случи. Нямаше представа как щяха да реагират духът и тялото й.
Ръката му се движеше напред-назад, милваше вътрешната страна на бедрата й, докосваше я съвсем леко, като полъх на вятъра, и тя несъзнателно разтваряше крака, за да се нагажда към движенията му. Притисна крака към бедрата му, готова да се слее с него.
Когато ръцете му я освободиха, тя изплака разочаровано, ала устата му завладя нейната и буквално я всмука в своята.
Очите й бяха пълни със сълзи, но Клариса не забелязваше, че плаче. Тялото й отчаяно се притискаше в неговото. И когато втвърденият му член докосна женствеността й, тя щеше да скочи върху него, ако той не я бе задържал и бавно, много бавно не бе проникнал в нея, сантиметър по сантиметър, без да й причинява болка.
В следващия момент Рейн спря, сякаш за да си почине, изпълни я, изчака усещанията на неговото тяло да се влеят в нейното. Нетърпелива и жадна да узнае какво има по-нататък, Клариса се задвижи бързо и неопитно. Ръцете на Рейн обхванаха дупето й и я принудиха да забави темпото. Бавните, ритмични, люлеещи движения, които той наложи, се оказаха още по-сладостни. Тя се плъзгаше без усилия напред и назад и усещаше как утробата й пулсира болезнено в очакване на нещо голямо и непознато.
Когато започна да се движи по-бързо, той се нагоди към ритъма й, тласъците му станаха по-твърди и по-дълбоки. Самозабравила се, Клариса заби нокти в гърба му, впи зъби в шията му, тялото й се извиваше чувствено, сякаш се бореше с него и едновременно с това го молеше да му се отдаде.
С бързо извъртане Рейн я хвърли по гръб и легна отгоре й с цялата си тежест. Притисна я толкова силно върху твърдия нар, че едва не й счупи костите. Клариса вдигна крака и ги уви около хълбоците му, стисна глезени и се надигна насреща му. Последваха само два пронизващи, заслепяващи тласъка, стократно по- могъщи от предишните — и Клариса помисли, че умира.
Ослепително бяла като разтопена лава, музиката избухна в тялото й, разкъса кожата, разтопи се с могъщо треперене в крайниците й. Избликът беше толкова силен, че я изтощи до крайност. Тя се отпусна назад, продължавайки да трепери с цялото си тяло, и усети как и последната й капчица сила изтече в разтопената лава.
Слаба и безпомощна, объркана от случилото се, смаяна от реакцията на тялото си и от онова, което беше извършила с Рейн, Клариса се сгуши в мъжа до себе си и затихна. Горещата му кожа до нейната беше толкова успокояваща. Неравномерното мъжко дишане в ухото й напомняше, че още е жива. Тя вдигна ръка и макар че пръстите й тежаха като олово, помилва мокрите къдрици на челото му. С бързо движение Рейн улови ръката й, претърколи я настрана, привлече я към себе си и стисна ръката й толкова силно, че крехките й пръсти едва не се счупиха.
— Ти си моя — прошепна дрезгаво той, поднесе ръката й към устните си и целуна поред всички пръсти. Скоро сънят го надви.
Клариса лежа дълго неподвижна, на границата между съня и будуването. Чувстваше се омаломощена, но и много по-жива отпреди. Не изпитваше срам, че бе спала с мъж, който не й беше съпруг. Може би утре щеше да се чувства зле, но в този момент усещаше, че се нуждае единствено от силния мъж, който лежеше до нея, от прекрасното му тяло, от горещата му кожа. Чувстваше се свързана с него до края на дните си.
— Аз те обичам — прошепна тихо тя и вдигна лице към мъжа, който спеше в прегръдката й. — Знам, че никога няма да бъдеш мой, но в този момент си тук, с мен. Обичам те — повтори заклинателно тя, целуна влажната къдрица, паднала на челото му, и най-после заспа, щастлива като никога в живота си.
