по стълбичката към олтара. Двамата коленичиха, за да приемат благословията.
След това Гевин се изправи и целуна жена си. Видя смайването в златните й очи и се усмихна. Стисна нежно ръката й и я поведе навън.
Под ликуването на гостите той я вдигна на коня й и се метна на своя вран жребец. Двамата поведоха дългото шествие към замъка на Рейвдаун.
Облегната на ръката на съпруга си, Джудит влезе в голямата зала. Погледна килима и си спомни, че само преди няколко часа го беше сметнала за лошо предзнаменование, за пътека към ужасното бъдеще. А сега гледаше в очите на Гевин и съзнаваше, че животът с него обещава да бъде много по-добър от този на майка й.
— Бих дал много да можех да прочета мислите ти — прошепна в ухото й Гевин.
— Тъкмо си мислех, че този брак съвсем няма да бъде толкова лош, колкото очаквах.
За секунди Гевин остана смаян от искреността й, после отметна глава назад и избухна в смях. Джудит не се сети веднага, че отговорът й беше упрек и комплимент едновременно. Една добре възпитана млада лейди никога не би се осмелила да заяви толкова открито, че е съгласна с избрания от баща й съпруг.
Очите на Гевин заблестяха.
— Радвам се да чуя това, скъпа съпруго — прошепна задъхано той.
Двамата трябваше отново да се заемат със задълженията си. Сега беше ред да приемат благопожеланията на гостите, които вече се бяха подредили в дълга редица.
Джудит стоеше до Гевин и се усмихваше на всички, които минаваха покрай нея. Познаваше твърде малко от дамите и господата. Дълги години беше живяла уединено с майка си, без да се интересува от съседите си.
Когато дойде редът на Рейн, Робърт Рейвдаун се намръщи заплашително. Младият мъж прегърна здраво снаха си и я завъртя в кръг.
— Добре дошла в клана Аскот, Джудит! — извика весело той и лицето му засия.
Джудит хареса откритостта и непосредствеността му и отговори с топла усмивка. След него беше Майлс. Тя го познаваше от годежа, когато беше дошъл да замести Гевин. Не й беше убягнало, че през цялото време я наблюдаваше замислено.
И сега погледът му беше дълбок и пронизващ. Джудит хвърли бърз поглед към мъжа си и неволно сравни тримата братя. Всички бяха силни и мъжествени, но Гевин беше много по-красив и внушителен от братята си.
Гевин усети погледа й и се обърна към нея. Посегна към ръката й и целуна връхчетата на пръстите й. Джудит се уплаши, че сърцето ще изскочи от гърдите й. Никога не беше предполагала, че докосването на устните му ще я разтърси така дълбоко.
— Потърпи още малко, братле — засмя се Рейн. — Разбирам нетърпението ти, особено след като знаеш, че годеницата ти не е нито грозна, нито глупава.
Гевин пусна пръстите на Джудит и се обърна спокойно към брат си.
— Смейте се, колкото си искате, братлета. Не ме е грижа какво си мислите, защото тя е моя, а не ваша. Аз съм този, който се смее последен.
Рейн смушка Майлс в ребрата.
— Хайде да се махнем оттук и да си потърсим по едно момиче със златни очи. Целуни снахичката си и да вървим.
Майлс взе ръката на Джудит и сведе глава, за да я целуне. Изправи се и отново впи поглед в очите й.
— Ще си запазя целувката за друг случай — прошепна едва чуто той и последва брат си.
Гевин сложи ръка на рамото на Джудит и властно я привлече към себе си.
— Не им позволявай да те объркат. Те само се шегуват.
— Харесвам ги.
Гевин я погледна с усмивка и изведнъж я пусна. Близостта й го омайваше, събуждаше в душата и тялото му неутолим копнеж и той едва потискаше порива си да я грабне и отнесе в спалнята.
Щеше да мине още много време, докато се оттеглят в брачните покои. Ако искаше да преживее здрав и читав този ден, трябваше да се овладее, да стисне здраво зъби и да стои далече от нея.
