си, за да избяга към портичката през която беше минала майка й. Нека жената и любовникът й останат насаме в градината…
Изведнъж тя замръзна на мястото си. Гласът на Гевин!
— Защо ме помоли за тази среща? — Тонът му беше хладен.
— О, Гевин! — Лилиан улови ръцете му. — Защо си толкова хладен с мен? Нима вече ме забрави? Толкова ли обичаш тази жена… твоята съпруга?
Гевин смръщи чело. Ръцете му бяха сключени на гърба.
— И ти смееш да ми говориш за любов? Аз те молех на колене да се омъжиш за мен. Бях готов да те взема без зестра. Предложих да обезщетя баща ти за онова, което е дал на Чатъурт. Ти не ме искаш.
— Защо ме обвиняваш? — Лилиан играеше умело ролята на отчаяна девойка. — Не видя ли белезите от камшик по гърба ми? Не помниш ли, че баща ми ме затвори в подземието, без храна и вода? Какво можех да направя? Срещах се с теб винаги когато можех. Дадох ти всичко, което една жена може да даде на любимия си. Пак ли аз трябва да плащам за всичко? Ти обичаш друга. Обичал ли си ме поне малко, Гевин?
— Кога съм казал, че я обичам? — попита студено Гевин. — Ожених се за нея, защото предложението беше добро. Тази жена ще ми донесе пари, земя и титла. Последното разбрах първо от теб, ако си спомняш.
— Но когато я видя… — Лилиан прехапа долната си устна и потърси погледа му.
— Аз съм мъж, а тя е красива. Разбира се, че се почувствах привлечен от нея.
Джудит искаше да избяга от градината, но не можеше да откъсне поглед от съпруга си и русата жена. Тялото й беше вкаменено. Не можеше да се помръдне.
Всяка дума, произнесена от двамата, се забиваше като нож в сърцето й. Гевин беше помолил тази жена да му стане съпруга! После беше взел нея, Джудит, защото беше богата. Каква глупачка беше да повярва в обичта му…
— Значи я обичаш? — настоя с плачлив глас Лилиан.
— Това е невъзможно. Аз я познавам едва от един ден!
— Но би могъл да я обикнеш… — Лилиан обърна глава настрани и умело извика няколко сълзи в очите си. — Нима ще ме убеждаваш, че никога няма да я обикнеш?
Гевин не отговори. Лилиан въздъхна тежко и се усмихна през сълзи.
— Надявах се да поседя тук с теб. Даже изпратих да донесат вино…
— Трябва да се върна в залата.
— Само няколко минути! — помоли със сладък гласец тя и го поведе към пейката до стената.
Джудит наблюдаваше сцената и мислите се надпреварваха в главата й. Тази жена беше съвършена артистка. Тя видя как Лилиан заби нокти в очите си, за да й потекат сълзи. Говореше мелодраматично, а когато приседна на пейката, не забрави да подреди грижливо полите си. След това наля вино в чашата и я подаде на Гевин с прелъстителка усмивка.
Онова, което последва, беше наистина смайващо. Лилиан извади пръстена от пръста си и изсипа в чашата си бял прашец. В погледа й се четеше обвинение. Тя вдигна чашата към устните си и отпи голяма глътка.
Гевин изби чашата от ръката й и тя се разби със звън на пода.
— Какво правиш? — изкрещя задавено той.
Лилиан се облегна на стената и погледът й помътня.
— Искам да сложа край на живота си, любими. Готова съм да понеса всичко, ако знам, че ще бъда щастлива с теб. Ти се ожени за богата наследница, аз също ще стана жена на друг. Но не мога да се откажа от любовта ти. Без нея животът ми губи смисъл. — Тя затвори очи и захълца.
Гевин я грабна в прегръдката си.
— Лилиан, нима наистина искаш да посегнеш на живота си?
— Скъпи мой Гевин, ти не знаеш на какво е способна любовта. Без теб аз съм нищо. Защо искаш да
