После разчистиха масите и започнаха танците. Джудит танцува само веднъж с Гевин. След това той посвети вниманието си на други дами и я остави в ръцете на дръзките кавалери.
Най-после можеше да се върне в стаята си.
— Искам да се окъпя — каза тя на Джоан. Трябваше да я измъкне от прегръдките на един тъмнокос младеж, за да изпълни нарежданията й. — Донеси ваната и гореща вода. Дано успея да измия мръсотията от деня — въздъхна уморено тя.
Джудит нямаше представа, че през целия ден Гевин е следил всяко нейно движение. Той я измъкна от Уолтър Демари, защото беше разбрал какво замисля този мъж. Тя беше твърде невинна, за да проумее, че с естественото си поведение само изкушава мъжете.
Той видя как Джудит се изкачи по стълбата и разбра желанието й да се оттегли. Тъкмо танцуваше с една дебела жена, която висеше на врата му като удавница.
Минаха още два танца, но Джудит не се върна. Тогава и Гевин напусна празненството и се качи в покоите й. Когато отвори вратата, намери жена си потопена до шията във вана с гореща вода. Косата й висеше като златен сноп. Лицето й беше зачервено.
При вида й Гевин спря да диша. Тази малка вещица не преставаше да го дразни и се противопоставяше упорито на волята му. И в същото време властно го привличаше. Полулегнала във ваната, тя беше същинско олицетворение на невинността.
Изведнъж мъжът осъзна, че именно това е, което го привлича в нея. Точно такава я искаше. Какво го беше грижа, че тя го мрази? Тя беше негова, само негова. Сърцето му заби като лудо и той затвори тихо вратата.
Джудит не го видя, защото лежеше със затворени очи. Чу само шума на затварящата се врата и попита уморено:
— Ти ли си, Джоан?
Тъй като не получи отговор, тя отвори стреснато очи. Разгада правилно изражението на Гевин и се ядоса, че пулсът й се ускори.
— Остави ме сама! — проговори с мъка тя.
Без да отговори, Гевин се приближи до ваната. Ръката му се протегна и улови брадичката й. Джудит поиска да се изплъзне, но той беше по-силен. Устата му завладя устните й. Отначало грубо и брутално, после нежно и търпеливо. Ръката му се отпусна.
Джудит забеляза, че съпротивата й отслабва. Така ставаше винаги когато той проявеше нежност към нея. Гевин я пусна и погледна дълбоко в златните очи, които светеха с мек блясък. Омразата беше забравена. Телата им говореха на свой собствен език.
Гевин коленичи до ваната и ръката му помилва тила й. Устните му отново намериха нейните, докато пръстите му нежно изследваха шията й.
Кожата й беше мокра и топла и засилваше страстта му. Той искаше да я има, но още повече искаше да удължи удоволствието. Великолепното й тяло ухаеше на рози.
Трябваше да я види, да се наслади на красотата й. Той вдигна Джудит от ваната и я уви в приготвената хавлия. Тя не се съпротивляваше. Не говореше, защото разбираше, че думите само ще разрушат прекрасната магия.
Гевин беше толкова мил с нея. Той приседна на пейката пред камината и я взе като дете между коленете си. Тя не се засрами от голотата си, макар че той беше напълно облечен. Дали пък не беше сън?
Гевин попи водните капчици е кърпата и Джудит неволно се засмя на несръчното му усърдие.
— Обърни се! — заповяда той.
Джудит се подчини. Той прокара ръка по продължение на гръбнака й и тя потръпна от докосването му. Галещите му пръсти казваха много повече от всички думи на света.
— Красива си — прошепна задавено той и сключи ръце около хълбоците й.
Когато притисна устни в меката свивка на лакътя й, Джудит спря да диша. Ръцете му си играеха с гърдите й. Тя се облегна на него и затвори очи. Желанието пулсираше в утробата й.
