погледи.
Той махна рязко с ръка и вдигна платнището на шатрата, в която се беше настанил Майлс. Тъй като брат му беше на арената, Гевин очакваше да намери шатрата празна. Вместо това завари вътре Лилиан, с плахо сведен поглед и треперещи устни. Появата й беше добре дошла за Гевин. Жената, която го гледаше с искрящи от гняв очи и го подлудяваше с горещото си тяло, можеше да върви по дяволите.
Лилиан беше такава, каквато трябваше да бъде всяка жена, мека и предана. Той я сграбчи и я зацелува с дива страст. Когато тя простена и се отпусна в ръцете му, сърцето му се изпълни със злобно задоволство. Тук нямаше и следа от съпротива, тя беше точно това, от което имаше нужда в този момент.
Лилиан никога не го беше виждала в такова настроение и мълчаливо благодари на небето, че се бе сетила да дойде в шатрата на Майлс. Тя също изпитваше страст към Гевин, но не беше безразсъдна като него. Всеки момент някой можеше да влезе в шатрата и да ги види. Не биваше да рискува положението си.
— Гевин — прошепна нежно тя, — тук не е нито мястото, нито времето е подходящо за…
Мъжът я пусна рязко, сякаш не можеше да понесе още една опърничава жена.
— Тогава изчезвай оттук, какво чакаш! — изсъска ядно той и изскочи навън.
Лилиан гледаше след него и не можеше да разбере какво го прихвана така изведнъж. После на лицето й изгря усмивка. Онази червенокоса вещица Джудит не беше успяла да го завладее. Гевин не я бе забравил. Той беше само неин. Опасенията й не се потвърдиха. И все пак — това не беше добре познатият й Гевин.
Уолтър Демари не можеше да откъсне поглед от Джудит. Младоженката седеше под балдахина на Аскот и се вслушваше в разговорите на новите си роднини.
Откакто я бе видял за първи път, Уолтър я наблюдаваше жадно. Докато яздеше към църквата, по време на сватбеното празненство. Видя как Джудит избяга от залата и се скри в градината. Не му убягна и изражението на лицето й, когато се върна в залата след половин час.
Той смяташе, че я познава — нещо повече, той я обичаше. Беше възхитен от начина, по който тя се движеше, по който гордо вдигаше глава. Обичаше златните й очи, прекрасните устни.
Цяла нощ бе лежал буден в постелята си и беше мислил за нея. Представяше си какво ще бъде, когато тя легне до него.
След тази нощ той не преставаше да се пита защо Джудит не може да бъде негова. Семейството му беше много по-богато от фамилията Аскот. Той посещаваше често дома на Рейвдаун и се познаваше добре с братята на Джудит. Затова реши, че има право да поиска сметка от баща й.
Рейвдаун беше застанал пред сергията на един търговец и пиеше ябълково вино. Уолтър отиде при него и започна без бавене обвинителната си реч.
— Защо не предложи момичето на мен?
Робърт го изгледа слисано.
— Какво ти става, момче? Защо не си на арената?
Уолтър се отпусна тежко на едно трикрако столче и зарови ръце в косата си. Той беше представителен младеж, макар че не беше особено красив. Очите му бяха мътносини, носът твърде голям. Тънките му устни често се опъваха в жестока линия. Рядката руса коса беше вързана на тила.
— Говоря за дъщеря ти — повтори упорито той. — Защо не я даде на мен? Аз бях приятел на синовете ти. Може да не съм много богат, но Аскотови са много по-бедни от мен.
Робърт Рейвдаун вдигна рамене и отпи голяма глътка вино.
— Ще си намериш друго богато момиче.
— Няма друга като нея! — изфуча разярено Уолтър. Рейвдаун го изгледа учудено и той се постара да обясни: — Нима не виждаш, че дъщеря ти е истинска красавица?
Робърт Рейвдаун плъзна поглед над множеството, огледа дъщеря си, която седеше под балдахина на Аскот, и замислено кимна.
— Вярно е, тя е най-красивата от всички. — Устата му се разкриви в жестока усмивка. — Но какво е красотата? Тя отминава бързо. Майка й също беше красавица, но само я погледни сега.
