ядосва. — Изслушай ме поне веднъж, опитай се да вникнеш в думите ми! Говоря ти като съпруг, не като пионка в политическия шах на кралете. Ние с теб сме мъж и жена. Това е факт и не може да се промени. Можем да бъдем щастливи. Знам, че можем, ако ти проявиш готовност да ми повярваш поне малко.
Лицето й помрачня, очите се вледениха.
— За да можеш да се хвалиш пред хората си, че една шотландка яде от ръката ти, нали? Сега сигурно ще се опиташ да привлечеш и мъжете на своя страна, както направи това с жените ми?
— На моя страна? — изкрещя вбесено Стивън. — Проклятие! Прекарах цял ден навън в това студено време, за да се харесам на теб и на хората, които са ти толкова скъпи, а ти се държиш като… — Той я отблъсна от себе си и й обърна гръб. — Върви и се удави в омразата си! Вече няма да ти досаждам — нито денем, нито нощем! — После се отдалечи с големи крачки.
Алисия не смееше да се помръдне. Мина много време, докато се овладя и се запъти нагоре по стълбата с натежали като олово крака. Толкова искаше да му повярва. Имаше нужда от съпруг, на когото да може да разчита. Но как, как да му се довери? Какво щеше да стане, ако жадните за плячка англичани нападнеха отново земите й? На чия страна щеше да застане Стивън? Нима можеше да поиска от него да се бие срещу сънародниците си?
Най-страшното беше, че тялото й жадуваше за него. Най-лесно беше да забрави какво ги разделяше и да се подчини на сладката власт на любовта. Нежният му глас я замайваше и когато се наложеше да прояви бдителност и предпазливост, сетивата й щяха да бъдат притъпени. Не можеше да си позволи това. Не можеше да изложи на опасност клана си само защото изпитваше безкрайно удоволствие да се люби с мъжа, който можеше да бъде английски шпионин.
Тя отиде в малката градина зад голямата каменна къща, за да остане сама. Не можеше да му се довери. Знаеше, че той има трима братя. Може би щеше да открие слабото място в защитата й и да ги повика на помощ? Или щеше да се хвали пред братята си, че е опитомил дивата шотландка и тя е готова да запълни всяко негово желание, когато започне да целува коленете й?
— Алисия!
Младата жена се обърна бавно.
— Какво има, Дъглас? — В меките кафяви очи на мъжа се четеше съшият ням въпрос, който измъчваше и нея, и хората й. Никой не знаеше дали може да има доверие в Стивън. Всички чакаха присъдата й. И щяха да я преценят според нея. Ако направеше грешка, щеше да загуби доверието на клана си.
— Донесоха ми, че тази вечер Макгрегърови са замислили ново нападение над стадата ни.
Алисия кимна. Знаеше, че Дъглас има шпиони при враговете.
— Съобщи ли на другите?
Дъглас я погледна колебливо, но като разбра, че въпросът й се отнася изключително до Стивън, поклати решително глава.
— Никой не знае.
Алисия погледна към разбунтуваното море.
— Тази вечер аз лично ще поведа въоръжения отряд и ще покажем на Макгрегърови кой е водач на клана Макарън. Няма да им позволя да се подиграват е мен.
Дъглас се усмихна с разбиране.
— Ще се радвам да изляза пак с вас.
Тя го погледна заклинателно.
— Не издавай пред никого какво сме замислили. Пред никого, чуваш ли!
— Разбрах. Отивам да се приготвя. — Той се обърна и се отдалечи с бързи крачки.
Масата за вечеря се огъваше от многобройните ястия, едно от друго по-примамливи. Стивън погледна недоверчиво изобилието, защото познаваше добре шотландската пестеливост на Алисия и навика й да му поднася оскъдна вечеря. Днес всичко беше различно. Дори тя му се усмихваше. Това го изненада още повече от разкошната вечеря. След днешната разгорещена караница беше подготвен повече за злобни погледи. Може би думите му я бяха накарали да се замисли. Може би беше готова да му даде шанс.
Той се облегна назад в стола си и помилва бедрото й. Усмихна се, като усети реакцията й, и продължи милувката. Алисия се обърна към него е полуотворени устни и топъл поглед.
