— Ами… хората смятат, че щом едно момиче е определено да иде в манастир, със сигурност е грозно. А и баща ти те държеше скрита…
— Мисля, че беше по-скоро обратното — аз трябваше да остана скрита от него. — Джудит се смути. Не биваше да му разкрива сърцето си. Ала Гевин вече си беше изградил представа за баща й. Рейвдаун беше човек, който тъпчеше безмилостно слабите и се кланяше угоднически на по-силните от него. Той погледна в красивите очи на жена си и се усмихна.
— Ти не ме разочарова. Ни най-малко. Ти си много повече, отколкото може да очаква един мъж.
Джудит си припомни целувката, която бяха разменили в църквата. Как ли щеше да я целува, когато останеха сами? Тя не знаеше много за онова, което ставаше между мъжете и жените.
Гевин видя как погледът й се впи в устните му и задиша тежко. Знаеше, че им остават още много часове, преди да се оттеглят в брачните покои. И не искаше да започва нещо, което не можеше да довърши.
— Трябва да се връщаме — проговори рязко той. — Сигурно вече са тръгнали да ни търсят.
Изправи се и й помогна да стане. За миг я притисна до себе си и вдъхна дълбоко уханието на косата й. Изпитваше диво желание да зарови глава в гъстите й къдрици. Точно в този момент Джудит вдигна глава и го погледна с усмивка.
Само след секунда той я притискаше в обятията си и я целуваше с луда страст. Коравите му устни се впиха в розовите й устенца. Малкото си знания за отношенията между мъжете и жените Джудит бе почерпила от слугините. Младите жени обичаха да говорят за любовните си приключения.
Тя не реагира на целувката като добре възпитана девойка от високопоставено семейство, а се поддаде на чувствата, които я изпълваха.
Под натиска на устата му устните й се отвориха и тя се притисна към коравите му гърди. Той беше толкова голям и силен. Мускулите му бяха като скала, бедрата му сякаш бяха излети от желязо. Беше прекрасно да е толкова близо до него. Миризмата на кожа я замайваше.
Изведнъж Гевин се откъсна от прегръдката и я погледна сърдито.
— Ти май разбираш доста от целувки — проговори задъхано той. — Често ли си го правила?
Джудит беше изцяло отдадена на новите за нея чувства и не забеляза острите нотки в гласа му.
— Никога не съм целувала мъж. Слугините ми разказваха, че е хубаво да се целуваш, но не знаех нищо повече.
Гевин я погледна смаяно. Веднага разбра, че тя му е казала истината.
— Да тръгваме. Дано само слънцето залезе по-скоро…
Бузите на Джудит пламтяха, но тя го последва, без да каже дума. Двамата вървяха бавно към отворената врата на замъка. Гевин беше толкова потънал в мислите си, че сякаш беше забравил присъствието й.
Тъй като беше свел глава, Гевин не видя мъжа, който ги чакаше пред вратата. Джудит позна отдалеч баща си, а като видя гневните искри в очите му, стисна здраво зъби и събра цялата си смелост.
— Уличница! — изсъска вбесено Робърт Рейвдаун. — Хукна след този мъж като разгонена кучка. Сега цяла Англия ще ми се смее! — Той вдигна ръка и я зашлеви през лицето.
Тази сцена беше толкова неочаквана за Гевин, че той не успя да реагира веднага. Дори за миг не бе помислил, че бащата може да удари дъщеря си. Ала бързо се отърси от вцепенението си и юмрукът му улучи брадичката на Рейвдаун с такава сила, че го изпрати на земята.
Джудит се взря слисано в мъжа си. Очите му тъмнееха от гняв, устните му се опънаха в тънка линия.
— Ако още веднъж посмееш да я удариш, ще те убия! — проговори ледено Гевин. — Никой не смее да се отнася така с моята собственост.
Той направи крачка към падналия Рейвдаун и стисна ръка в юмрук.
— Моля те, не го удряй повече! — помоли с треперещ глас Джудит. — Отговори на плесницата, а и аз съм добре.
