— Аз не съм Раб, който забрави толкова бързо дълга и верността си.
— О, по дяволите! — изръмжа гневно мъжът, скочи от леглото, отиде при нея и улови китката й. Дръпна с един замах завивката и я хвърли на пода. — Ще се покориш на волята ми, дори ако трябва да приложа насилие. — Той я сложи в скута си и нанесе няколко силни удара върху твърдото кръгло дупе. Когато пръстите му оставиха достатъчно следи по задника й, той се надигна и я хвърли в другия край на леглото, без да обръща внимание на сълзите, които болката и унижението бяха извикали в очите й. Изтегна се до нея, сложи едната си ръка на кръста й и вдигна бедрото си върху краката й. Отпусна се във възглавниците и затвори очи. Беше прекрасно да усеща голата й кожа под своята. Искаше да я прегърне с две ръце, но се чувстваше невероятно уморен. Сутринта беше водил тежък бой с Роджър, а през останалото време се беше сражавал с Алисия и кучето й. Обзе го неземно спокойствие. Тази жена беше негова и щеше да му принадлежи до края на дните си. Мускулите му се отпуснаха.
Алисия лежеше сковано под бедрото му и се съпротивляваше вътрешно срещу всичко, което я очакваше. Дупето я болеше от ударите. Когато усети, че той се отпусна, и чу равномерното му дишане, което й показа, че е заспал, тя въздъхна облекчено. В следващия момент се почувства ужасно обидена. Понечи да се отдръпне от него, но голата му ръка я стискаше с такава сила, че сигурно щеше да си счупи някое ребро. Тъй като не можеше да промени положението си, тя се постара да се отпусне и да заспи. След малко започна да изпитва дори удоволствие от близостта на телата им. Рамото му беше толкова кораво и силно. Тя допря бузата си до неговата и се загледа в догарящите свещи. Стивън измърмори нещо насън и зарови лице в ухаещата й коса. Алисия се усмихна замечтано и скоро потъна в дълбок сън.
ПЕТА ГЛАВА
На другата сутрин Стивън се събуди рано. Първо усети пулсиращата болка в рамото си. Стаята беше тъмна и тиха. Навън цареше мрак, прорязан само от една розова ивица.
След секунди Стивън усети топлия аромат на женско тяло. Алисия тихо спеше до него. Гъстите черни кичури се бяха увили около ръката му. Бедрото й почиваше между неговите. Той забрави веднага раненото рамо, пое дълбоко въздух и се обърна към нея. В съня очите й не искряха от омраза. Брадичката й не беше вирната както обикновено и това й придаваше безпомощен вид. Лицето й беше гладко и розово като на бебе. Косата й се виеше около рамото му като пълзящи рози по зид. Желанието му пламна с дива сила. Никога не беше срещал такава жена. Сякаш цял живот беше мечтал да се ожени именно за нея. В същото време съзнаваше, че не бива да бърза. Беше чакал толкова дълго, че трябваше да й се наслади хапка по хапка.
След малко и Алисия отвори очи. Стивън не се помръдна, за да не я уплаши. Големите й сини очи му напомниха за сърните, които живееха в ловния парк на семейство Аскот. Като момче той обичаше да се промъква близо до тях и да ги наблюдава напълно неподвижен, докато те забравеха страха си и започнеха да пасат безгрижно край него.
Той докосна ръката й и се спусна надолу, докато усети пръстите й в своите. Поднесе ги бавно към устните си и се усмихна. На лицето й беше изписана такава тревога, сякаш той се готвеше да й отнеме много повече от невинността. Много му се искаше да я успокои, но знаеше, че не може да го стори с думи. Трябваше да я накара да разбере с тялото си, че няма от какво да се страхува.
Той се обърна така, че да освободи двете си ръце, и усети как Алисия веднага се скова. Поднесе отново ръката й към устните си и започна да милва пръстите й с език и зъби. Другата му ръка се плъзна към талията и започна да гали хълбоците й. Тялото й беше здраво, мускулите под нежната кожа бяха много добре оформени и загатваха за продължителни и упорити физически упражнения. Стивън докосна внимателно гърдата й и Алисия пое тежко дъх. Палецът му притисна зърното и усети втвърдяването му. Все пак тя не се отпусна. Стивън я помилва отново, но разбра, че няма да постигне резултат, и смръщи чело. Предпазливостта и нежността, с които напредваше, я правеха още по-скована.
