— Зад тази история се крие нещо повече — проговори най-после той.
— Вчера Алисия ми намекна, че би предпочела за съпруг Роджър, а не мъжа, който е бил… толкова малко галантен.
Стивън се усмихна и отново седна.
— А как се държи Роджър?
— Всяка сутрин я извежда на езда, вечер седи до нея на масата и двамата се разхождат в градината.
Стивън изпразни и втората си чаша.
— Цяла Англия знае, че Чатауърт са алчни за пари и коварни; но не вярвах, че ще стигнат дотам. Роджър сигурно си е загубил ума, след като понася компанията на шотландката.
— Понася? Какво искаш да кажеш? — попита смаяно сър Томас.
— Няма нужда да криете истината, стари приятелю. Чух, че когато нашите хора я обкръжили, повалила с меча си четирима души. Има обаче и друго, много по-страшно — баща й очевидно е смятал, че дъщеря му може напълно да се мери с мъжете, след като й е поверил водачеството на клана. Почти съжалявам бедния Роджър. Би трябвало да му отстъпя грозната шотландка, за да му отмъстя.
Сър Томас скочи от стола си. Очите му се разшириха от изненада, но след малко засвяткаха развеселено.
— Грозна значи… — Той се извърна настрана, за да скрие смеха си.
— А нима би могла да бъде друга? Не забравяйте, че съм прекарал много време в Шотландия. Никъде не съм срещал толкова див и варварски народ. Но нима можех да се възпротивя на кралската заповед? Крал Хенри е убеден, че ми прави добро. Ако позволя на Роджър да заеме мястото ми и да се ожени за шотландката, той ще ми бъде много задължен. Тогава бих могъл да се оженя за някоя сладка малка женичка, която и насън няма да си помисли да държи меч в ръка. Да — завърши с усмивка той, — мисля, че точно това ще направя.
— За съжаление си прав — въздъхна сър Томас. — Алисия е наистина страшна жена. Убеден съм, че Роджър се интересува единствено от земите й. Бих ти предложил обаче първо да се срещнеш с нея, за да имаш и формален повод да отклониш желанието на крал Хенри. Сигурен съм, че щом види затвореното ти око и мръсния костюм, тя веднага ще откаже да се омъжи за теб.
— Добре — ухили се Стивън и блестящите бели зъби направиха лицето му да изглежда още по- мръсно. — Повикай дамата. Ако постигнем съгласие, тя може да се омъжи за Роджър още утре, а аз да се върна в Лондон. Много ви благодаря, сър Томас, предложението ви е изключително умна.
Старият рицар се засмя и сякаш се подмлади с двайсет години.
— Ти си необичайно зрял за възрастта си, момко. Почакай тук. Ще преведа дамата през задното стълбище.
Стивън подсвирна през зъби.
— Така значи. Сигурно е още по-грозна, отколкото си я представях.
— Почакай, докато я видиш, драги — засмя се отново сър Томас и бързо излезе от стаята.
Алисия седеше в горещата вана, покрита с ароматна пяна. Тя бе затворила очи и си мечтаеше как ще се върне в Шотландия, придружена от Роджър. Той беше подходящ съпруг за нея и щеше всеотдайно да й помага в ръководенето на клана. Тази представа за него се беше затвърдила още повече през последните дни. Роджър беше англичанин, но проявяваше готовност да разбере шотландците и да живее сред тях.
Мораг се втурна като хала в стаята й и Алисия отвори стреснато очи.
— Той е тук — обяви тържествено старицата.
— Кой е тук? — осведоми се небрежно Алисия, макар да знаеше много добре за кого става дума.
Мораг продължи възбудено.
— В момента разговаря със сър Томас, но вероятно ще пожелае да ви види веднага след този разговор. Затова излезте от водата и се облечете както подобава. Най-добре е да сложите синята рокля.
Алисия облегна глава на дървения ръб.
— Още не съм свършила с банята. Нямам желание да му се показвам само защото е благоволил най- после да дойде. Той ме накара да чакам четири дни, затова ще потърпи още един.
— Държите се детински и сама го знаете. Момчето от обора каза, че е уморил коня си. Това означава, че е бързал да дойде.
