Родителите на Кирсти излязоха навън, за да ги поздравят. Бащата, на име Харбен, беше нисък, набит, кокалест мъж. Дясната му ръка беше отрязана до рамото. Лицето му беше скрито зад рунтава брада, сивите коси бяха дълги до раменете. Очите му святкаха дяволито.
Неста, майката на Кирсти, беше дребна, слаба женица. Посивелите й коси бяха строго опънати назад. Изглеждаше съвсем различна от сдържания Харбен, весела и сърдечна. Тя прегърна бебето, Кирсти и Алисия заедно, притисна ги до гърдите си, като през цялото време не спираше да благодари на Алисия и Стивън, че са помогнали на внука й да излезе на белия свят. Целуна въодушевено Доналд, след това прегърна и Стивън.
Стивън попита дали могат да пренощуват при тях, защото възнамерявали да продължат пътя си рано сутринта.
Харбен го изгледа мрачно, сякаш беше смъртно обиден.
— Как? — изрева той. — Защо искаш да останеш само една нощ? Що за мъж си ти? Жена ти е останала само кожа и кости! А къде са децата ти? — Той продължи, без да чака отговор: — Сега ще ти дам да опиташ от моето питие и ще видиш, че бебето няма да закъснее!
Стивън кимна, сякаш беше чул истинска мъдрост.
— Отдавна си знаех, че нещо й липсва, за да забременее, но никога не бях помислял за твоето питие!
Харбен издаде някакъв звук, който вероятно беше смях.
— Заповядайте в дома ми и бъдете добре дошли!
След скромна вечеря от мляко, масло, сирене и овесени питки всички насядаха около торфения огън в единственото помещение на къщата. Стивън дялкаше дървена играчка за кръщелника си. Алисия седеше на глинения под, опряла глава на коляното му. Кирсти и майка й седяха отсреща, Доналд и Харбен се бяха разположили удобно съвсем близо до огнището.
Доналд, който вече беше разказал няколко весели истории, започна да описва подробно идеята им да спечелят пари с напитката на Кирсти, търговския талант на Алисия и реакцията на Стивън. Описанието завърши със срещата между Алисия и Макгрегър.
Алисия се смееше не по-малко от другите слушатели. Изведнъж Харбен скочи и преобърна столчето си.
— Какво има, татко? — попита загрижено Кирсти. — Пак ли те боли ръката?
— Ами да — отговори горчиво мъжът. — Не е спряла да ме боли, откакто Макарън ми я отсече.
Стивън веднага сложи ръка на рамото на жена си.
— Сега не е време да говорим за това — намеси се укорно Кирсти.
— Не е време ли? — изгърмя недоволно Харбен. Той се обърна към Стивън и Алисия и размаха празния си ръкав. — Какво може мъжът без дясната си ръка? Макарън ми я отсече. Преди шест години нападна говедата ми и отнесе със себе си ръката ми.
— Преди шест години — прошепна Алисия. — А нима Макгрегър не опустошаваше нашите пасища и не убиваше хората ни?
Харбен махна със здравата си ръка.
— Така трябва. Защо Макарън краде говедата ни?
— Нима искаш Макарън да си седи спокойно у дома и да гледа как избиват хората му? Не е ли редно да потърси отмъщение?
— Алисия! — проговори предупредително Стивън.
— Остави я да говори! — изпухтя Харбен. — Тя има глава и може да мисли. Какво знаеш за Макарън?
— Той…
Кирсти побърза да се намеси в опасния разговор:
— Тя живее точно на границата със земите на Макарън.
— Горката, сигурно е преживяла страшни неща — промърмори съчувствено Харбен. — Лошо ли се отнасяха към теб?
— Разбира се, че не — отговори с усмивка Алисия.
— Гръм и мълния! Трябва да ми разкажеш как си успяла да се спасиш от дългите им мечове!
Кирсти стана от столчето си.
— Мисля, че е крайно време да си лягаме. Утре трябва да станем много рано, за да издоим кравите.
— Права си — усмихна се мрачно Харбен. — С всяка година денят започва няколко минути по-рано.
По-късно, когато Алисия и Стивън лежаха сгушени под наметките си върху коравия сламеник, тя го погледна втренчено и рече:
— Само не ми чети лекция сега, моля те!
Стивън я притисна силно към себе си.
— Не съм имал такова намерение. Много ми се искаше да послушам как се караш със стария Харбен. Обзалагам се, че той е човек, който може да ти противопостави сериозни аргументи. Никой от двамата нямаше да остави и едно добро качество у противниковия клан.
Той я целуна, за да предотврати избухването й, и скоро двамата заспаха прегърнати.
На следващата сутрин един пратеник донесе вест, която унищожи в зародиш плановете на Стивън да напусне колибата на Харбен колкото се може по-скоро. Хората на Макгрегър бяха узнали, че господарката на клана Макарън и английският й съпруг са изчезнали по пътя към Англия. Макгрегър беше обещал голяма награда за залавянето им.
Като чу заканите на Харбен, че с удоволствие ще предаде на Макгрегър грозната вещица Макарън, Стивън се ухили, но усмивката изчезна от устните му, когато бащата на Кирсти описа англичанина като безполезен паун, който изобщо не заслужавал да стъпва по свещената шотландска земя. Когато Алисия сподели мнението на Харбен за англичанина и го окуражи да избълва още по-страшни проклятия срещу сънародниците му, лицето му помрачня още повече. Трябваше да се намеси Кирсти, за да сложи край на тирадите на баща си.
— Един ден ще си платиш скъпо и прескъпо за днешните обиди — пошепна Стивън в ухото на Алисия, докато вървяха към пристройката, където бяха подслонени кравите.
— И как ще си отмъстиш? — попита дяволито Алисия. — Може би като ме преследваш по типично английски начин с похотливостта си? — И тя тръгна пред него с изкусително поклащащи се хълбоци.
Стивън понечи да отговори нещо, но само се усмихна многообещаващо и отиде да дои кравите.
Алисия беше свикнала със селската работа от детските си години, когато прекарваше много време в хижите на селяните. За разлика от нея Стивън знаеше само да ръководи въоръжени мъже. Затова сега седна на ниското столче и изгледа объркано вимето.
— Ето как се прави — обади се тихо Кирсти и му показа как да стиска вимето на кравата, за да изцеди млякото. Тя се направи, че не чува ругатните му, когато млякото опръска краката му, вместо да отиде в кофата.
По-късно разпределиха равномерно млякото във всички кофи и Неста се учуди, че днес кравите са дали толкова малко мляко. После се усмихна с разбиране и ги изпрати на полето.
Трябваше да съберат зимните зеленчуци и да поправят каменните зидове. Доналд и Алисия се спогледаха усмихнато, когато при вида на камъните Стивън се зарадва като дете. Най-после работа, в която можеше да покаже силата си. Той донесе цяла купчина камъни и започна да се ядосва, че другите не работят достатъчно бързо. Вдигна на раменете си един камък, който приличаше по-скоро на скала, и Харбен го погледна с уважение. Кирсти смушка Алисия и се засмя доволно.
— С такъв мъж можеш да си построиш къща, голяма като замък — прошепна заговорнически тя.
— Много ти благодаря — отговори с усмивка Алисия и отново изпита усещането, че Кирсти знае повече, отколкото казва.
Вечерта уморените работници се събраха отново в скромната селска къща. Всички бяха весели и непрестанно се шегуваха. Доналд предизвика взривове от смях, когато разказа как Стивън дои крави и вдига огромни камъни. Старият Харбен запали доволно лулата си и се облегна на стената. За първи път от много години не мислеше за отсечената си ръка.