Гевин застина на мястото си. Рейвдаун погледна мрачно дъщеря си, после отмести очи към зет си и в очите му блесна страх. Без да каже дума, той се надигна и се отдалечи.
Джудит подръпна Гевин за ръкава.
— Не искам баща ми да ни развали този прекрасен ден. Той смята, че всички спорове се разрешават с юмруци и шамари — опита се да обясни тя.
Мислите се надпреварваха в главата й. Тя познаваше твърде малко мъже и за всички тях беше съвсем естествено бащата да наказва дъщеря си винаги когато сметне за нужно. Макар че за Гевин тази женитба беше преди всичко възможност да заздрави финансовото си положение, в поведението му преди малко имаше нещо, което й вдъхна чувство за сигурност и любов.
— Дай да те разгледам. — Гевин отчаяно се опитваше да обуздае буйния си темперамент. Пръстът му нежно се плъзна по устните й, за да се убеди, че не са наранени от удара.
При това докосване коленете на Джудит омекнаха. Без да съзнава какво прави, тя вдигна ръка и помилва белега на брадичката му. Погледите им се намериха и останаха слети. Двамата не знаеха колко време са стояли така, всеки потънал в очите на другия.
— Трябва да се прибираме — проговори най-после Гевин и взе ръката на Джудит.
Бяха отсъствали по-дълго, отколкото мислеха. Масите бяха раздигнати. Залата беше разчистена и оркестърът вече свиреше за танц.
— Гевин! — извика някой. — Ти ще я имаш цял живот. Трябва ли и днес да ни лишаваш от компанията й?
Джудит се вкопчи в лакътя на мъжа си, но веселите танцьори я издърпаха далече от него. Тя прихвана грациозно полите си и се завъртя в бързия ритъм, стараейки се да не го изпуска от очи.
Тих мъжки смях я изтръгна от мечтанията.
— Сестричке — проговори укорно Рейн, — няма ли да ме удостоиш поне с един поглед?
Джудит вдигна глава към него и му се усмихна с обич. В следващия момент две силни ръце я вдигнаха във въздуха и устремно я завъртяха.
— Нима наистина мислиш, че не мога да оценя един толкова красив мъж? — попита кокетно тя, когато отново стъпи на земята.
— Чудесен отговор. Ала брат ми е единственият, който кара очите ти да блестят. Тогава стават наистина златни.
Джудит откри Гевин, който танцуваше с красива млада жена, облечена в зелено и пурпурно кадифе. Тя беше сложила ръце на гърдите му и този жест издаваше толкова интимност…
— Къде изчезна усмивката ти? — попита тихо Рейн и проследи погледа й.
— Намираш ли я красива? — прошепна глухо Джудит.
Рейн едва успя да потисне напиращия в гърдите му смях.
— Красива ли? Тя е само една малка кафява мишка и Гевин със сигурност не я забелязва. Ела, стига сме танцували. По-добре да си вземем малко ябълково вино. — Той й предложи ръката си и я отведе в отсрещния ъгъл на залата — далече от Гевин.
Джудит стоеше мълчаливо до девера си и наблюдаваше Гевин и жената. Всеки път, когато танцуващите се докосваха, остра болка пронизваше гърдите й. Рейн, който се задълбочи в разговор с някакъв непознат мъж, не забеляза как снаха му остави чашата си и излезе от залата.
Зад голямата къща имаше малка градина, обградена с висока каменна стена. Винаги когато искаше да остане сама, Джудит отиваше там.
Гледката на Гевин и непознатото момиче не излизаше от ума й. Джудит не можа да я прогони, колкото и да се мъчеше, и безпомощно сведе глава.
Защо се беше разтревожила толкова? Та тя го познаваше само от няколко часа!
Джудит приседна на каменната пейка, скрита зад гъстите храсти. Ревност ли е това? — запита се безпомощно тя. Тези чувства й бяха чужди. Всичко, което знаеше, беше, че не иска мъжът й да поглежда други жени, камо ли пък да ги държи в прегръдките си.
— Знаех, че ще те намеря тук.
Джудит вдигна стреснато глава, но когато позна майка си, се усмихна облекчено. Хелън приседна до дъщеря си и я погледна изпитателно.