Ръката му се плъзна отново към хълбока. Устните му помилваха шията й и продължиха пътя си към гърдите, докато ръката му си играеше с добре закръгленото коляно. Усети как тя му отговори с лека сладостна тръпка и се усмихна. Устните му милваха ту едната, ту другата гърда и Алисия не се съпротивляваше, но когато ръката му се върна на хълбока, тялото й отново се скова. Стивън въздъхна и бавно се отдалечи.
Алисия лежеше по гръб и го гледаше с разширени от ужас очи. Той протегна ръка към челото й и прокара пръсти по слепоочията. Косата й беше разпиляна по възглавницата като водопад от черни перли.
Тя е различна, каза си изненадано той, много по-различна от жените, с които съм имал работа досега. Тя е нещо особено, единствено по рода си.
Той се усмихна, наведе се и дръпна завивката от краката й.
— Не! — прошепна задавено Алисия. — Моля…
Краката и бяха несравними: дълги, стройни, чудесно закръглени. През целия си живот беше яздила, тичала, плувала. Очевидно краката бяха най-чувствителното й място. Стивън разбра, че сладостната тръпка преди малко е била предизвикана не от докосването на гърдата, а от милувката по коляното.
Той се плъзна към края на леглото, поглъщайки с очи великолепното й тяло. Наведе се над краката й и сложи ръце върху глезените. После бавно плъзна пръсти нагоре към коленете и бедрата. Алисия затрепери с цялото си тяло.
Стивън се изсмя с дълбок, гърлен смях и ръцете му се спуснаха надолу към глезените. После вдигна едното стъпало и започна да го милва с устни. Езикът му се втурна към колянната ямка.
Алисия се мяташе насам-натам и стенеше задавено. По тялото й се разливаха сладостни тръпки, ръцете и краката й трепереха като в треска. Никога не беше изпитвала такава наслада. Дъхът й се ускори, сърцето й заби като безумно.
Стивън я обърна по корем и започна да целува коленните ямки. Алисия се замята толкова силно, че едва не падна от леглото. Стивън се засмя и притисна с две ръце гърба й. Тя зарови лице във възглавницата и застена, сякаш изпитваше силни болки. Той продължа да я измъчва с език и зъби, да изследва всеки сантиметър от невероятно чувствителните й крака.
Желанието му стана толкова силно, че надви всички останали чувства. Обърна я отново по гръб и устните му потърсиха нейните. Не беше подготвен за страстта, с която тя отговори на целувката му. Ръцете й се сключиха около шията му и го стиснаха с такава сила, че той едва не извика. Устата й не се насищаше да целува неговата. Той разбра, че тя също го желае, но няма представа какво трябва да стори, за да задоволи желанието си.
Алисия се мяташе в ръцете му, милваше неспокойно гърба и раменете му и Стивън разбра, че мигът е настъпил. Притисна я във възглавниците и легна върху нея. Краката й се отвориха от само себе си. Тя беше готова да го приеме. Когато проникна в нея, очите й се разшириха изненадано, но само след миг на лицето й изгря усмивка. Тя отметна глава назад и затвори очи.
— Да — прошепна с наслада тя. — О, да, да!
Стивън почувства, че сърцето му е спряло да бие. Прекрасната жена под него, гърлените звуци, които се изтръгваха от устните й, бяха по-изкушаващи от всички любовни слова. Тази жена не се страхуваше от мъжа до себе си, а беше равноправна партньорка в страстта.
Той се задвижи в бърз ритъм и тя не се поколеба да го последва. Ръцете й милваха тялото му, триеха се във вътрешната страна на бедрата му и Стивън почувства как ей сега ще се пръсне от напиращата в тялото му могъща страст. Алисия приемаше с готовност тласъците му и им отговаряше с нарастваща сила. Когато най-после стигна до върха, разтърсването беше толкова силно, че сякаш го разцепи на две.
Окъпан в пот, изтощен до смърт, той рухна върху Алисия и я притисна до себе си с такава сила, че дъхът й спря. Това не я смути. За момент дори повярва, че мъжът върху нея е мъртъв. Тя самата имаше чувството, че тялото й се е разкъсало на хиляди парченца, и нямаше да стане от леглото даже ако животът й зависеше от това. Без да сваля ръцете и краката си от Стивън, тя потъна в меките обятия на съня.
Когато се събуди, видя над главата си подигравателно усмихнатите сини очи. Стаята беше заляна от слънце и разкриваше всички тайни. Алисия си припомни всичко, което се случи помежду им, и пламна от срам. Странно, но тя бе забравила усещанията, които бяха виновни за невероятното й поведение.
Стивън докосна бузата й и проговори дрезгаво:
