Клариса нямаше време да разгледа къщата, защото Джудит веднага я поведе нагоре по стълбата и я бутна в едно грамадно помещение, облицовано с дърво. Цялата къща на Клариса в Моретон щеше да се побере четири пъти в него.
Тежките стъпки по стълбата накараха Джудит да се обърне. Рейн застана на прага и се ухили доволно.
— Тя е хубава, нали? — попита той и погледна нежно Клариса. — Много съжалявам, че загуби гласа си, но съм сигурен, че скоро ще се оправи.
— Не си въобразявай, че си направил кой знае какво — отговори сърдито Джудит и отведе Клариса до едно кресло.
— Какво искаш да кажеш? — погледна я слисано Рейн. — Аз я спасих от ужасна смърт!
— А успя ли да я опазиш от коварството на Панел? Онзи негодник я е използвал за примамка, за да те хване в капана, Рейн! — Тя го погледна пронизващо и продължи малко по-спокойно: — Мисля, че е най- добре да я оставиш малко сама. Съмнявам се, че сладката ти малка жена би желала да чуе какво имам да ти кажа.
— Сладка! — изпухтя Рейн. — Защо си ми сърдита, Джудит? — попита обидено той.
— Защото поставяш на изпитание търпението ми, братко. Клариса, гладна ли си?
— Виж какво, Джудит, ако имаш да ми кажеш нещо, кажи го веднага!
— Много добре. Хайде да излезем от стаята. Жена ти има нужда от спокойствие.
Клариса започна да проумява каква сцена се разиграваше пред очите й. Тя улови ръката на снаха си и я помоли с очи да говори пред нея. Тя също имаше да каже много неща на Рейн, но не можеше и Джудит щеше да свърши тази работа вместо нея.
Джудит й намигна съзаклятнически и отново се обърна към девера си.
— Е, добре. Ще ти кажа онова, което трябва да чуеш. Вие, мъжете — ти и тримата ти братя — смятате, че сте извършили геройство, като сте превели една жена през цяла Англия, без изобщо да се загрижите за сигурността или удобствата й.
Рейн я погледна смаяно и долната му устна увисна.
— Но ние пренощувахме в много удобна гостилница!
— Какво? Отвел си съпругата си в обществена гостилница в това облекло? Как посмя, Рейн? Не те ли е срам да се отнасяш така с жена си?
— Какво можех да направя? Да отида в магазина и да й купя дрехи? Или трябваше да замина за Лондон и да помоля краля за топ коприна?
— Не се опитвай да будиш съжаление. Кой е виновен, че те обявиха за предател? Сам си надроби тази каша с проклетото си твърдоглавие. Но какво ли се учудвам? Нали знам какви сте всички Аскотови!
При тези думи Клариса запляска с ръце. Джудит я погледна с нежно разбиране и се усмихна, докато Рейн се начумери като обидено момче.
— Вече виждам, че нямате нужда от мен — промърмори мрачно той.
— Сега пък искаш да избягаш — продължи строго Джудит. — Първо обаче ще слезеш долу, ще измъкнеш Джоан от леглото й — или от мъжа, с когото си убива времето, и ще й заповядаш да приготви ваната. О, Рейн, как можа да се отнесеш така жестоко с бедното момиче? Тя е майка на детето ти! Минали са дни, откакто е била в огъня, а саждите още лепнат по тялото й. Сигурно сте яздили като дяволи, за да стигнете толкова бързо в замъка. Хайде, махни се оттук! Иди да се измиеш. Ще се явиш пред очите ми само когато си изкъпан и прилично облечен!
Рейн я погледна сърдито, вирна брадичка и затръшна вратата зад себе си.
Джудит въздъхна тежко и се обърна към Клариса.
— Жената трябва да се научи да се брани, защото мъжете са склонни да я използват. Добре ли си? Надявам се, че Рейн не е навредил на бебето с бързането си?
Клариса поклати глава и загледа Джудит с възхищение и покълваща обич.