Уолтър не удостои с внимание жената, която се местеше нервно на стола си, готова всеки момент да избяга от нападките на съпруга си.
— Защо я държеше скрита от света? Искам да знам!
— Идеята беше на майка й. Но какво те интересуват моите работи? Я виж, турнирът започва!
Уолтър го сграбчи за рамото. Знаеше, че Рейвдаун е страхливец.
— Аз я искам за себе си, разбери! Никога не съм виждал такава жена. Тя трябва да ми принадлежи. Моите земи граничат с твоите. Аз съм най-подходящият мъж за нея. А ти… ти я криеше от мен!
Рейвдаун се намръщи и се освободи от хватката му.
— Ти ли си най-подходящият мъж за дъщеря ми? — попита иронично той. — Я погледни семейство Аскот, виж мъжете, които седят около дъщеря ми. Това са мъже, които създават синове. Погледни онзи висок сивокос мъж. Той има шестима. А Ралф, който седи до него, има пет. Хю пък…
— Какво общо има това с дъщеря ти? — изкрещя вбесено Уолтър.
— Мъжете от семейство Аскот имат много повече синове от всяка друга фамилия в страната. И то какви синове! Майлс, най-младият, вече има три момчета от слугините. Рейн се бие като същински дявол. Никой досега не го е победил. Стивън е само на двадесет и пет години, а вече предвожда собствената си войска в Шотландия. Гевин е най-големият от братята. Мъжът на моята дъщеря управлява сам бащиното си имение от шестнадесетата си година. Виждаш ли наоколо друг човек, който да е направил това, кажи ми? — Робърт присви очи и продължи с нарастващ гняв: — А сега идваш ти и ме питаш защо съм дал Джудит на такъв мъж! Тя ще ми роди внуците, които искам.
Уолтър побесня. Значи този стар глупак е искал внуци!
— И аз мога да й направя синове! — изръмжа гневно той.
Рейвдаун избухна в смях.
— Ти ли? Колко сестри имаш? Пет ли бяха или шест? Вече не мога да ги изброя. И какво си постигнал досега? Баща ти управлява имотите. Ти не правиш нищо, освен да ходиш на лов — за дивеч и за селски момичета. Я ме остави на мира. — Той махна с ръка и се отдалечи.
Уолтър беше обиден както никога в живота си. Рейвдаун нямаше право да се отнася така с него. В думите му имаше много истина, но Уолтър беше сигурен в себе си. Ако баща му беше починал толкова рано, и той като Гевин щеше да управлява самостоятелно земите си и да се справи не по-зле от него. Какво беше виновен той, че баща му е жив и здрав?
В душата му покълнаха злобни мисли. Колкото по-дълго наблюдаваше гордите флагове на семейство Аскот с трите леопарда, толкова повече нарастваше ожесточението му срещу този нахален клан.
Гневът му вдъхна необходимия кураж. Трябваше да отиде под балдахина на Аскотови. Трябваше да говори с Джудит, да поседи до нея. Имаше право на това!
ОСМА ГЛАВА
Джудит тресна толкова силно вратата на покоите си, че в къщата отекна глухо ехо.
Най-после първият й ден като омъжена жена свърши! Най-лошият ден в живота й.
Тя беше принудена да седи сама сред роднините му. Само един мъж се държа с нея като истински кавалер. Уолтър Демари. Той седна до нея и й обясни подробно организацията на турнира. Вниманието му й хареса.
Изведнъж се появи Гевин и й заповяда да тръгне с него. Джудит го послуша само защото не искаше да му прави сцена на публично място.
Двамата влязоха в шатрата на Рейн и там тя му каза недвусмислено мнението си за невъзможното му поведение. Изпита дълбоко удовлетворение, когато за първи път го видя да губи ума и дума.
Майлс се появи внезапно и я придружи обратно до балдахина на семейство Аскот. По-късно тя видя Гевин под ръка с Лилиан и улови триумфалния поглед на съперницата си.
Вечерята й се стори безкрайна. През цялото време трябваше да седи редом с Гевин и да се държи прилично. Когато един от музикантите възпя красотата й, тя го дари с ослепителна усмивка, макар че сърцето й беше студено като камък и тежеше в гърдите и.
