която бе определена да му стане съпруга. Изръмжа разярено и понечи да се втурне след двамата, но сър Томас му препречи пътя.
— Не сега, момчето ми. Роджър само чака удобен случай да те предизвика на дуел. А ако питаш мен, такова е и желанието на Алисия.
— С готовност ще изпълня желанието им!
— Стивън, първо ме изслушай! Ти постъпи зле с момичето. Алисия е горда, много по-горда, отколкото подобава на жена. Баща й я е направил своя наследница. Дай й малко време. Изведи я утре на езда и поговори с нея. Тя има ум в главата си и ще разбере.
Стивън го изгледа колебливо и свали ръката си от дръжката на меча.
— Искаш да говоря с нея? Как да обсъждам сериозни въпроси с жена, която е толкова красива? Тази нощ изобщо не спах, защото образът й ме преследваше и в сънищата ми. Добре, ще изляза на езда с нея, но не вярвам, че ще успея да се сдържа.
— Венчавката е определена за другиден. Не й посягай дотогава.
Стивън вдигна рамене.
— Тя е моя собственост. Мога да правя с нея, каквото искам.
Сър Томас поклати укорително глава. Младият му кръщелник беше дяволски дързък мъж.
— Ела с мен. Ще разгледаме соколите, които купих наскоро.
Докато крачеше редом с Роджър по алеите, Алисия се оглеждаше да открие мъжа, който й бе представен снощи в библиотеката. Единственото чуждо лице, което видя, беше на мъжа със странните очи, който разговаряше със сър Томас. Рицарите и войниците, които я зяпаха с обичайното си безсрамие и подхвърляха дръзки забележки зад гърба й, й бяха познати от един месец насам.
Тя се обърна, за да види още веднъж непознатия. Никога нямаше да забрави втренчения му поглед. За съжаление той беше изчезнал. Тя примигна, разтърси глава, за да се овладее, и се обърна към мъжа, с когото се чувстваше сигурна — Роджър Чатауърт. Очите му бяха дружелюбни и не я вълнуваха.
— Кажете ми, сър Роджър, що за човек е Стивън Аскот? Засега знам само, че е много грозен…
Роджър беше безкрайно учуден от този въпрос. Нито една жена, представена на Стивън, не го беше намерила грозен.
— По-рано Аскотови бяха едно от най-богатите семейства в страната — заразказва с усмивка той. — Ала кралят се разгневи на високомерието им и отне почти всичките им имоти.
Алисия вдигна вежди.
— Вероятно са решили да забогатеят, чрез женитби?
— Точно така — отговори решително Роджър.
Алисия си припомни мъжете, които беше избрал баща й. Тя се готвеше да избере един от тях за свой съпруг, да се свърже с човек, когото обича и който не я взема само заради земите й.
Докато вадеше вода от кладенеца, Мораг не сваляше очи от красивия млад мъж, облегнат на стената. През последните дни тя не се отделяше от Алисия, макар че момичето почти никога не я забелязваше. Не харесваше начина, по който Алисия се показваше открито с този Роджър Чатауърт, нито мъжа, който си позволяваше да ухажва жена, определена за съпруга на друг.
След срещата между Алисия и Стивън Аскот младата жена беше побесняла от гняв. Мораг изслуша с интерес твърденията й, че бъдещият й мъж е само един похотлив, ухилен идиот и че тя никога няма да се омъжи за такова отвратително същество, но не каза нищо.
Старата жена въздъхна тежко и остави ведрото на земята. Вече цял час наблюдаваше синеокия хубавец, облегнат на стената и втренчил поглед в Алисия, която пееше, докато Роджър й акомпанираше на лютнята. Стивън дори не мигваше. Само стоеше и не откъсваше поглед от двойката.
— Значи вие сте мъжът, който ще я вземе — заговори високо тя. Стивън едва успя да откъсне поглед от Алисия. Сведе глава към дребната, сбръчкана старица и се усмихна.
— Откъде знаеш?
— Разбрах го по начина, по който я гледате. Като че е ваша собственост.
Стивън избухна в смях.
— Тя каза, че сте най-грозният мъж, който Бог е създават някога.
В очите му затанцуваха огнени искри.
— И ти си съгласна с нея, така ли?
— Според мен не ви се налага да се криете от жените — отговори ухилено Мораг. — И не се опитвайте да си просите комплименти.
— Е, след като ме укори за глупостта ми можеш да ми кажеш коя си. Ако се съди по произношението ти, сигурно си шотландка като Алисия.
— Аз съм Мораг от клана Макарън.
— Слугинята на Алисия?
Мораг се изпъчи и го погледна сърдито.
— Ще бъде добре веднага да проумеете, че всички шотландци са свободни хора. Аз печеля хляба си като всеки друг. Защо закъсняхте за сватбата си?
Погледът на Стивън се върна към Алисия.
— Снаха ми беше много болна. Останах при нея, докато се уверих, че няма опасност за живота й.
— Защо поне не изпратихте човек да ни уведоми?
Стивън я погледна смутено.
— Забравих. Бях толкова разтревожен за снаха си, че не мислех за нищо друго.
Мораг се изсмя с обичайния си кратък, грачещ смях. Тя също не можа да устои на очарованието на едрия, представителен рицар.
— Значи сте добър човек. Обичам хората, които се грижат повече за здравето на другите, отколкото за собствените си изгоди.
В очите на Стивън отново затанцуваха искри.
— За съжаление нямах представа каква е господарката ти.
Старата се изсмя отново.
— Вие сте добро, честно момче… за англичанин. Елате с мен в къщата. Каня ви на чаша уиски. Нали не ви е страх да опитате уискито ми толкова рано сутринта?
Стивън й подаде ръка.
— Май ще се опитам да те напия, за да ми разкажеш всичко за Алисия.
Смехът на Мораг отекна в градината.
— Имаше време, млади човече, когато мъжете се опитваха да ме напият по съвсем друга причини. — Двамата влязоха в залата в най-добро разбирателство.
Алисия смръщи чело. Защо се смееше старата Мораг? Разбира се, тя бе забелязала красивия млад мъж, който стоеше до градинския зид и я наблюдаваше неотстъпно. Погледът му я караше да се чувства странно несигурна. От време на време тя го поглеждаше скритом и всеки път откриваше някое ново качество в него. Непринуденост, очарование, властност, упорито сдържана сила. Дружелюбното отношение на Мораг я стресна. Старата й бавачка се унижаваше да говори с англичанин, с непознат… Никога досега не беше проявявала такава доверчивост.
— Кой е мъжът, който отведе Мораг в къщата?
Роджър вдигна вежди.
— А аз си мислех, че вече са ви го представили. Това е Стивън Аскот.
Алисия изгледа смаяно мъжа, който галантно подаваше ръка на сбръчканата старица. Главата на Мораг стигаше едва до лакътя му.
Изведнъж младата жена се почувства смъртно обидена. Що за човек беше бъдещият й съпруг? Как можеше да стои и да гледа, докато друг ухажваше годеницата му? Той беше само на няколко крачки от нея, а изобщо не направи опит да й заговори.
— Разтревожи ли ви нещо, лейди Алисия? — попита Роджър, който я наблюдаваше внимателно.
— Не, разбира се, че не — усмихна се измъчено тя. — Нищо ми няма. Моля, продължете да ми акомпанирате.
Алисия видя старата си прислужница малко преди здрачаване. Тя беше в стаята си и разресваше
