Рейн се изтръгна от опияняващите мисли и се обърна затворнически към брат си.
— Знаеш ли какво, Майлс, и двамата ще дадем урок на Гевин!
— Какво имаш предвид? — попита въодушевено Майлс.
— Ако си спомням добре, с теб току-що видяхме една грозна вещица с изгнили зъби и дебел задник.
Майлс се ухили доволно.
— На задната стълба наистина стоеше една такава старица, така че няма да ни се налага да лъжем. Милият ни брат няма да узнае цялата истина и толкоз.
Двамата се потупаха заговорнически по раменете и продължиха пътя си.
Все още беше ранна сутрин, когато Джудит, следвана от слугините си, слезе в голямата зала на втория етаж.
По стените на грамадното помещение висяха скъпоценни гоблени. От вратата до отсрещния край на залата беше прострян истински килим от розови листа и лилии. Джудит щеше да мине по него след връщането си от църквата — като омъжена жена.
Мод вървеше след господарката си, за да носи края на подплатената с хермелин наметка. Джудит спря за миг на прага, после решително излезе навън. Пое дълбоко дъх и продължи пътя си.
Когато се озова под ярките лъчи на слънцето, тя затвори за миг очи, ослепена от блясъка на пролетния ден. След малко ги отвори и видя колко много хора бяха дошли, за да присъстват на сватбата й.
Ликуващите викове на множеството я смутиха. Не беше очаквала това. Ала красотата на младата булка въодушевяваше присъстващите.
Джудит се усмихна и кимна с достойнство на високопоставените гости, после махна приятелски с ръка на търговците и селяните, на ратаите и слугините. Пътят към църквата приличаше на процесия и имаше за цел да покаже на всички богатството и високото положение на граф Робърт Рейвдаун.
По-късно баща й щеше да разказва с видимо задоволство колко много графове, барони и рицари бяха дошли да почетат с присъствието си сватбата на дъщеря му.
Начело на процесията вървяха свирачите, които с мъка си пробиваха път. Робърт Рейвдаун посрещна тържествено дъщеря си, прегърна я и я качи на великолепен бял жребец. Лицето му грееше в доволна усмивка. Нямаше по-красива девойка от дъщеря му.
Джудит трябваше да язди с дамско седло и се чувстваше доста неудобно, но с нищо не се издаваше. Тя оправи диплите на роклята си и отново се усмихна на присъстващите.
Майка й яздеше след нея, а от двете й страни бяха Рейн и Майлс Аскот. Останалите гости се подредиха според ранга си в процесията.
Музикантите засвириха и шествието потегли бавно и тържествено. Робърт Рейвдаун стискаше здраво юздите на белия жребец и вървеше с отмерени крачки.
Джудит усещаше как безпокойството й се засилва. Мисълта за бъдещия съпруг разкъсваше сърцето й.
Тя седеше на седлото гордо изправена. Погледът й беше устремен към вратата на църквата, пред която бяха застанали две фигури. Свещеникът и мъжът, за когото щяха да я венчаят само след минути.
Гевин не усещаше и най-малко любопитство. Дори напротив. Той се страхуваше от бъдещата си съпруга. Братята му бяха му разказали как изглежда и той очакваше да види пред себе си грозна и дебела мома, на всичкото отгоре доста глупава.
Той се опитваше да не гледа в посоката, от която идваше процесията. Много скоро обаче ликуващите викове на множеството и музиката го изтръгнаха от нерадостните мисли. Нещо не е наред, каза си той и бързо извърна глава.
Процесията беше съвсем близо до църквата. Гевин впи поглед в момичето на белия кон. Видя блестящата кестенява коса и смаяно се запита коя ли е тази красавица. Господи, та това беше булката!
Младото момиче приличаше на богиня, току-що събудила се за живот. Гевин зяпна от учудване. След миг на лицето му изгря усмивка. Рейн го беше излъгал!
Гевин беше толкова облекчен и щастлив, че не усети как се раздвижи. Старата традиция изискваше младоженецът да чака пред вратата на църквата, докато бащата на невестата я свали от седлото и я отведе нагоре по стълбите, за да я предаде на бъдещия съпруг.
Но Гевин искаше да види момичето отблизо. Без да чува въодушевените викове и дръзките пожелания на множеството, той бутна настрана тъста си и протегна ръце. Пръстите му се сключиха около тънката талия на Джудит и без усилие я вдигнаха от седлото.
Отблизо невестата му беше още по-прекрасна. Гевин видя розови устенца, кожа от мляко и кръв, мека като коприна. И едва сдържа вика си, когато се вгледа в очите й.
Той й се усмихна щастливо и тя отговори на усмивката му. Между устните й проблеснаха бели зъбки, по-красиви от перли.
Дивото ликуване на тълпата върна Гевин в действителността. Той сложи Джудит на земята и й подаде ръка. Пръстите му се сключиха около крехката й китка, сякаш искаха да й попречат да избяга.
Зрителите бяха въодушевени от поведението му и изразиха радостта си с бурни викове. Робърт Рейвдаун, който отначало се ядоса на безцеремонността на зетя си, сега се усмихна доволно.
Венчавката се извърши пред вратата на църквата. Всички трябваше да видят какво става. Свещеникът попита Гевин дали иска да вземе за жена Джудит Рейвдаун.
Гевин погледна за миг момичето до себе си и жадно вдъхна аромата на блестящата кестенява коса.
— Да, искам — отговори високо и ясно той.
След това свещеникът попита Джудит, която спокойно беше издържала погледа на бъдещия си съпруг. Тя бе очаквала да види младеж, а сега до нея стоеше мъж, висок и силен като приказен герой, с тъмна коса, широки рамене, облечен изцяло в сиво. На колана му висеше меч в блестяща ножница. Дръжката му беше украсена със скъпоценни камъни.
Под погледа на Гевин тя усети как по гърба й се разлива сладостна топлина. Беше толкова вдълбочена в гледане, че свещеникът трябваше да повтори въпроса си.
Джудит разтърси глава и бузите й пламнаха. От устните й се отрони тихо „Да“. Тя наистина искаше да стане съпруга на Гевин Аскот.
Двамата размениха пръстените си и се заклеха да се обичат, да се почитат и да си бъдат верни до края на живота си.
Джудит беше опиянена от щастие и не забелязваше нищо около себе си.
Някой бутна в ръцете им кошници със сребърни монети и двамата започнаха да загребват с шепи и да ги хвърлят към тълпата. После тръгнаха след свещеника към потъналата в сумрак църква.
Гевин и Джудит заеха почетните места и месата започна. Докато свещеникът произнасяше тържествените молитви, двамата непрекъснато се поглеждаха скришом.
Гостите наблюдаваха доброжелателно младата двойка и всички бяха сигурни, че им предстои дълъг и щастлив живот.
Само една личност не се радваше на младоженците. Лилиан Валенс седеше до бъдещия си съпруг и сърцето й се разкъсваше от омраза. Едмънд Чатауърт беше дебел, ленив мъж. Пълна противоположност на стегнатия, силен Гевин. Тя не можеше да си представи как ще го допусне в леглото си… Няма да позволя на Гевин да ме забрави, закле се ядно Лилиан. Тази малка вещица с червени коси няма да ми го отнеме.
Като видя как Гевин взе ръцете на жена си и ги целуна, тя стисна юмруци в безпомощна ярост. Тази нахалница дори не се изчерви!
Лилиан не се досещаше, че някой може да види гнева й. Ала Рейн не я изпускаше от очи и разбираше много добре какво става в сърцето й.
Той знаеше, че тази малка мръсница има власт над Гевин. Засега големият му брат беше омаян от красотата на жена си. Но какво ли щеше да стане, когато Лилиан отново се изпречеше на пътя му?
Рейн неспокойно местеше поглед между Джудит и Лилиан. Човек може да се възхищава на Лилиан, но няма как да не се влюби в Джудит, заключи облекчено той.
ПЕТА ГЛАВА
Когато най-после дойде краят на дългата сватбена меса, Гевин улови ръката на невестата си и я поведе
