дотича задъхана, поздрави, сякаш не се бяха виждали няколко дни:
— Добро утро. Добре ли спа?
Тя се засмя и се качи в колата да види Кирсти.
След закуската мъжете отидоха на лов, а Алисия се занимаваше с майката и детето. След това разгледа оскъдните запази на Кирсти и почувства угризения на съвестта. Семейството имаше само две малки чувалчета с овесено брашно. Не искаше да обиди Кирсти, затова не попита дали в колата са скрити и други запаси. Когато мъжете се върнаха на смрачаване само с две зайчета, които едва щяха да им стигнат за вечеря, Алисия отведе Стивън настрана и заговори възбудено:
— Не може да продължаваме така. Те нямат достатъчно за себе си, камо ли за нас.
Стивън се облегна на дървото.
— Знам. От друга страна обаче, не можем да ги оставим сами. Доналд няма представа как се стреля с лъка. А дивечът в тази област усеща ловците отдалече. Не знам кое е по-добре — дали да ги напуснем, или да останем с тях и да изядем запасите им.
— Много искам да им помогнем по някакъв начин. Вземи, изпий това. — Тя му подаде калаено канче. — Рецептата е на Кирсти. Приготвя питието от ейл и лишеи. Твърди, че лекува всички болести. Притеснява се, че може да сте настинали по време на лова.
Стивън отпи от горещата течност.
— А ти? И ти ли се притесни за нас?
Алисия се усмихна.
— Само за Доналд. После обаче си казах, че ти можеш да се грижиш достатъчно добре и за двамата.
Той понечи да отговори, но горещото питие отклони вниманието му.
— Знаеш ли, напитката на Кирсти е чудесна. Главоболието ми веднага изчезна.
Алисия смръщи чело.
— Не знаех, че имаш главоболие.
— Откакто стрелата на брат ти ме улучи в тила, постоянно усещам бодежи. — Той побърза да смени темата: — Лесно ли се намират лишеите?
— Напротив, има ги в изобилие.
Очите на Стивън засвяткаха възбудено.
— Доналд ми каза, че наблизо има град. Смята да отведе сина си там, за да го кръстят. Ако можем да сварим поне една бъчвичка с това питие, ще го продадем и ще спечелим добри пари.
— Идеята е чудесна! — отговори въодушевено Алисия.
Двамата отидоха да събират лишеи и се върнаха чак когато се стъмни. Доналд взе малкото пари, които му бяха останали, и отиде в града за още ейл. Алисия не се отделяше от Стивън. За първи път се чувстваше спокойна и защитена извън леглото. За първи път стоеше до него, без да изпитва плътско желание. Това беше съвсем ново преживяване за нея.
На следващата сутрин впрегнаха конете и потеглиха към малкия, обграден със стени град. Стотици дюкянчета и къщурки бяха наблъскани гъсто едни до други и хората сякаш нямаха въздух за дишане. Алисия се почувства толкова зле, че едва не се върна сама в гората.
През живота си беше виждала твърде малко градове. Когато имаше нужда от нещо, търговците идваха в замъка Ларенстън.
Доналд спря колата под една арка в близост до главната улица и разпрегна конете. Двамата мъже свалиха бъчвичката на земята и започнаха да хвалят стоката си. Кирсти и Алисия седяха в колата и слушаха гръмките им гласове. Дълбокият тембър на Стивън отекваше из целия град. Той обещаваше чудеса на всеки, който опита питието, и намекваше, че самият той е бил излекуван от него, и то от проказа.
Хората се спираха и го слушаха с интерес, но никой не купуваше.
— Може би ще имаш повече успех, ако направиш няколко акробатични номера — закачи го Алисия.
Стивън не й обърна внимание. Тъкмо се опитваше да убеди един застаряващ мъж, че питието ще подобри любовните му умения.
— Ти може би имаш нужда от него, но аз нямам — отговори гордо мъжът. Зрителите се изсмяха и се разпръснаха.
— Сега е мой ред — обяви решително Алисия и разкопча роклята си.
— Не бива така, Алисия! — възпротиви се Кирсти. — Не ядосвай Стивън!
Алисия се усмихна с осъзнато превъзходство.
— Нищо няма да му стане. Достатъчно дълбоко ли е деколтето ми?
— Повече от достатъчно — отговори страхливо Кирсти, като вида полуразголените гърди на Алисия. — Ако се покажа така пред мъжете, Доналд ще ми оскубе косата.
— Англичанките носят още по-дълбоко изрязани рокли — съобщи триумфално Алисия.
— Но ти не си англичанка!
Алисия се усмихна многозначително и слезе от другата страна.
Когато хората започнаха да се тълпят от тази страна, Стивън се усмихна изненадано. Алисия започна да хвали питието си като средство срещу слабост в леглото.
— Нещастна ли е жена ти? — извика тя. — Сигурно ти си виновен за това. Ако изпиеш една чаша, ще станеш най-силният мъж в този град. Нашето питие е ненадминато като любовен еликсир.
— Как мислиш, дали питието ще ми помогне да си намеря жена като теб? — попита дрезгаво един мъж.
— Само ако изпиеш цялата бъчва — отговори веднага Алисия. Хората избухнаха в смях.
— Не е лошо да опитаме — предложи един от мъжете.
— А аз ще купя на мъжа си — обади се една жена и изтича към другата страна на колата, където Доналд и Стивън чакаха купувачи.
Стивън беше много зает да пълни съдчетата, които му подаваха желаещите, и да прибира дребните им пари и нямаше време да погледне към Алисия. Изпитваше гордост от успеха на жена си и се радваше, че ще разпродадат всичко. Мисълта, че една английска лейди печели пари като улична продавачка, го развесели още повече.
Като чу дълбокия, похотлив смях на мъжете, той наостри уши. Един от тях му подаде голямо канче и се обърна към съседа си.
— Малката ми даде да разбера, че иска да се срещнем край градския кладенец.
Лицето на Стивън се вледени.
— А каза ли ти, че си има мъж? — попита заплашително той. Мъжът хвърли бърз поглед към лицето му и като видя предизвикателството в дълбоките сиви очи, отстъпи назад.
— Не съм виновен аз. Тя ме подведе.
— Проклятие! — изсъска Стивън и хвърли чашата на земята. Какво ли правеше отзад жена му?
Когато отиде от другата страна, той спря като закован. Алисия беше разкопчала ризата си и красивите, високи гърди бяха почти разголени. Беше свалила наметалото и полата беше залепнала за хълбоците й. Разхождаше се напред-назад с ръце на кръста и грациозно поклащаше задника си.
Отначало Стивън беше толкова изумен, че не беше в състояние да се помръдне. Само след минута обаче се втурна към нея, сграбчи я за рамото и я блъсна в уличката зад колата.
— Какво правиш, по дяволите? — процеди през здраво стиснатите си зъби той.
— Продавам чудодейното питие — отговори спокойно тя. — Вие с Доналд нямахте успех, затова реших, че не е зле да се намеся.
Стивън пусна ръката й и се зае да закопчава блузата.
— Хареса ти, нали? — попита гневно той. — Приятно ти беше да се фръцкаш пред мъжете като последна уличница!
Алисия го погледна и се засмя развеселено.
— Ти май ревнуваш?
— Разбира се, че не! Само че онези старци започват да си мислят разни мръсни работи, като те гледат!
— О, Стивън, това е… Не знам точно, но изпитвам нещо като радост, че ме ревнуваш.
— Значи се радваш? — попита объркано той. После я прегърна и я целуна буйно, жадно и със