— Сега не е нито времето, нито мястото за такива неща — прошепна тя и в гласа й имаше искрена тъга.
— Тогава да се качим в стаята си.
Тя се усмихна изкусително.
— След малко. Първо искам да опиташ новата ми напитка. Приготвих я от вино и плодов сок и я подправих с шотландски билки. — Тя му подаде сребърната чаша и го погледна с очакване. Стивън не обърна внимание какво пие. Алисия флиртуваше с него! Това не се беше случвало никога и кръвта му закипя. Дългите й мигли се сведоха над огромните очи, блестящи като сини перли. Върхът на езика й помилва долната устна и по гърба на Стивън пролазиха тръпки.
— Ела с мен! — прошепна дрезгаво той и стисна ръката й.
Тя изглеждаше готова да се подчини на желанието му!
Той започна да се прозява още преди да изкачат стълбата. Когато Алисия отвори вратата на спалнята им, очите му вече се затваряха.
— Нещо не е наред — промърмори сънено той. Дори езикът отказваше да му се подчинява.
— Уморен си, това е всичко — прошепна съчувствено тя. — Цял ден си бил навън с Там, а аз знам колко досаден е той, когато иска да постигне нещо. Ела, ще ти помогна!
Тя го улови през кръста и го отведе до леглото. Стивън падна тежко върху завивката. Крайниците му тежаха като олово и бяха негодни за нищо.
— Много съжалявам. Аз…
— Тихо, не говори повече — усмихна се Алисия. — Сега ще си отпочинеш. След като се наспиш, ще се чувстваш много по-добре.
Стивън нямаше друг избор, освен да я послуша, и само след минута потъна в дълбок сън.
Алисия смръщи чело и го погледна изпитателно. Дано не беше сложила твърде много упойващо средство във виното му. Като го видя дълбоко заспал, отпуснат и раним, тя изпита необичайни угризения на съвестта. После тръсна решително глава и си каза, че е била длъжна да постъпи така. Той нямаше право да й се пречка с железните си рицари. Тя трябваше да докаже на Макгрегърови, че никой няма право да краде безнаказано говедата й.
Тя беше готова да излезе, когато хвърли бърз поглед назад и въздъхна недоволно. Върна се при Стивън и събу ботушите му. Той не се помръдна, не я попита нищо, не я погледна, не поиска нищо от нея. Алисия приглади назад непокорните руси къдрици и, подчинявайки се на някакъв внезапен импулс, се наведе и целуна нежно зачервената му буза. После изведнъж отскочи назад, укорявайки се за глупостта си. Какво толкова се беше загрижила за някакъв си англичанин?
Десетина въоръжени мъже вече я чакаха с оседлани коне. Тя заметна дългата си пола над коленете и възседна любимия си кон. Нямаше нужда от заповеди. Всички знаеха какво трябва да направят и препуснаха безшумно след водачката си по тесния скалист мост към сушата.
Осведомителят на Дъглас беше казал истината. Предстоеше нападение над стадата им. Малкият отряд напредваше толкова бързо, колкото позволяваха конете. След около два часа слязоха от седлата и се промъкнаха навътре в гората.
Алисия вървеше напред и скоро чу чужди стъпки. Тя се спотаи в сянката на едно дърво и вдигна ръка — сигнал за хората й да спрат. После описа кръг и мъжете се разпръснаха безшумно по околните дървета, за да обградят крадците. Само Дъглас остана до нея.
Когато инстинктът и опитът й подсказаха, че хората й са заели позиция, тя нададе пронизителен вик, който подплаши задрямалите говеда. Макгрегърови захвърлиха въжетата и извадиха късите си мечове. В следващия момент хората на Алисия се втурнаха срещу тях. Всички бяха захвърлили наметалата и се движеха свободно в широките си ризи. Варварските им бойни викове отекваха оглушително и стените на долината. Алисия захвърли полата си и продължи да се бие само по късата риза и карирания плейд, който едва скриваше коленете й. Все пак тя се стараеше да остане на заден план, за да ръководи битката, без да пречи на мъжете със слабите си сили. В такива минути винаги се проклинаше, че е само слаба жена.
— Йърл! — изкрещя предупредително тя и викът й дойде тъкмо навреме, за да предпази един от