Когато беше повярвала, че ще полудее от възбуда, той най-после я вдигна и я отнесе на леглото. Свали дрехите си само за секунди и се изтегна до нея. Джудит го привлече към себе си и потърси устните му. Ръцете й го милваха жадно и от устата му се изтръгваха тихи, сладостни стонове. Джудит го погледна страхливо, но в очите му нямаше подигравка. Само желание да отговори на страстта й.
Ръцете й се плъзнаха по-надолу и намериха, каквото търсеха. Възбудата им беше толкова силна, че само след няколко мига и двамата стигнаха до върха на насладата.
На следващата сутрин Джудит се събуди рано и с доволна въздишка се протегна като котка. Ръката й се плъзна към съседната възглавница и изведнъж застина. Мястото до нея беше празно.
Тя отвори широко очи и огледа стаята. Гевин го нямаше. Слънчевата светлина нахлуваше безпрепятствено през отворените прозорци. Първата й мисъл беше да скочи от леглото и да изтича навън. Ала топлата постеля и споменът за нощта я задържаха под завивките. Тя притисна лице във възглавницата, на която беше лежала главата на Гевин.
Тихо чукане на вратата накара сърцето й да забие в очакване. За нейно разочарование в стаята влезе Джоан.
— Будна ли сте вече, господарке? — попита камериерката с многозначителна усмивка.
Джудит не отговори и продължи да лежи неподвижно.
— Лорд Гевин стана рано и заповяда да му излъскат бронята.
— Каква броня? — Джудит се изправи като свещ в леглото си.
— Искал да вземе участие в турнира. И аз не знам защо. Той е младоженец и няма защо да се напряга.
Джудит се отпусна отново във възглавниците. Тя знаеше защо Гевин се е решил на тази стъпка. Сигурно и той като нея се чувстваше превъзходно, духът му беше бодър и в турнира можеше да вложи всички сили, които го окриляваха. Тя отметна завивката и стана.
— Искам да се облека. Вече е късно. Мислиш ли, че ще успея да стигна до арената?
Джоан се засмя весело.
— Разбира се, господарке! Не се тревожете.
Джудит облече роклята от тъмносиньо кадифе и нетърпеливо приглади бялата копринена фуста. Талията й беше пристегната с колан от мека кожа, украсен с перли.
Джоан изчетка косата й и я прибра в мрежичка от копринени конци, обшита с перли.
— Да вървим! — нареди нетърпеливо Джудит.
Успя да стигне навреме и зае мястото си в ложата на Аскот. Сърцето й беше пълно с противоречиви чувства. Нима последната нощ беше само сън? Спомни си горещите му прегръдки и потръпна. Гевин беше толкова нежен с нея. Може би все пак изпитваше по-дълбоки чувства към жена си…
Денят блестеше в пролетно великолепие. Може би съм глупачка, но ще се опитам да направя най- доброто от този брак, каза си решително тя.
Джудит изпъна гордо крехките си рамене и се надигна, за да огледа по-добре арената. Искаше да види Гевин, но там цареше страшна блъсканица.
Без да съзнава какво прави, тя стана от мястото си и пристъпи към оградата. Нищо не я интересуваше. Търсеше само Гевин. Най-после го видя.
Той беше внушителен мъж, а в бронята изглеждаше още по-величествен. Тъкмо възсядаше едрия си боен жребец, покрит с копринено наметало, на което бяха извезани златни леопарди. Сбруята на животното беше от зелена кожа.
Гевин се метна на седлото с такава лекота, сякаш не носеше тежката броня и оръжието си. Джудит проследи с учудване как пажът му подаде шлема, щита и накрая копието.
Сърцето й биеше до пръсване. Състезанието беше много опасно и тя го знаеше. Когато Гевин спокойно обърна коня си към бойната арена, тя потрепери от страх. Главата му беше сведена, копието — насочено към противника.
Само след секунди той улучи щита на противника си, но в същия момент и противникът заби копието си в неговия щит. И двете копия се счупиха и рицарите се оттеглиха в двата противоположни ъгъла на арената,