ОСМА ГЛАВА
Когато Клариса се събуди, шатрата беше обляна от ранното утринно слънце, а кожата на Рейн, която се допираше до голото й тяло, беше по-гореща, отколкото през нощта. Той се движеше неспокойно насън, не усещаше присъствието й, а по едно време се претърколи върху нея и едва не я затисна под тежестта си. Клариса събра всичките си сили, за да се измъкне изпод тялото му, стана от леглото и бързо се облече. Тъй като бяха захвърлени в един ъгъл, дрехите й не бяха успели да изсъхнат. Много й се искаше да се откаже от панталона и да облече рокля, да захвърли завинаги този маскарад. Мъжките дрехи и мъжкият начин на живот й даваха много свобода, но ако беше момче, никога нямаше да преживее нощ като тази.
Едва успя да закопчее жакета, когато някой отметна платнището. Влезе Джослин, следван от Розамунд.
— Как е той? — попита загрижено Джос и я погледна втренчено.
Преди Клариса да е успяла да каже нещо, Розамунд отговори:
— Има треска. Трябва да свалим температурата. Донеси студена вода, а аз ще взема билките си.
Клариса грабна една кофа и хукна към реката.
Следващите три дни бяха мъчение за нея. Двете с Розамунд работеха без прекъсване, за да свалят температурата. Огромното тяло на Рейн трябваше да бъде покрито цялото с билкови компреси, освен това двете непрекъснато наливаха в устата му разни горчиви отвари. Тази процедура беше придружена от страшни проклятия, които Клариса крещеше в ухото му. Розамунд се кискаше, а от време на време и почервеняваше, когато пажът наричаше господаря си безполезен просяк или надут, самомнителен паун. През останалото време Клариса му пееше песни, свиреше на лютнята и изобщо правеше всичко, за да го успокои, защото той се мяташе неспокойно насам-натам и заплашваше да скочи от леглото и да изпотроши всичко.
Докато Рейн гореше в треска, Джослин се опитваше да запази реда в лагера на отлъчените и продължаваше всекидневните упражнения с оръжие, заповядани от Рейн. Опитваше се да им намира и друга работа, защото знаеше, че ако им доскучее, главорезите ще започнат да се избиват помежду си.
— Тези хора не струват и пукната пара — проговори уморено той и седна на пода пред леглото на Рейн. — Защо той се чувства задължен да отговаря за тях? — Той пое с благодарност чинията с топло заешко рагу, която му поднесе Розамунд.
— Рейн уважава всички хора — отговори Розамунд и сведе глава. — Той твърдо вярва, че всички заслужаваме да бъдем спасени.
— Ние? — погледна я въпросително Клариса, която не се отделяше от главата на Рейн. Вече втора нощ спеше на столчето, сложила глава на възглавницата му. — Аз не се поставям на едно стъпало с убийците и крадците.
— А ти, Роуз? — попита меко Джослин. — Какво си сторила ти?
Розамунд не отговори, но когато Джослин обърна глава, го погледна по начин, който накара Клариса да задиша тежко и бързо да заличи шума със смутено покашляне. Розамунд беше влюбена в Джослин. Клариса погледна момъка, после отмести очи към Розамунд и се опита да сравни необикновената им красота. Двамата бяха много подходящи един за друг! Тя знаеше защо Розамунд е дошла да живее в горския лагер — защото хората вярваха, че е белязана от дявола. Но какво търсеше тук Джос?
На следващото утро Клариса се събуди много рано и откри, че най-лошото е минало. Рейн спеше, сложил глава на голата й ръка, и тя усети, че сънят му е много по-спокоен. Приведе се над него и видя как очите му се отвориха, как се огледа в шатрата и накрая прикова поглед в лицето й. Сърцето й заби силно и бузите й пламнаха. Как ли щеше да й припомни любовната нощ?
Само след секунди Рейн отмести очи и тя не разбра дали той помнеше нещо.
— Колко време бях болен?
— Три дни — отговори тя с глас, който идваше от запушено гърло.
— Успяхте ли да запазите реда в лагера? Или онези започнаха да се бият помежду си?
— Те… те са добре. Джослин обикаляше лагера с изваден меч и пазеше мира.
Рейн не каза нищо повече и Клариса изпухтя недоволно. Крайно време беше да заговори за тях двамата, за споделената страст.
Вместо това мъжът се опита да се изправи и Клариса се втурна да му помогне. Той я блъсна настрана, сякаш й се сърдеше за помощта, хвърли завивката, разкъса превръзката на бедрото си и погледна равнодушно раната.
— Заздравява — проговори колебливо Клариса. — Розамунд каза, че раната не е страшна, само
