— Самоубила се е — прошепна задавено Клариса.
Погледът на Рейн я прониза до дън душа.
— Тя беше посветила живота си на църквата и никога не би посегнала на себе си, ако не е имала сериозна причина. Какво е станало?
Клариса разбра, че той се е доближил до истината, но очите му я умоляваха да го излъже, да му изкрещи, че е сбъркал. Не, тя не можеше да го лъже.
— Роджър Чатауърт… я отвел в леглото си.
Рейн я блъсна с такава сила, че тя политна назад и се удари в леглото. Застанал насред шатрата, мъжът нададе такъв вик от болка, че Клариса запуши уши. Никога не беше чувала толкова отчаяние, омраза и гняв в един човешки вик.
Навън се възцари неестествена тишина. Даже вятърът престана да вие.
Клариса го погледна крадешком и се изуми. Грамадният мъж трепереше като листо. След малко главата му увисна, раменете му се разтресоха. Тя разбра, че мускулните спазми са причинени от силната омраза. Скочи от пода и се хвърли да го прегърне.
— Не, Рейн, не! — заплака отчаяно тя. — Не можеш да нападнеш Чатауърт. Кралят…
Рейн я блъсна и избухна в грозен смях.
— Кралят ще се радва, ако му останат по-малко благородници. Ако убия Чатауърт, ще прибере и неговите, и моите земи.
— Рейн, моля те! — Тя се притисна отново до него. — Не можеш да тръгнеш сам срещу Чатауърт, а братята ти още търсят Алисия. Какво ще стане с хората в лагера? Нима ще допуснеш да се избият помежду си?
— Откога си се загрижила за отлъчените?
— Откакто се страхувам за живота ти — отговори честно тя. — Как ще победиш Чатауърт? Васалите ти не са с теб. Знам, че имаш войници, но не можеш да ги вземеш със себе си в гората. Чатауърт също има рицари, нали?
— Стотина — отговори през здраво стиснатите си зъби Рейн. — Винаги е заобиколен от много хора и не излиза от замъка без въоръжена охрана.
— Добре, ще отидеш при него, но сигурен ли си, че той ще се бие почтено? Как ще постъпи, ако го предизвикаш на двубой? Не е ли по-вероятно, че ще ти се наложи да си проправяш път през десетки въоръжени рицари?
Рейн не я поглеждаше, но Клариса забеляза, че думите й са достигнали до съзнанието му. Така й се искаше да знае повече неща за аристократите и техния живот! Мисли за честта, втълпяваше си тя. Каквото и да кажеш, не споменавай за пари!
— Чатауърт няма чест — продължи настойчиво тя. — Не можеш да се биеш с него като рицар с рицар. Трябва да се посъветваш с братята си. — Дълбоко в себе си тя се молеше поне един от братята му да не е див и необуздан като Рейн. — Моля те, поне почакай докато се успокоиш. Ще пишем на братята ти, за да измислите как да постъпите най-добре.
— Не съм сигурен, че…
— Моля те, Рейн — повтори тихо тя. — Мери е загинала преди няколко дни. Може би Чатауърт вече е бил изправен пред съда. Може би е избягал във Франция. Може би…
— Ти се опитваш да ме укротиш. Защо?
Клариса пое дълбоко въздух.
— Защото те обичам — отговори твърдо тя. — По-скоро бих умряла, отколкото да стоя и да гледам как те убиват. Не искам и да мисля какво ще се случи с теб, ако нападнеш Чатауърт сам.
— Не ме е страх от смъртта.
Клариса побесня от гняв.
— Тогава върви! — изкрещя тя. — Върви и пожертвай живота си, за да отмъстиш на Чатауърт! Това без съмнение ще му хареса. Защо не помисли, че ще му е много по-лесно да унищожи семейството ти един по един? Защо опростяваш задачата му? Ела, ще ти помогна да облечеш бронята. Нали знаеш, че съм я излъскала до блясък? Ще ти донеса всички оръжия, които притежаваш, и когато станеш непобедим, ще отидеш при Чатауърт и ще се изправиш срещу армията му. Хайде, започваме. — Тя посегна към ризницата му. — А Мери ще те гледа от небето и ще се радва, че брат й ще бъде нарязан на парченца. Душата й най- после ще намери мир.
