се изплъзна без усилия от ръцете на първия мъж, притисна бебето до гърдите си и хукна като подгонена сърна.
Ала дори най-бързата шотландка не може да се мери с бързите коне.
Единият от двамата ездачи съобразително й пресече пътя. Злобният му смях отекна в близката скала. Рори изплака уплашено и Алисия го скри под наметалото си. Знаеше, че ако го остави дори за миг на земята, мъжете ще го стъпчат безмилостно.
Англичаните я обкръжиха отново. Единият я сграбчи за рамото и я блъсна към другаря си, който стоеше зад нея.
В този миг отнякъде долетя стрела и се заби в гърдите на мъжа, който беше протегнал ръка да я улови.
Останалите трима замръзнаха по местата си и се загледаха смаяно в безжизненото тяло.
Алисия нямаше време да размишлява откъде бе дошла неочакваната помощ. Тя се възползва от моментното вцепенение на мъжете и хукна да бяга. Трябваше да се изкатери по скалата.
Мъжете се огледаха, за да намерят стрелеца, и скоро откриха шотландеца, който се беше скрил между камъните. В същия момент той вдигна лъка си и изпрати втора стрела. Още един мъж политна и се строполи на земята. Другите двама, които не бяха слезли от конете си, направиха рязък завой и препуснаха в луд галоп в посоката, от която бяха дошли.
Стивън се спусна пъргаво по скалата. Раб тичаше след него. Кучето го бе предупредило за опасността. Още докато тичаше, той опъна лъка си и третият мъж се свлече от седлото. Кракът му се заплете в стремето и конят го повлече след себе си. Стивън се втурна да преследва последния жив англичанин.
Кирсти се измъкна от скривалището си. Цялото й тяло трепереше като в треска. Шокът беше толкова силен, че тя едва се движеше. Алисия затича към нея и я пресрещна на половината път. Кирсти взе бебето от ръцете й, помилва го с безкрайна нежност и се огледа. Доналд се спусна по скалата и се втурна уплашено към двете жени. Кирсти му подаде бебето и падна в прегръдката на Алисия. От устните й потекоха несвързани слова.
— Ти спаси живота му! Можеше да избягаш, но не го направи. Ти рискува живота си заради детето ми! О, Алисия, как да ти се отблагодаря!
Алисия я гледаше, без да разбира. Още не можеше да се опомни от онова, което видя. Очите й търсеха Стивън, който продължаваше да преследва беглеца.
— Той уби англичани! — шепнеха невярващо устните й. Сърцето й беше пълно с любов към мъжа, който беше убил трима англичани, за да предпази съпругата си и едно шотландско бебе. Доналд сложи ръка на рамото й.
— Съжалявам, Алисия, но вие със Стивън трябва да се махнете оттук — проговори с мъка той.
— О, Доналд, не казвай това! — проплака Кирсти.
— Не, мила, трябва. Тези хора… — Той спря насред думите си, защото видя, че Стивън се връща.
Алисия се запъти към мъжа си. Движеше се като в транс. Огледа го внимателно, но не откри кръв по тялото му. По челото му се стичаха капчици пот и тя протегна ръка да го избърше.
— Ранен ли си? — попита тихо тя.
Стивън я погледна с възхищение и я притисна до гърдите си.
— Ти се държа много смело, Алисия. Спаси бебето на Кирсти.
Алисия не можа да отговори, защото в гърлото й беше заседнала буца.
Доналд се втурна към тях:
— Стивън! Какво стана с четвъртия англичанин?
— Избяга ми — отговори ядно Стивън и отново помилва жена си, сякаш искаше да се увери, че е цяла и невредима. Кирсти и Доналд се спогледаха с усмивка.
— Той ще отиде при Макгрегър и ще му съобщи за вас — проговори мрачно Доналд.
Алисия се отдръпна от Стивън и го погледна втренчено.
