върху листо от многолистно тесто. Този ден беше откровение за нея.
— Кажете ми, лорд Роджър, какво мислите за нашата система от кланове?
Роджър издуха трохичките от брокатения си жакет и заговори. Беше добре подготвен за въпросите й.
Алисия стоеше отново в стаята, в която прекарваше повечето от времето си.
— Той не е като другите мъже — говореше възбудено тя. — Знае дори няколко галски думи.
Мораг я погледна пронизващо и изкриви лице.
— Тази сутрин излязохте с омраза в сърцето, а сега се връщате и ми пеете хвалебствена песен за някакъв си англичанин. — Очите й приличаха на черни игли, забити в кора на орех. — Всеки може да научи няколко галски думи. Даже хората от равнината владеят галския език. — Това беше най-страшното обвинение в устата на Мораг. Според нея обитателите на равнината бяха предатели на шотландското дело, повече англичани, отколкото сънародници. — Какво толкова е направил този мъж, та да ви омагьоса така? Разказал ви е за шотландската си баба! И че щял да помоли крал Хенри да спре нападенията срещу шотландците. Думи, само думи!
Алисия се отпусна тежко на пейката под прозореца.
— Ти не разбираш ли, че искам само най-доброто за клана си? Щом ме принуждават да се омъжа за англичанин, по-добре да взема мъж, който е почти шотландец и мисли като такъв!
— Жената няма право на избор — отговори сърдито Мораг. — Съпругът ви е определен от краля. Нима не проумявате, че представлявате скъпоценна плячка за всеки мъж? Младите хора са готови да свалят и звездите от небето, за да се доберат до жена като вас. Първо, защото сте красива, и още повече, защото сте богата!
— Нима твърдиш, че той ме лъже?
— Откъде мога да знам? Почти не съм го виждала. Не познавам и Стивън Аскот. Може би той има майка шотландка. Може би ще пристигне тук, наметнат с тартан и с втикната в колана кама. Кой знае?
— Не смея да се надявам — въздъхна Алисия. — Никой друг англичанин не е в състояние да разбере нуждите на клана ми като Роджър Чатауърт. — Тя скочи от пейката. — Но ти си права, Мораг. Трябва да потърпя още малко. Може би Стивън Аскот ще се окаже единствен по рода си — мъж, който вярва в шотландците.
— Не бива да очаквате твърде много — промърмори предупредително Мораг. — По всичко личи, че онзи Чатауърт ви е вдъхнал неосъществими надежди.
ВТОРА ГЛАВА
Стивън беше яздил през целия ден и половината нощ, преди да пристигне пред къщата на сър Томас Крайтън, придружен само от личната си охрана. Колите с багажа и свитата му бяха останали далеч назад. Преди няколко часа ги изненада буря и реката, покрай която препускаха, излезе от бреговете си. Трябваше да яздят през тинята и когато слязоха от конете в двора на господарския дом, бяха целите в кал. Един отчупен клон беше улучил Стивън точно над окото. От раната потече кръв, мястото се поду и сега лицето му изглеждаше грозно и обезобразено. Той хвърли юздите в ръцете на изтощения си паж и застана под една арка, за да свикне с ярката светлина. Господарският дом беше осветен от безброй свещи, чуваше се нежна музика.
— Стивън! — извика изненадано сър Томас и се втурна да го посрещне. — Толкова се тревожехме за теб. Утре сутринта щях да изпратя войници да те търсят.
Още един мъж излезе навън и застана зад възрастния, измъчван от подаграта рицар.
— Ето го най-после загубеният младоженец! — заговори през смях той, докато оглеждаше изпитателно Стивън. Жакетът му беше скъсан, панталоните мръсни, ботушите окаляш. — Не всички тук са загрижени като вас, сър Томас.