— Може би винаги се отнася зле с конете си.
— Я да ставате! Да не мислите, че сте твърде голяма за един добър урок с камшика? Излезте от коритото или ще излея върху главата ви кофата със студената вода!
Мораг пристъпи заплашително напред, но в този момент вратата на стаята се отвори. Влязоха двама стражи.
— Как смеете! — изсъска гневно Алисия и се потопи до брадичката. Раб скочи светкавично от мястото си пред ведрото, готов да се хвърли върху чуждите мъже. Двамата едва успяха да огледат набързо Алисия. Само след миг сто и двадесетфунтовото куче се стовари с цялата си тежест върху им и лицата им се озоваха и опасна близост до острите му зъби.
Мораг посегна към тънката ленена риза и я хвърли на господарката си. Алисия скочи и бързо я облече. Излезе от ведрото и се уви цялата в тартана си.
— Мирно, Раб! — заповяда спокойно тя. Кучето се подчини веднага, остави двамата мъже и се върна при нея.
Стражите се надигнаха тромаво, опипвайки раменете и китките си, влезли в съприкосновение с кучешките зъби. Те не знаеха, че Раб убива само по заповед на господарката си. Докато само я защитаваше, той не нанасяше значителни вреди. Мъжете бяха видели как отнесоха ведрото в стаята на Алисия и бяха разбрали, че шотландката ще се къпе. Престъпиха заповедта на сър Томас, за да се порадват малко на голотата й, но не постигнаха нищо. Сега тя беше увита от главата до петите в карирания си тартан и двамата виждаха само лицето й, изкривено в подигравателна усмивка.
— Какво искате? — попита спокойно тя.
— Вика ви сър Томас. Нареди да отидете в работната му стая — обясни мрачно единият страж. — А ако още веднъж насъскате кучето срещу нас…
— Ако още веднъж влезете неканени в стаята ми — прекъсна го безцеремонно Алисия, — ще му дам заповед да ви убие. А сега ме отведете при сър Томас.
Мъжете хвърлиха боязливи погледи към огромното куче и предпазливо му обърнаха гръб. Алисия вдигна високо глава и тръгна след тях по стълбата. Нямаше смисъл да показва гнева си. Стивън Аскот не само беше закъснял с цели четири дни за сватбата си, ами и беше заповядал да я отведат при него, сякаш беше робиня.
Когато влезе в библиотеката, Алисия погледна първо застаналия до прозореца сър Томас, после очите й се устремиха към мъжа, който стоеше пред камината. Беше едър, почти огромен, но в същото време безкрайно мръсен. Едната половина на лицето му беше подута и тя неволно се запита дали носи този белег от рождение. Лицето му беше толкова мръсно, че тя не можа да различи чертите му.
В този миг единият от стражите откри благоприятната възможност да си отмъсти за нападението на кучето. Настъпи края на наметалото й и я блъсна към камината. Алисия се олюля и политна напред. Наметалото падна от раменете й.
— Негодник! — изкрещя сър Томас. — Как смееш да се отнасяш така безсрамно с една дама! Изчезвай оттук и да не съм те видял повече. Ако се покажеш в околността, ще заповядам да те обесят!
Двамата мъже се обърнаха и побързаха да напуснат стаята. Сър Томас се наведе да вдигне наметалото.
Алисия падна на колене, но се опомни бързо и скочи на крака. Съзнаваше, че мократа риза не може да скрие тялото й, затова побърза да закрие с ръце най-важните места. Изражението на Стивън веднага привлече вниманието й. Той се бе изправил като свещ и я зяпаше с отворена уста. Очите му бяха ококорени и сякаш всеки момент щяха да изскочат от орбитите. Тя изкриви презрително устни, но той изобщо не го забеляза. Беше твърде зает да зяпа тялото й. Без да се срамува от себе си, Алисия опря ръце на хълбоците си и очите й засвяткаха от гняв.
Ръцете на сър Томас бяха сковани от подаграта и вдигането на наметалото се проточи доста дълго. Най-после Алисия грабна дебелия плат от ръцете му и се уви от главата до петите.