— Откога знаете, че аз съм Алисия Макарън? — попита тихо тя.
— Разбрах го още в мига, когато те видях — проговори колебливо Кирсти. — Виждала съм те преди около година, когато баща ти беше още жив. С мама събирахме ягоди, когато минахте на коне.
— Значи майка ти също знае — промълви несигурно Алисия и улови ръката на мъжа си. — А баща ти?
Кисти смръщи чело.
— Татко е много сърдит на клана Макарън и няма да прости толкова лесно. Ще му оставим още малко време да размисли. Смятахме да му кажем истината, като ви опознае по-добре. Знаехме, че няма да му бъде лесно. Той мрази вашия клан и…
— За съжаление нямаме никакво време — прекъсна я решително Доналд. — Избягалият англичанин ще разкаже всичко на Макгрегър.
— Трябва да се махнем оттук, Стивън — каза спокойно Алисия. — Нямаме право да излагаме семейството на Кирсти на опасност.
Стивън кимна и се обърна към двамата шотландци.
— Доналд, Кирсти… — започна развълнувано той.
— Не говори — прекъсна го Кирсти. — Вие сте кръстници на сина ми. Никога няма да забравя какво направихте за него.
Стивън я погледна с мека усмивка.
— Той би могъл да отрасне като осиновено момче на брат ми.
— Искаш да го заведеш при англичаните? — изпухтя сърдито Алисия. — Не, Кирсти, по-добре е да го отгледаме в нашия клан. Ще стане истински Макарън.
— Не бива да се карате за Рори — намеси се ухилено Доналд. — Ние с Кирсти ще си родим още момчета и тогава всяко ще си намери мястото. А сега вземете английските коне и препускайте към Англия! Имате достатъчно време, за да пристигнете за Коледа.
— О, Кирсти! — прошепна развълнувано Алисия и прегърна малката жена. — Как ще разкажа на хората си, че най-добрата ми приятелка е от клана Макгрегър?
— Трябва да се върнеш при нас и да преговаряш с Макгрегър — отговори сериозно Кирсти. — Той е добър човек и има слабост към красивите жени. Опитай се да сложиш край на враждата. Представи си, че един ден синовете ни се изправят едни срещу други! Можеш ли да понесеш тази мисъл?
— Не, разбира се, че не — отговори Алисия и се откъсна от прегръдката й. — Давам ти думата си, че един ден ще се върнем при вас.
Стивън сложи ръка на рамото й.
— Разбира се, че ще се върнем, макар и само заради вълшебното питие на Харбен. Иначе може да си останем без синове.
Доналд избухна в смях.
— Ние с теб също трябва да си уредим отношенията, Алисия. Само като си спомня какво надрънках за клана Макарън, докато ти седеше в купчината листа и ми се присмиваше!
— Всичко, което каза за тях, отговаря на истината — отговори весело Стивън. — Моята жена е най- упоритата, най-непокорната личност, която си виждал. Тя е…
— Най-прекрасната жена на света — завърши изречението Доналд и прегърна Алисия. — Никога не мога да ти се отплатя за онова, което направи за сина ми! — Той я целуна и се обърна към Стивън: — Тръгвайте, нямате време за губене! Вземете конете на англичаните и вървете. — Той стисна ръката на Стивън и продължи с усмивка: — Когато Кирсти ми каза, че си англичанин, не можах да повярвам. И днес не съм съвсем убеден.
Стивън се засмя поласкано.
— Сигурен съм, че го казваш като комплимент. Кирсти, за мен беше чест да се запозная с теб. Много ми се искаше да останем малко по-дълго при вас, за да научиш Алисия как да се отнася към съпруга си.
Доналд го удари по рамото и се засмя още по-силно.
— Видът й лъже, приятелю. Тя умее да налага волята си също като Алисия. Само че го прави по друг начин.
Алисия и Стивън яздиха бързо в продължение на няколко часа. Все пак се стараеха да не създават
