какво трябваше да направя, когато главата на детето се показа. Ако бях сама с родилката, сигурно щях да полудея от страх.
Стивън не й повярва, но мъжката му гордост беше поласкана от признанието й.
— Уморена ли си? — попита тихо той, притисна я до гърдите си и зарови лице в косата й.
— Много — отговори тя, макар че се чувстваше невероятно лека и безгрижна.
Той се наведе и я вдигна на ръце.
— Ела, ще си потърсим спокойно местенце за спане. — Пренесе я през билото на хълма и я сложи да легне в една падинка. Сръчните му пръсти откопчаха колана и наметалото я покри цялата. Много скоро двамата се сгушиха един в друг, за да се стоплят. Раб се опря в гърба на Алисия.
— Стивън? — прошепна нерешително Алисия. — Какво ще правим сега? Как ще стигнем до Англия? Не мислиш ли, че твърде много бием на очи?
Стивън лежеше неподвижно, докато мислите му работеха трескаво. Алисия нямаше обичай да го пита за мнението му, нито пък се беше сгушвала така доверчиво до него. Той се усмихна, целуна тила й и я притисна силно до себе си. Гърдите му буквално пораснаха с няколко сантиметра от гордост.
— Нямах време да помисля по този въпрос. Струва ми се, че ако продължим пътя си с Доналд и Кирсти, никой няма да ни забелязва. Разбира се, ако те са съгласни. — Той направи кратка пауза и попита: — А ти какво ще кажеш? — Едва произнесъл тези думи, той осъзна колко много се е променил. Само преди няколко месеца и насън не би му хрумнало да се съобрази с мнението на жена. А сега питаше Алисия за съвет.
Той усети кимането й на гърдите си.
— Двамата са тръгнали на юг. Ако останем с тях, ще можем да си купим отнякъде коне.
— Да си купим коне? — засмя се Стивън. — И как ще ги платим? С красотата си може би? Знаеш, че нямаме нито пени. Нямаме даже с какво да се отплатим на Доналд за гостоприемството му.
— Шотландците не позволяват на гостите си да плащат.
— И Макгрегърови ли са шотландци? — попита дяволито Стивън.
Алисия се засмя, оценявайки шегата му.
— Докато не знаят, че сме от клана Макарън, няма нужда да плащаме за гостоприемството им. А що се отнася до храната, ти си много по-добър ловец от Доналд. Трябва само да помислим как да се сдобием с коне. — Тя въздъхна тежко. — Жалко, че Дейви не ни нападна по-близо до границата.
— Защо?
— Защото щях вече да съм облякла английските дрехи, а те са обшити със скъпоценни камъни. Щяхме да ги продадем и готово.
— Ако беше облечена като англичанка, щяхме вече да сме мъртви. И нямаше да си имаме плейд, който да ни топли.
Алисия го погледна изненадано.
— А аз си мислех, че не харесваш шотландската носия. Ако си спомням добре, веднъж ми каза, че най- важните части на тялото ти ще се простудят и за нищо няма да те бива.
— Не ставай безсрамна! — отговори с престорено възмущение той. — Този недостатък се компенсира от бързия достъп. Шотландецът сваля плейда си за същото време, за което англичанинът обмисля дали изобщо да се съблече.
Алисия се усмихна в мрака.
— Май чувам в гласа ти гордост? И къде, по дяволите, си придобил този тежък шотландски акцент?
— Вероятно съм го прихванал от носенето на плейда — отговори с усмивка Стивън.
— Харесвам го — промърмори замечтано Алисия и мушна голото си коляно под ризата му. — Как предпочитате да ви любя, сър — като акушерка или като господарка на клана?
Стивън зарови ръка в косата й.
— В момента нямам предпочитания. Стига ми, че си моята Алисия, моята сладка, скъпоценна жена, която язди като дявол, спасява живота на мъжа си и изражда бебе — и всичко това само за няколко часа.