— Можем само да се радваме, че и трите сме силни и здрави, иначе отдавна щяхме да бъдем мъртви.
Клариса показа трите си пръста и въпросително вдигна вежди.
— Третата е Алисия, жената на Стивън. Непременно трябва да се запознаеш с нея. Тя е прекрасна, най-красивата жена, която съм виждала. Стивън обаче не престава да я мъкне със себе си, принуждава я да спи на земята, увита само във вълненото си наметало. Отнася се с нея просто ужасно.
Силно чукане на вратата прекъсна разгорещената й реч. Няколко слуги внесоха огромно ведро и кофи с гореща и студена вода.
— Следващия път пак ще изпратя Рейн. Неговите заповеди се изпълняват на минутата.
Клариса се изкиска тихо и Джудит й отговори с доволен смях.
— Вече няма да говоря лошо за мъжете. Не бих заменила Гевин за никого другиго, макар че понякога му крещя като селянка. Един ден и ти ще преодолееш страхопочитанието си и ще му отговаряш, както заслужава. Вероятно в момента това ти се струва невъзможно, но съм сигурна, че ще се научиш.
Клариса се усмихна загадъчно и позволи на Джудит да я съблече и окъпе.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Рейн, потопен до шията във ведрото с гореща вода, погледна гневно към вратата на спалнята си. На прага стоеше Гевин.
— Майлс е отвлякъл момичето на Чатауърт в Шотландия и ако слуховете са верни, я е помъкнал буквално за косата, докато тя го е обсипвала с проклятия. Проклет да бъде този хлапак! — заговори с искрящи от гняв очи големият брат. — Защо постоянно ми създавате ядове? Само Стивън…
— Я си дръж езика зад зъбите — проговори предупредително Рейн. — И без това настроението ми е толкова лошо, че съм готов да развъртя меча.
— Какво толкова страшно е станало? — попита уморено Гевин и седна на един стол. — Имам хиляди проблеми и не съм в състояние да се справя с всички наведнъж. Да не си се скарал с жена си?
— Не с моята. — Рейн помълча малко и попита: — Какво ще правим сега с Майлс? Той сигурно ще отведе момичето при Стивън.
— Надявам се. Сър Гай е с него. Дано поне той успее да го вразуми.
— Знаеш ли защо Майлс е решил да задържи Фиона Чатауърт? Искам да кажа, дали има и друга причина, освен че я иска в леглото си? Не мога да си представя, че братлето ни е в състояние да изнасили някоя жена! Също така не мога да си представя, че на света съществува жена, която ще откаже да сподели страстта му. Той никога не е имал трудности с жените.
— Един от хората на Майлс си счупил ръката, след като Фиона била доведена в лагера. Затова останал в Англия. Срещнах го на пътя.
— И какви лоши новини ти разказа? Ако съдя по вида ти, положението не е никак розово.
— Когато момичето било донесено в шатрата на Майлс, там имало четирима мъже. Разрешили на пратеника да влезе едва след като рицарите извадили мечовете си. Той носел на рамо огромен килим. Спрял на входа, оставил го на земята и го ритнал с крак, за да се развие.
— Какво? — смая се Рейн.
— Килимът се развил точно пред краката на Майлс и пред очите му застанала Фиона Чатауърт, увита само с дългите си руси коси.
— Господи! — простена Рейн, после избухна в смях. Картината беше като жива пред очите му. — И какво е направил милият ни брат?
— Доколкото узнах, мъжете стояли като втрещени и се взирали жадно в голата красавица, докато тя скочила, увила се в някаква кърпа и грабнала от стената бойната брадва, за да се нахвърли върху Майлс.
— Ранен ли е?
— Успял да й отнеме брадвата и изгонил мъжете от шатрата си. Дамата започнала да го обсипва с проклятия, употребявала думи, които накарали дори мъжете да се изчервят от срам, затова сър Гай ги отвел далече от шатрата и им заповядал да си запушат ушите.
— Сигурна съм, че още на следващата сутрин е мъркала като котенце — ухили се Рейн. — Нашето