След няколко минути Джудит забеляза как Гевин потръпна изненадано и като проследи погледа му, откри една жена, която беше привлякла върху себе си немалко възхитени мъжки погледи.
Когато жената най-после застана пред нея, Джудит имаше чувството, че е получила плесница. От очите на непознатата искреше такава омраза, че лицето й пламна.
Гостите бяха възхитени от красивата гледка, която представляваха двете млади жени. Джудит не чуваше и не виждаше нищо. Очите й бяха устремени в непознатата, която трябваше да поздрави Гевин. Тя не го погледна и Джудит забеляза израза на разочарование и болка в очите му. Този миг остана завинаги в паметта й.
Най-после поздравленията свършиха. Всички гости стиснаха ръцете на младоженците, а Робърт Рейвдаун им връчи подготвените подаръци. Накрая тържествените звуци на тромпетите възвестиха началото на пира.
Масите бяха наредени в голямата зала. Огромни табли с месо, цели печени прасенца, пилета и фазани. Начупен на късове хляб и дванадесет различни вида риба. Зеленчуци, приготвени със специално донесените от Ориента подправки. Първите ягоди за тази година грееха в сребърни купички.
Златните и сребърни чинии, чаши и купи за високопоставените гости, които седяха на специална маса, трябваше да покажат на всички богатството и щедростта на Робърт Рейвдаун.
Джудит и Гевин пиеха от високи, тънки сребърни чаши с позлатени столчета.
В средата между масите беше оставена просторна площадка за артистите. Музикантите свиреха, акробатите изпълняваха смелите си номера, певците развличаха гостите с любовни балади.
Песните, смеховете и разговорите бяха толкова шумни, че Гевин трябваше да вика, за да се разбере с Джудит.
— Ти почти не хапна!
Тя го погледна и се усмихна. Мисълта, че този красив чужденец е вече неин съпруг, стопляше сърцето й. Много й се искаше да вдигне ръка и да докосне упоритата му брадичка, но не посмя.
— Ела с мен! — помоли дрезгаво Гевин и й помогна да стане. Без да чуват дръзките, предизвикателни забележки на гостите, двамата излязоха навън.
Поляните цъфтяха в пролетно великолепие. Джудит прихвана полите си и закрачи грациозно редом с Гевин. От дясната й страна бяха разпънати големите шатри и балдахини за утрешния турнир. Над всяка шатра беше издигнато знамето на богат род, но над всички бяха флаговете на семейство Аскот. Гербът им беше три леопарда.
— Всички ли са твои роднини? — попита Джудит.
Гевин я погледна внимателно.
— Да, братовчеди и чичовци. Когато преди малко спомена клана Аскот, Рейн не преувеличи много.
— Щастлив ли си, че живееш сред толкова много хора?
— Щастлив? — Мъжът вдигна рамене. — Те просто са от рода Аскот — допълни глухо той, сякаш това обясняваше всичко.
Двамата изкачиха един нисък хълм и се загледаха към шатрите. Гевин изчака Джудит да седне и да подреди полите си и стисна здраво ръката й. После се изтегна до нея и подпря глава на ръката си.
Джудит беше объркана. Никога не бе оставала насаме с мъж. По тялото й пълзяха предателски тръпки.
— Студено ли ти е? — попита загрижено Гевин, изправи се бързо и я погледна изпитателно. Ала Джудит поклати глава. — Надявам се, че не се разсърди, дето те изведох така внезапно. Или смяташ, че съм недодялан селяк и не знам как трябва да се държа? Като се сетя какво направих пред църквата, а сега и това… Само че гостите вдигаха дяволски шум, а и исках да остана за малко сам с теб.
— Аз също исках да остана сама с теб — отвърна откровено Джудит и се обърна към него.
Гевин взе предпазливо една от къдриците й и я нави около пръста си.
— Бях много изненадан, като те видях. Бяха ми казали, че си грозна.
— Кой ти го каза? — Джудит не изглеждаше учудена.
