— Момиче! Аз съм господарката на клана Макарън. Стотици мъже и жени се подчиняват на заповедите ми и ме уважават.
— И те оставят да правиш, каквото си искаш, защото познават дързостта ти! Ти си умна жена, преценките ти са мъдри. Ала нямаш опит, за да водиш война. Не си способна да поведеш мъжете в истински бой. Това е моя задача.
— Моите мъже няма да те последват.
— Разбира се, че ще ме последват. Трябва само да съм буден, за да ги поведа. — Тя не отговори и той я погледна втренчено. — Помолих те да ми дадеш едно обещание. Сега ще си го взема сам. Ако ме упоиш още веднъж, ще загубиш кучето си.
Алисия го погледай стреснато.
— Раб винаги ще се връща при мен.
— Не и ако лежи на няколко стъпки под земята.
— Нима си готов да убиеш кучето ми, за да получиш онова, което искаш?
— Готов съм да убия стотина коне и кучета, за да спася един мъж, все едно шотландец ли е или англичанин. Когато не съм при тях, за да ги пазя, животът им е изложен на опасност. Освен това не мога да живея цял живот със страха, че жена ми не ми позволява да изпълня дълга си и предпочита да ме упои и да ме захвърли в леглото.
Изведнъж случилото се й дойде твърде много. Битката на пасището, дългата езда, страшната буря и страхът, който преживя при спасяването на Алекс, бяха опънали нервите й до скъсване. Тя коленичи в калта, прегърна Раб и раменете й се разтресоха от ридания.
— Англичаните ми взеха всичко — заговори през сълзи тя. — Убиха баща ми и тримата помощници, между които трябваше да си избера съпруг. — Тя вдигна глава и в очите й пламна дива омраза. — Защо не убиеш Раб още сега? И Там? Защо не опожариш замъка ми? Защо не…
— Ти си толкова уморена, че изобщо не чуваш какво говориш.
Алисия пусна кучето и се изправи с последни сили.
— Как да обичам един мъж, като не мога да му имам доверие? — изплака тя и се отпусна безсилно в прегръдката му.
ОСМА ГЛАВА
Късно след обед Стивън най-после спря пред стара каменна къща. Задната й стена беше вградена в нисък хълм, покривът беше настлан с парчета торф. Започна отново да вали, след като наметалото на Алисия едва беше изсъхнало.
Тя спря коня си, но не слезе от седлото. Беше твърде уморена, за да направи и най-простото движение.
Стивън сложи ръце на хълбоците й.
— Гладна ли си? — попита с усмивка той, свали я от коня и я отнесе в къщата.
В голямата стая беше запален огън от торф, който разпръскваше приятна топлина. Стивън я сложи на един стол до стената и се обърна към вратата.
— Ще се погрижа за конете — рече тихо той и излезе.
Алисия изобщо не забеляза, че е останала сама.
Стивън се върна скоро и я изгледа подигравателно.
— А аз си мислех, че шотландците са твърд народ. — Като видя как жена му стреснато отвори очи и се изправи на стола, той избухна в смях. — Я виж какво има тук. — Отвори раклата до отсрещната стена и извади гърне с ароматен бульон, парче черен хляб, риба, зеленчуци и плодове.
Алисия гледаше невярващо великолепното ядене. Едва когато Стивън премести стола й до масата и пъхна в ръката й парче свинско печено, тя повярва, че сънят е станал действителност. Стивън се усмихна и дръпна парчето от ръката й.
— Всичко си има цена — проговори спокойно той.
Алисия се отдръпна от него и очите й се вледениха. Понечи да скочи от стола, но Стивън я улови за рамото и я натисна да седне.
— Ти май нямаш никакво чувство за хумор!
— Не мога да се шегувам с англичанин, който е решил да убие кучето ми.
Стивън я привлече към себе си.
— Едно трябва да ти се признае — ти оставаш вярна на себе си независимо от обстоятелствата. Как мислиш, каква цена ще поискам за тази великолепна вечеря?
— Да положа пред теб клетва за вярност и да накарам хората си да сторят същото. Да ти обещая, че ще вървя след теб дори ако трябва да се бия със собствения си клан. — Гласът й беше безизразен.
— Велики Боже! — извика смаяно Стивън. — Ти за какво ме смяташ? За чудовище? — Той я погледна втренчено, после се усмихна. — Цената, която искам, е много по-страшна. Искам да ме целунеш. Искам веднъж поне да ме целунеш доброволно, а не да се боря за благоволението ти.
Алисия се намръщи грозно и понечи да му каже какво да направи с яденето и с целувките си — на галски, разбира се, защото беше сигурна, че той ще я разбере. Ала всеки шотландец поставя на първо място практичността. Не можеше да допусне хубавите ястия да се развалят.
— Добре — прошепна тя. — Ще те целуна. — Приведе се напред и докосна устните му със своите. Стивън протегна ръце да я прегърне, но тя го бутна настрана. — Целувката е моя! — настоя с усмивка тя. Стивън се засмя и се отпусна назад.
Устните й продължиха сладката си игра. Шумът на дъжда отвън създаваше илюзията, че двамата са съвсем сами на света. Стивън не се помръдваше. Беше й казал, че няма чувство за хумор.
Стивън отвори очи, но щом устата на Алисия завладя отново неговата, веднага ги затвори. Този път целувката не беше мека и нежна, а жадна и настойчива.
Само след минута Стивън загуби самообладание, равнодушието му отлетя нанякъде много далеч. Той обхвана с две ръце хълбоците на Алисия и падна на глинения под. Тя само се засмя гърлено и отблъсна ръцете му.
— Целувката е моя — повтори задъхано тя. Едната й ръка се мушна под тила му, другата се спусна към бедрото му. Той носеше шотландските си одежди, следователно беше гол под наметалото и ризата. Сантиметър по сантиметър ръката й се плъзгаше по бедрата му, милваше вътрешната им страна, продължаваше безмилостно пътя си нагоре. Когато го докосна между краката, очите му се отвориха изумено. В следващия момент той метна Алисия по гръб и прехвърли крак върху бедрата й.
— Не бива така! — укори го с усмивка тя и го отблъсна. — Цената, която ми поиска, беше една целувка. — Тя дишаше така тежко, че едва можеше да говори. Сякаш беше пробягала няколко мили под ледения дъжд.
Стивън още не можеше да се опомни. Гледаше я и клатеше глава, сякаш първо трябваше да се научи да говори. Алисия опря ръце в гърдите му и заговори делово:
— Ти ми обеща, че ако ти дам една истинска целувка, ще ми позволиш да се нахраня. Мисля, че точно това направих.
— Алисия! — прошепна с пресекващ глас Стивън, сякаш беше на умиране.
Тя се усмихна злорадо и се претърколи настрана.
— Само посмей да кажеш, че шотландците не държат на думата си!
— Ох! — простена театрално Стивън. — Откакто те познавам, остарях с двадесет години. Миналата нощ сложи упойка във виното ми, после се спусна по най-стръмната скала, която съм виждал някога, а сега и това! Какво ли ме очаква занапред? Сигурно ще ме сложиш на колелото за мъчение. Или предпочиташ да ме наливаш с вода, докато се подуя и се пръсна?
Алисия избухна в смях и му подаде голямо парче печено свинско. Самата тя не преставаше да яде и устните й блестяха от мазнина.
— Как намери тази къща? Кой приготви яденето? Откъде знаеше, че ще се върна по крайбрежните скали?
Сега беше редът на Стивън да се изсмее в лицето й. Той захапа сочното месо, без да отговаря. Още не
