Даде тялото й на Джос, за да го хвърли в реката.
— Какво стана по-нататък? — попита напрегнато Клариса. — Разказвай по-бързо!
— Жената не беше мъртва и Джос я скри в плевнята. Грижеше се за нея, лекуваше я и в крайна сметка се влюби в нея.
— Нима това е необичайно за мъж с… талантите на Джослин?
Бланш я погледна страхливо, закърши ръце и запристъпва от крак на крак.
— Мисля, че преди Констанс той не е обичал никоя друга жена. Когато лорд Едмънд откри, че момичето е още живо, отиде да си го вземе и хвърли Джослин в дупката. А момичето… тази Констанс…
— Какво стана с нея? — попита нетърпеливо Клариса.
— Тя реши, че Джос няма да оживее, и си преряза вените.
Клариса се прекръсти и отправи кратка молитва към Бога. Самоубийството беше голям грях!
— Все пак Джос е успял да избяга от затвора си и да дойде в гората — заключи успокоено тя.
— Първо обаче уби лорд Едмънд — допълни беззвучно Бланш, мина покрай Клариса и избяга навън.
— Джослин е убил лорд! — прошепна слисано Клариса. Без съмнение, за главата му беше обявена огромна награда. Нищо чудно, че не желаеше да има нищо общо с жените от лагера. Клариса знаеше много добре какво значеше да обичаш един човек и да го загубиш.
— Какво правиш тук? — попита зад гърба й Рейн. — Измъкна се от площадката преди повече от час, а сега те намирам тук да безделничиш.
— Веднага ще се захвана за работа — отговори покорно тя и се обърна към изхода. Мъжът улови ръката й, но веднага я пусна.
— Какво ти е? Нещо лошо ли си узнал?
— Нищо, което би ви заинтересувало — отговори хапливо тя и излезе навън.
Останалият ден мина в мисли за Джослин. Музикантът беше мил, дружелюбен, чувствителен мъж и заслужаваше да бъде обичан. Клариса си пожела да се беше влюбила в него, а не в Рейн, така всичко щеше да бъде много по-просто. Един ден, вероятно скоро, Рейн щеше да напусне тази гора и да се върне при богатото си семейство. Тогава тя щеше да остане съвсем сама.
Докато вдигаше и спускаше меча, тя улови някакво движение в края на площадката. В сянката на дърветата стоеше Розамунд и се взираше напрегнато към биещите се мъже. Клариса проследи посоката на погледа й и разбра, че Розамунд гледа само Джослин и в очите й гори страст. Тази жена го желаеше с цялата пламенност на сърцето си. За първи път Розамунд беше вдигнала глава, за първи път в поведението й нямаше покорство и смирение. За първи път не молеше за извинение, че изобщо се е родила.
— Александър, какво правиш! — извика ядосано Рейн. — Днес само се мотаеш.
Клариса въздъхна тежко и се съсредоточи в упражнението.
Прибраха се в шатрата по тъмно и Рейн веднага се хвърли на леглото, за да си почине. Беше много изтощен от загубата на кръв и се възстановяваше бавно. Клариса остана навън, за да се охлади, и изяде голяма купа с фасул. Джослин седеше до нея и двамата разговаряха приятелски.
— Ризата ти е скъсана — отбеляза укорно Клариса. — Някой трябва да ти я зашие.
Жените, които ги наблюдаваха отдалече, веднага наскачаха и се втурнаха да предлагат услугите си.
— Няма нужда — промърмори Джос, без да вдигне глава от чинията си. — Скъсаното не ме интересува.
— Дай ризата на жените, какво чакаш! — изфуча сърдито Клариса. — Аз ще ида да ти донеса някоя от ризите на Рейн. Той има колкото искаш, освен това държат топло.
Макар и неохотно, Джос свали ризата си. Клариса влезе бързо в шатрата, хвърли поглед към Рейн, който спеше дълбоко, грабна една риза и отново излезе навън. Спря за малко, за да види как Джослин, огрян от пламъците на огъня, стои полугол пред жените, а те го поглъщат с жадни погледи. Този момък беше наистина красив и ставаше още по-интересен с меланхоличното си лице. Розамунд стоеше настрана и също не откъсваше поглед от него, ала Джос не погледна нито една жена.