— През цялото време имах добър помощник — прошепна тя и вдигна устните си към неговите, за да получи целувката му.
Алисия също изпитваше върху себе си въздействието на това място и на този час. Казваше си, че би трябвало да се тревожи за клана си, макар да знаеше, че хората й ще бъдат много добре под умното ръководство на Там и че няма нищо лошо известно време да поживеят и без нея. Освен това кланът й нямаше да страда от ожесточените караници между нея и Стивън. Тази нощ тя забрави усещането, че лежи до неприятел. Обзе я съвсем ново чувство. Чувстваше се като жена, настроена да дарява нежност. Нямаше нужда да взема решения, да се ядосва, да размишлява дали Стивън е английски шпионин. В момента и двамата бяха дивеч, преследван от жестоки ловци.
— Защо ме гледаш така замечтано? — попита с усмивка Стивън. — Готова ли си да споделиш мислите си с мен?
— Мислех само колко съм щастлива в този момент. Откакто татко ме определи за своя наследница, нямах нито една спокойна минута.
Стивън се усмихна. Очевидно Алисия вече не го причисляваше към убийците на баща си.
— Ела тук, любов моя. Може би ще успея да те направя още по-щастлива.
Двамата не бързаха. Търкаляха се в меката шума, играеха си, смееха се и се радваха на свободата си.
Този път Алисия прие милувките му тихо и с нежна отдаденост. Беше разбрала, че любовната игра доставя невероятно удоволствие. Тя целуваше лицето и шията му и с учудване следеше играта на светлините и сенките върху топлата му кожа.
Стивън плъзна устни по раменете и се насочи към гърдите й. Алисия усети как по тялото й се разливат сладостни тръпки.
— Стивън! — прошепна пресипнало тя. Ръцете му милваха хълбоците й. Силата им я възбуждаше още повече. Изведнъж тя се почувства малка и слаба и това усещане беше много приятно.
— Толкова си красива — повтаряше той и не се насищаше да я гледа.
Алисия се усмихваше. Тя също се чувстваше красива и това беше, защото той я гледаше. Стивън помилва вътрешната страна на бедрата й и потръпна, усетил треперенето й.
Двамата се любиха бавно и нежно, докато Алисия впи нокти в гърба му и поиска още. Тласъците му станаха толкова силни, че заплашиха да я разкъсат, а когато достигна върха, тя се вкопчи отчаяно в него, сякаш никога вече нямаше да го пусне…
Алисия се събуди първа. Стивън я беше прегърнал здраво и тя едва дишаше. Вдигна глава към лицето му и се усмихна на себе си. Къдриците му падаха почти до раменете. Промяната беше толкова голяма, че никой нямаше да познае предишния англичанин. Тази сутрин беше първата, в която щеше да го събуди с целувки.
Стивън отвори очи и се усмихна.
— Добро утро — прошепна нежно тя.
— Страх ме беше да те погледна — призна сънено той. — Сигурно някой е превърнал моята Алисия в горски дух…
Алисия го захапа за ухото.
— Олеле! — Стивън отвори широко очи и я погледна стреснато. — Не бих те заменил и за всичко духове на земята — увери я тържествено той и се наведе над нея.
— О, не! — извика Алисия и го блъсна настрана. — Искам да видя бебето ни.
— Нашето бебе? Предпочитам да остана тук и да си направя едно.
Алисия се претърколи настрана.
— Не знам дали бих могла да преживея онова, което изтърпя Кирсти вчера. Хайде да се надбягваме до хълмчето!
Стивън се облече бързо и се обърна чак когато Алисия беше стигнала билото и весело размахваше ботушите му. Той извика Раб и му заповяда да донесе поне единия ботуш. Борбата между кучето и господарката му даде възможност да настигне Алисия на хълма. Спечели битката за ботушите и хукна към колата на Доналд, облечен само в късия си вълнен панталон. Седна спокойно в тревата и когато Алисия
