жакета, грабна кофите и затича обратно към лагера.
Влезе в шатрата и веднага погледна към леглото. За щастие Рейн продължаваше да спи. Клариса остави кофите в ъгъла, свали бързо мокрите си дрехи и навлече една от ризите му. Засмя се, като видя, че й стига до коленете. Съзнаваше, че се излага на риск, и в същото време тайно се надяваше, че той ще се събуди и ще разбере, че тя е момиче.
В този момент чу стон откъм леглото и се обърна да види какво става.
— Мери — проговори задавено Рейн. — Мери, аз ще те намеря.
Клариса се хвърли към леглото. Той трябваше да мълчи! Хората в лагера не биваше да забележат, че е ранен и бълнува. Онези идиоти си въобразяваха, че Рейн е скрил в шатрата си злато и скъпоценни камъни, и Клариса не се съмняваше, че с удоволствие ще се възползват от удобния случай да претърсят навсякъде.
— Мери! — извика Рейн и замахна със силната си ръка.
Клариса едва успя да избегне удара.
— Недей така, Рейн — зашепна настойчиво тя. — Трябва да се събудиш. Имаш кошмар. — Тя улови ръката му и се изуми от горещината й. Рейн имаше треска!
— Не! — изплака тя и прокле Розамунд, която беше напуснала лагера точно когато Рейн имаше нужда от нея. Раната се беше възпалила. Какво можеше да направи тя? Почувства се безполезна и ужасно безпомощна. Сети се, че може да охлади челото му, грабна една кърпа, натопи я във водата и я сложи на главата му. Рейн я блъсна с все сила, взе кърпата и я хвърли на пода. Ако продължаваше да се мята така, щеше да удари някой от стълбовете на шатрата и да я събори.
— Рейн — заговори отново тя, този път по-силно и заклинателно, — трябва да лежиш тихо. — Улови ръцете му и в следващия миг се озова вдигната във въздуха над гърдите му.
— Трябва да намеря Мери — проговори високо и ясно Рейн.
— Ти си един проклет вол! — изсъска ядно тя. — Няма ли най-сетне да млъкнеш!
Очевидно думите й достигнаха до съзнанието му, защото той отвори очи и Клариса се уплаши още повече от трескавия им блясък. Отначало той я погледна с празен поглед, после зениците му уловиха фигурката й. Едната му ръка се плъзна към тила й, стисна го и привлече устата й към неговата.
Дори да искаше да протестира, Клариса не беше в състояние да направи нищо. Щом устните й докоснаха устата на Рейн, тя забрави света около себе си. Тя беше жена с голяма страст, способна на силни чувства, които досега беше влагала само в музиката си. При първото докосване на мъжките устни музиката се събуди в тялото й и избликна през всички пори — пеещи ангели, ръмжащи дяволи, огромни хорове, които стигаха до неподозирани височини, щастливи гласове, тъжни мелодии.
Рейн обърна леко глава, раздели устните й и затърси вътрешната сладост на устата й. Езиците им се срещнаха и Клариса едва не извика. Трябваше й само секунда, за да се сети как да отговори на целувката му. Опря единия си крак на пода, сложи другия върху тялото му, без да докосва раненото бедро, полегна върху могъщото му тяло, уви ръце около главата му и го привлече по-близо до устата си. Езикът й проникна още по-навътре. Сега осъзна, че е чакала този миг, откакто го беше видяла. Още тогава си пожела той да я погледне не като момче, а като жена, и това най-после стана.
Рейн реагира с въодушевление на страстта й. Устните му засмукаха нейните, притеглиха ги между зъбите му, захапаха ги, докато езикът му милваше сладката им закръгленост.
Когато ръката му се плъзна към прасеца й, Клариса въздъхна щастливо и започна да го целува по бузите, все по-надолу и по-надолу, докато стигна до шията. Колко пъти си беше мечтала да впие устни в тази силна, мускулеста шия, когато я беше виждала запотена и зачервена от усърдните упражнения с меча.
Кожата му беше толкова гореща, че запали огън в тялото й. Клариса полегна отстрана и започна да милва краката му. Пръстите на мъжа се впиха почти болезнено в здравите й бедра. Когато ръката му обхвана дупето й и го притисна силно към горещото му тяло, Клариса отговори с тих, доволен смях.
— Сладурче — промърмори той и изви глава, подканвайки я да го целуне пак. Този път целувката беше още по-страстна, ръцете му милваха трескаво краката и корема й, изследваха очертанията на тялото й.