Погледът на Рейн беше толкова студен, че Клариса потръпна уплашено.
— Остави ме на мира — проговори ледено той и тя се подчини.
Никога не беше изпитвала такъв страх. Навън беше студено и мрачно, но по цялото й тяло се стичаше пот.
— Александър — повика я някой и тя се обърна стреснато. Позна Джослин, изплака зарадвано и се хвърли на гърдите му.
— Знаеш ли какво е станало със сестрата на Рейн? — заговори хълцайки тя. — Горката Мери е мъртва и Рейн иска да излезе съвсем сам срещу войската на убиеца.
— По-кротко — успокои я Джос. — Той не е като нас. Ние сме възпитани в страхливост, бягаме от опасностите, ценим живота повече от борбата. Няма много хора като Рейн. Той би предпочел да умре, но да не остане без чест.
— Но аз не искам той да умре! Няма да го допусна! Загубих всичко — майка си, баща си, музиката. Знам, че нямам право, но аз го обичам!
— Това ти дава право да се опиташ да го спреш. А сега престани да плачеш и помисли какво би могла да сториш, за да го отклониш от безумния му план. Сигурно братята му познават много добре избухливостта и гнева му. Убеди го да им напише писмо и прибави няколко реда от свое име!
— О, Джос! — изплака зарадвано Клариса и улови ръцете му. Когато момъкът потръпна от болка, тя се дръпна като опарена. — Господи, как можах да забравя, че излях горещо вино на ръката ти! Много съжалявам, аз…
— Няма нищо — усмихна се Джослин и сложи пръст на устните й. — Розамунд се грижи много добре за мен. Раната е незначителна. Иди сега при Рейн и поговори с него. Само се старай да не загубиш самообладание.
Клариса се върна мълчаливо в шатрата. Рейн седеше на края на леглото, сложил глава в ръцете си.
— Рейн — пошепна съчувствено Клариса и докосна косата му. Той посегна към ръката й и започна да целува меката длан.
— От мен няма никаква полза — промълви безутешно той. — Онзи мъж уби сестра ми, а аз не мога да предприема нищо. Нищичко!
Клариса седна при него, прегърна го, опря глава на лакътя му.
— Ела си легни. Вече е много късно. Утре ще напиша писмо на Гевин. Може би той знае какво трябва да се направи.
Рейн се остави покорно в ръцете й, но когато Клариса понечи да се обърне към собствения си сламеник, стисна ръката й.
— Остани при мен.
Тя не можеше да отклони молбата му. Лежа цяла нощ будна, без да смее да го погледне. Знаеше, че той също не спи. Чак на разсъмване потъна в нервна дрямка.
На сутринта Рейн имаше черни сенки под очите и я гледаше злобно.
— Налей ми вино, какво чакаш! — нареди строго той. — И донеси перо и хартия!
Писмото, което Рейн продиктува, беше пълно с гняв и жажда за отмъщение. Той се кълнеше, че ще убие Роджър Чатауърт, а ако Гевин откаже да му помогне, ще тръгне сам.
Накрая Клариса прибави няколко думи от свое име, в които заклеваше Гевин да вразуми брат си, защото Рейн бил твърдо решен да тръгне съвсем сам срещу въоръжените рицари на Чатауърт. Тя запечата писмото, питайки се как ли щеше да реагира знатният лорд Гевин на дръзката й молба.
Минаха два дни, преди да дойде отговорът. Пратеникът беше полумъртъв от безумната езда и се строполи в ръцете на Клариса. Тя разчупи печата с треперещи ръце.
Крал Хенри се разгневил ужасно на семейство Аскот и на семейство Чатауърт. Наложил тежка парична