Клариса отиде до огъня, даде ризата на Джос и си наля чаша горещо ябълково вино. Започна да духа и разклаща чашата, за да изстине виното по-бързо.
Изведнъж извън кръга, осветен от огъня, настана някаква бъркотия и всички извърнаха глави нататък.
По-късно Клариса така и не можа да си припомни дали е планирала предварително онова, което направи. Никой не гледаше към нея. Тя стоеше зад гърба на Джослин и държеше в ръка канчето с горещо вино. Единствената й мисъл беше, че музикантът трябва да отиде при Розамунд, ако бъде ранен. Без да съзнава какво прави, тя изсипа горещото вино върху лакътя му.
Джос извика задавено и Клариса веднага съжали за постъпката си. Младежът отскочи настрана и ризата на Рейн падна на земята.
— Господи, Джос, какво направих! — прошепна ужасено тя. — Не исках да те нараня!
— Повикайте Розамунд! — обади се развълнуван женски глас.
Само след няколко секунди лечителката се озова в центъра на кръга, сложи хладните си пръсти върху ръката на Джослин и го поведе към колибата си.
Клариса не усещаше, че очите й са пълни със сълзи и цялата трепери. Как можа да направи това! Всичко беше станало толкова бързо, че тя просто нямаше време да помисли. Една огромна ръка я улови за тила и тя не посмя да се помръдне.
— Сега ще дойдеш с мен на реката. Ако откажеш, ще те нашибам с камшик — заговори властно Рейн. Гласът му се давеше от гняв.
Думите на Рейн я накараха да се опомни. Дали беше видял ужасното й дело? Защо искаше да я набие? Тя преглътна и го последва в тъмната гора. Заслужаваше си наказанието. Нямаше право да ранява приятеля си.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Когато стигнаха до реката, Рейн се обърна към нея и красивата му уста беше разкривена от ярост.
— Ако знаеш как ми се иска да те набия! — изфуча той, но само я блъсна напред и й нареди да седне на студената земя. — Защо постъпи така с Джослин? Смяташ ли, че е заслужил подобно отношение? — процеди през стиснатите си зъби той. — Сигурно го ревнуваш. Или е казал нещо, което не ти е приятно. Може би той свири на лютня по-добре от теб?
Клариса веднага се разбунтува.
— Никой не свири по-добре от мен — отговори сърдито тя и го погледна право в очите.
— Проклето хлапе! — изсъска той, грабна я за яката и я вдигна във въздуха. — А аз ти имах доверие. Смятах, че си едно от малкото изключения на твоята класа, които имат чувство за чест. Оказа се, че не си по-добра от тях. Не те ли е срам да забравяш чувството си за чест само заради някакви дребни различия?
Двамата представляваха странна двойка. Рейн беше почти два пъти по-висок от Клариса и стоеше над нея като кула, ала гласът й беше способен да се мери и с най-силния мъж.
— Чест ли? — изрева гневно тя. — Вие сте този, който не разбира какво означава тази дума. Джослин е мой приятел. С него нямам различия. — Последните думи бяха ясен намек, че различията й са с него.
— Аха! Сега вече разбрах, че мозъкът ти е като на птиче. Сигурно си изляла горещото вино на ръката му само за да си направиш шега с него? И ти си като Лилиан Чатауърт. Тази жена обича да причинява болка на хората. Ако знаех, че си като нея…
Клариса стисна ръката си в юмрук и я заби право в корема му. Той я погледна засегнато и проследи с невярващи очи как тя извади ножа си от колана.
— Спестете ми историите за глупавото си семейство! — изгърмя заканително тя. — Аз ще обясня на Джослин какво направих и защо. На вас обаче не дължа обяснение. Вие сте само един суетен, надут паун. Съдите и отсъждате, без да сте провели разследване.
Рейн бутна нетърпеливо ръката й настрана, за да й отнеме ножа, но през последните седмици рефлексите на Клариса се бяха подобрили значително. А и Рейн беше още като упоен от загубата на кръв и високата температура. Острието мина на косъм от дланта му и одраска китката. И двамата спряха насред