Клариса гореше от желание да вземе по-активно участие в гази игра и даде воля на ръцете си. Разкопча внимателно ризата му и плъзна връхчетата на пръстите си по мускулестите му гърди. Космите, които досега й се бяха стрували тъмни и застрашителни, се оказаха учудващо меки. Мускулите на гръдния кош, които се очертаваха ясно под пламтящата кожа и сякаш се къдреха на вълни, бяха толкова вълнуващи, че надминаха и най-смелите й очаквания.
— Рейн — прошепна тя и устните й последваха пътя на ръцете. Ленената риза й пречеше и тя я дръпна ядосано. Рейн спря да я милва и се съсредоточи изцяло върху сладката игра на устата й. Когато ризата й попречи да отиде по-надолу, тя се обърна така, че устата й да се плъзга отдолу нагоре.
Устните й докоснаха твърдите косъмчета, които се скриваха под ленената кърпа на слабините, и дишането на мъжа се ускори. Ръцете му, притиснати върху твърдите й бедра, не смееха да помръднат. Клариса плъзна устни нагоре към корема му, ръцете й избутаха ризата настрана, после дръпнаха бързо тясната кърпа и цялото великолепно мъжко тяло, загоряло от слънцето и обрулено от вятъра, се разкри пред жадния й поглед.
Рейн, чиито движения бяха забавени почти колкото мислите му, неспособен да проумее кой му е изпратил тази небесна нимфа с дяволски любовни умения, издърпа бавно ризата от раменете й и привлече към себе си нежното й тяло.
Клариса пое тежко въздух, когато голата й кожа се допря до горещото мъжко тяло. Ръцете му се впуснаха да изследват интимните й кътчета и спряха за малко на талията, пристегната със златния колан с лъва. Той изобщо не се учуди, че тя не носи други дрехи, а е пристегната само със златния колан на прадедите си. След малко ръцете му продължиха пътя си към гърдите й и Клариса спря да диша. Това беше критичният момент. Той щеше да реши, че гърдите й са твърде малки за вкуса му, и тогава… Ала когато Рейн обхвана гърдите й с двете си ръце и започна да милва с устни шията й, тя забрави въображаемата си грозота. А когато устата му си проправи път към гърдите й и езикът му закръжи около розовите им връхчета, тя изпъшка сладостно и се приведе над устата му. Хълбоците й се триеха подканващо в неговите.
От гърлото на мъжа се изтръгна дълбок, чувствен смях. Той захапа зърното на гърдата й с такава сила, че Клариса извика тихо и се отдръпна. Рейн протегна бързо ръка, хвана я за кръста и я привлече отново към себе си. Жадните му устни потърсиха края на ушенцето й.
— Ти си моя, сладката ми горска фея — зашепна дрезгаво гой и дъхът му беше горещ като кожата му. Горещината проникна през ухото й направо в слабините.
— О, не! — изхихика тя и никой не би нарекъл това отказ. Сложи ръце на корема му и се отстрани от него. Рейн я остави да се отдалечи, после отново я привлече към себе си — като играчка, която се управлява с конци.
Клариса нямаше намерение да си остане играчка в ръцете му. Затова сви колене, опря ги в гърдите му и се отдръпна. Зарадвано установи, че той имаше нужда от двете си ръце, за да устои на силните й крака.
Очевидно новата й поза му хареса, защото я задържа така и започна да милва гръбнака и дупето й. Ласките му оставиха гореща следа по гърба й и много скоро тя усети, че тялото й е не по-малко горещо от неговото. Изведнъж играта стана сериозна: устните му намериха отново нейните и той я притисна с все сила до себе си. Страстта му се увеличаваше с всеки миг и скоро се превърна в нещо физически доловимо, което се усещаше не само във въздуха наоколо, а изтичаше през порите на кожата му и се вливаше в тялото й, притиснато до неговото.
Рейн бутна нетърпеливо краката й надолу, за да легнат един до друг, обърна лице към нейното и ръцете му вече не бяха нежни, а страстни и настойчиви. Те направиха крехкото й тяло част от неговото и Клариса се почувства силна и способна на всичко. Движенията на ръцете му сливаха телата им в едно.
Ослепена от великолепната музика, която бучеше в главата й, Клариса се опита да се доближи още повече до него, преметна крак върху бедрата му, уви се около него, мушна стъпало под коляното му.
Ръката на Рейн се плъзна бавно по гърба й, опипвайки всяка вдлъбнатинка, и накрая намери центъра на женствеността й. Клариса извика уплашено, отдръпна се и видя, че очите му са затворени и лицето му изразява пълна съсредоточеност в сладостното усещане. Когато пръстът му проникна в нея, тя се разтрепери, надвита от това ново преживяване и изпълнена със страх пред онова, което щеше да й се
