движението, за да погледнат кръвта, която веднага потече от раната.
— Жадуваш за кръв, нали? — попита тихо Рейн. — За кръвта на приятелите ми и за моята. Сега ще ти покажа какво значи да причиняваш болка. — Той посегна към нея, но тя сръчно избягна протегнатата ръка.
Рейн трябваше да направи още два опита, за да я хване. Ръцете му се сключиха около раменете й и я разтърсиха здраво.
— Как можа да го направиш? — попита глухо той. — Аз ти имах доверие. Как можа да ме предадеш?
Дълбоко в себе си Клариса беше съгласна с думите му и това усили още повече гнева й. И без това главата й се пръскаше от болка и я измъчваха угризения на съвестта. Едва сега започна да проумява какво искаше да й каже Рейн. Джослин беше под негова опека, а той приемаше отговорността си много сериозно.
— Розамунд, Розамунд, Розамунд — запя с усмивка тя. Рейн се вслуша в песента и пусна раменете й.
— Кажи защо го направи! — изрева ядно той.
Клариса се чувстваше много зле от силното разтърсване.
— Розамунд е влюбена в Джослин и аз си помислих, че би могла да му замени Констанс. Затова потърсих начин да ги събера.
Според Рейн думите й нямаха никакъв смисъл. Ръцете му се вкопчиха отново в раменете й и Клариса се уплаши, че пръстите му ще пробият кожата й. Тя му разказа бързо историята на Джос и Констанс, без да споменава името Чатауърт.
Рейн й отговори само с изумено мълчание.
— Защо се правиш на сводник? — попита след малко той. — Ранил си Джослин само заради идиотските си представи за любовта!
— Какво знаете вие за любовта? — изсъска вбесено тя. — Изобщо нямате представа от жените и даже не ги разпознавате, като ги видите.
— Точно така — съгласи се бързо той. — Като гледам с какви коварни, лицемерни методи си служат жените, аз съм истински ангел на невинността.
— Не всички жени са лицемерки!
— Кажи ми поне една.
Клариса много искаше да назове себе си, но знаеше, че не бива.
— Розамунд — заекна тя. — Тя е мила и дружелюбна. Не мислите ли, че е достойна за любов?
— Не, ако използва такива отвратителни методи, за да си хване мъж.
— Да си хване мъж! Коя жена би желала да си хване нещо толкова отвратително?
Клариса видя дяволитите искри в очите на Рейн и не можа да продължи тирадата си.
— Вие знаете! — изохка тя. — Ти знаеш!
Без да губи време в размишления дали е отгатнала истината, тя скочи от земята и се втурна срещу него с вдигнати юмруци.
— Ах, ти… — започна разярено тя, но Рейн прегърна слабичкото й тяло с могъщите си ръце, притисна я към себе си и сведе устни към нейните. Целуна я жадно, докато стискаше с едната си ръка тила, а с другата талията й. Краката й висяха във въздуха.
— Не забравяй, че съм още слаб — прошепна в ухото й той. — Цял ден съм бил на площадката за упражнения…
Клариса го захапа за рамото.
— Откога знаеш?
— Не много отдавна, за съжаление. Защо не ми каза веднага? Разбирам защо е трябвало да се преоблечеш като момче, но аз щях да запазя тайната ти.
Клариса притисна лице във врата му, в меката, ухаеща на сладко кожа.
— Но аз изобщо не те познавах. О, Рейн, наистина ли си толкова слаб?
Смехът на Рейн разтърси тялото й, той я вдигна високо във въздуха и я завъртя.
— Вкусила си любовта и сега не можеш да й устоиш, нали?
— Тя е като музика — отговори замечтано Клариса. — Най-красивата музика.
— Това вероятно беше комплимент за мен — промърмори Рейн и започна да разкопчава жакета й.
През главата й се стрелна мисълта, че сега, когато треската не замъгляваше сетивата му, той няма да хареса плоските й гърди.
— Рейн — прошепна дрезгаво тя и сложи ръка върху неговата, — аз изглеждам като момче.
Трябваше му доста време, за да проумее думите й.
— Ти едва не ме подлуди с краката си, а сега ми разправяш, че приличаш на момче! Аз направих всичко, което беше по силите ми, за да станеш мъж, но не успях. По-скоро успях да те направя прекрасна жена.
Клариса затаи дъх и го остави да я съблече. Когато мъжкият поглед се впи жадно в слабичкото й тяло, тя забрави опасенията си и се отдаде на любовните радости.
Тя избухна в смях, задърпа дрехите му, захвърли настрана всичко, което й пречеше да милва голото му тяло.
Рейн я положи на земята и я прегърна здраво, без да й пречи да го милва. Никога не беше преживявал такова въодушевление от страна на жена.
— Причинявам ли ти болка? — попита тревожно той, без да я изпуска от прегръдката си.
— Само малко и точно където трябва. О, Рейн, мислех си, че никога няма да се възстановиш от тази проклета треска! — Тя се настани удобно на корема му, той я погледна стреснато, но после се засмя и сложи ръце на тесните й хълбоци.
— Пей за мен, мое малко пойно птиче — прошепна пресипнало той, вдигна я и бавно я сложи върху члена си.
Клариса издаде сладостен стон, който беше много музикален. Трябваха й само секунди, за да се нагоди към ритъма на движенията му. Големите мъжки ръце милваха гърдите й, топлеха я, възбуждаха я. Те се плъзгаха по цялото й тяло, спряха за малко при златния колан с лъва, после се спуснаха към бедрата й, за да й помогнат да движи таза си.
Пръстите му изследваха интимните кътчета на тялото й и усилваха възбудата му. Той я стисна до болка и започна да направлява движенията й. С един последен мощен тласък той се надигна насреща й и Клариса усети как тялото й се разтърси от силни тръпки. Тя извика задавено и падна на гърдите му.
— Как си могла да се преоблечеш като момче? Та ти си съвършена жена — заговори с усмивка Рейн, когато дъхът му се успокои. Ръцете му милваха косата й. — Нищо чудно, че ме докара до ръба на лудостта.
— Така ли? — попита с привидна небрежност Клариса. — И кога съм те подлудила? Нямах представа, че знаеш за съществуването ми, освен когато ме използваше за носач и чистач.
— Подлудяваше ме всеки път, когато се навеждаше или размахваше краката си пред лицето ми. Все движения, които не са признак на мъжественост.
— Значи съм размахвала крака… Никога не съм се сещала за това. А какво правеше ти? Накара ме да се кача на гърба ти и да седна върху теб с разтворени крака. С всички млади мъже ли се отнасяш така?
Рейн избухна в смях.
— Момчетата щяха да се учудят на силата ми. Студено ли ти е?
Клариса се сгуши в него, без да се откъсва от прегръдката му.
— Не.
— Александър!
— Клариса — поправи го тя.
— Клариса ли се казваш? — погледна я изненадано той. — На колко си години?
Тя видя страха, изписан на лицето му, и отговори надменно:
— Наскоро навърших двадесет и ако си мислиш, че ще порасна…
Рейн избухна в тих смях и отново привлече главата й към гърдите си.
— Бог ти е дал дарбата да правиш музика. Какво повече искаш? Боях се, че си още дете. Изглеждаш