— Прав си — засмя се старият рицар. — Младият Чатауърт се старае да го замества и май постига известни успехи. — Той сложи ръка на рамото на Стивън и го отведе в една стая близо до голямата зала. — Влез тук, момчето ми. Трябва да обсъдим някои неща. — Помещението беше просторно, оскъдно мебелирано, стените бяха облицовани с дъб. По тежките дървени етажерки бяха наредени книги. Имаше дълга маса върху дебели пънове и четири стола, обърнати към камината, в която пламтеше огън.
— Каква е тази работа с младия Чатауърт? — попита мрачно Стивън и застана пред камината, за да се изсуши.
— Първо седни да си починеш. Изглеждаш уморен. Искаш ли нещо за ядене? Вино?
Стивън се отпусна благодарно в един от ореховите столове. Пое чашата с вино, която му подаде сър Томас, и заговори глухо:
— Извинявам се за закъснението. Снаха ми падна по една стълба и пометна. Тя също беше много зле и едва не я загубихме. Боя се, че при всичките тези тревоги забравих датата на сватбата си. Спомних си едва преди няколко дни и веднага тръгнах на път. Яздих като дявол, за да стигна колкото се може по-скоро. — Той откъсна парче втвърдена кал от жакета си и го хвърли в камината.
— Веднага разбрах, че си яздил бързо — отговори с усмивка сър Томас. — Ако пазачът на кулата не беше съобщил, че към дома ми приближава леопардовото знаме на семейство Аскот, изобщо нямаше да те позная. Раната над окото ти изглежда ужасно. Имаш ли болки?
Стивън попита мястото с отсъстващ вид и отговори:
— Изтече малко кръв, това е всичко. Яздих толкова бързо, че нямах време да свеждам глава пред клоните.
Сър Томас се засмя и зае място насреща му.
— Радвам се да те видя отново, момчето ми. Как са братята ти?
— Гевин се ожени за дъщерята на Рейвдаун.
— Чудесно! Тя е богата наследница.
Стивън се усмихна. Гевин вече не се интересуваше толкова от парите на Джудит, колкото от самата нея.
— Рейн продължава да кове безумни планове за реформиране на крепостничеството.
— А Майлс?
Стивън изпразни чашата си.
— Миналата седмица ни дари с още едно незаконно дете. Вече не помня колко станаха, три или четири. Ако беше жребец, щеше да ни донесе много пари.
Сър Томас избухна в смях и отново напълни чашата му.
Стивън погледна стария рицар и се усмихна с обич. Сър Томас беше приятел на баща му и често носеше играчки на момчетата от пътуванията си в чужбина. Преди двадесет и шест години му беше станал кръстник.
— А сега — проговори провлечено Стивън — мисля, че е време да ми кажете онова, което досега премълчавахте.
Сър Томас го погледна с разбиране.
— Ти ме познаваш много добре, момчето ми. Всъщност, онова, което ще ти кажа, няма особено значение, макар че ще ти прозвучи неприятно. Нищо сериозно не се е случило. Роджър Чатауърт прекарва много време в компанията на годеницата ти. Това е всичко.
Стивън се надигна бавно от стола си и застана пред камината. При всяка крачка от дрехите и ботушите му падаха парчета кал и се търкаляха по пода. Сър Томас нямаше представа какво означаваше за него името Чатауърт. Лилиан Валенс беше любовница на брат му Гевин от години. Той бе помолил за ръката й, но получи отказ, защото Лилиан предпочете да се омъжи за богатия Едмънд Чатауърт. Малко след сватбата Едмънд беше убит в леглото си и Лилиан се опита отново да завладее Гевин. Тя беше коварна змия и успя да го подмами, като сложи някакъв прах във виното му и след това завлече опиянения, полузаспал мъж в леглото си. Една слугиня осведоми Джудит и съпругата на Гевин намери двамата в леглото на съперницата си. Така се стигна до падането от стълбата, при което Джудит загуби бебето си и едва не умря.
Роджър Чатауърт беше роднина на Лилиан и само това беше достатъчно на Стивън да заскърца със зъби от гняв.
