дрехи, много по-подходящи за дама от семейство Аскот. Сигурен съм, че, когато се облечеш както подобава на ранга ти, ще представляваш прекрасна гледка, макар да признавам, че косата ти ми харесва много повече така, както е в момента. — Той протегна ръка и помилва една немирна къдрица.
Клариса се сгуши в прегръдката му, но той я отблъсна енергично, отвори вратата и я поведе към обора. Скоро я настани на седлото на коня си и малката процесия потегли на път. Клариса никога не беше виждала рицари и оръженосците им. Рейн изрева някаква команда и хората на Гевин я изпълниха светкавично. Бързо и безшумно те събраха частите на бронята, които се търкаляха по стаята, а когато помогнаха на Рейн да се облече в тъмнозеления вълнен костюм, който носеше в гората, един от рицарите го изгледа смаяно и Рейн избухна в смях.
— Доста груба материя, нали? — попита весело той. — Готова ли си, Клариса?
Преди тя да е успяла да отговори, ездачите вече препускаха по полето с темпо, на което тя всъщност би трябвало вече да е свикнала след близостта си с Рейн. Онова, което я учуди най-много, беше начинът, по който се отнасяха към нея рицарите на Гевин. Те се осведомяваха постоянно дали дамата се чувства добре и не се ли е уморила. Когато спряха, за да се нахранят и да напоят конете, един от младите рицари й донесе букетче цветя. Приятелят му разстла наметката си и грижливо я настани да седне. Никой не обърна внимание, че подплатената с кожи наметка беше с много по-добро качество от грубата, мръсна и измачкана ленена риза на новата лейди.
Клариса погледна недоверчиво към Рейн и забеляза, че обноските на рицарите изобщо не го тревожеха. Друг млад мъж я попита дали ще му позволи да й посвири на лютня, а когато още трима се наредиха пред нея и запяха, Рейн ги изгледа със смръщено чело, защото не умееха да пеят добре. Клариса ги изслуша и кимна с благосклонна усмивка. Не можеше да се сърди на тези учтиви и внимателни мъже, че не умеят да пеят.
Когато я вдигна отново на коня си, Рейн обясни с усмивка:
— Те изпробват рицарските си качества пред непознатата дама. Надявам се, че ще можеш да ги изтърпиш.
Да ги изтърпя! — каза си недоволно тя, когато отново препуснаха напред. Имаше чувството, че е попаднала в рая, а надали имаше човек, който да не може да живее в рая.
Прекараха нощта в една крайпътна гостилница и Клариса започна да се срамува от облеклото си. Гостилничарят посрещна Рейн и двадесетината му придружители, облечени в скъпоценни зеленозлатни одежди, с преувеличена учтивост и се разтопи от любезности. Поднесоха им такава разкошна вечеря, че Клариса зяпна смаяно.
— Ще позволиш ли на рицарите да седнат на масата с теб? — попита учтиво Рейн.
Клариса го погледна изумено. Трябваше й доста време, за да разбере, че красивите млади мъже молят за позволение да вечерят заедно с нея. Тя се усмихна широко и направи царствен жест с ръка.
Рицарите се хранеха с такива изискани маниери, че тя внимаваше много какво прави с приборите си. Докато вечеряха, те й предлагаха най-вкусните парченца месо и най-сочните плодове. Един от младежите й обели ябълка, нареди парченцата на чинията и я попита вкусна ли е вечерята.
Всички изразяваха съчувствието си за загубата на гласа й, което накара Рейн да се засмее и да им заяви, че са лишени от страхотно преживяване. Знаел, че нямало да повярват в думите му, но щом жена му си възвърнела гласа, щели да видят звезди по пладне. Клариса се изчерви и го изгледа укорно.
В стаята им ги очакваше огромно меко легло, покрито със снежнобял лен, и Клариса веднага се пъхна под топлата завивка. Рейн се присъедини към нея, притисна я до гърдите си и сложи ръка на корема й. Бебето го изрита и той избухна в доволен смях.
— Силно хлапе — промърмори с уважение той. — На кого ли ще прилича?
На сутринта гостилничарят почука на вратата им и донесе прясно опечен хляб и горещо вино. На таблата беше положен и букет от двадесет червени рози, подарък от рицарите на Гевин.
— Това е работа на Джудит — обясни весело Рейн, който тъкмо се обличаше. — Момчетата са влюбени в нея и се надпреварват да й служат. По всичко личи, че ти също си завладяла сърцата им.
Клариса поклати глава и се опита да му обясни, че те й оказват внимание само защото е станала член на семейство Аскот.
Рейн се засмя и я целуна по върха на носа.
— Мисля, че всички мъже се влюбват в жени, които не умеят да говорят.
Клариса сграбчи една възглавница и я хвърли по главата му.
— Така ли дамата проявява внимание към верния си рицар? — подразни я весело той.
Въпреки че това беше шега, Клариса през целия ден не престана да размишлява над думите му. Тя не беше дама и не знаеше как да се държи като такава. Как щеше да застане пред лейди Джудит Аскот в тази мръсна, овъглена, безформена бяла риза?
— Какво ти става, скъпа? — попита меко Рейн. — Наистина ли виждам в очите ти сълзи?
Тя се опита да се усмихне и му показа, че в окото й е влязла прашинка и че бързо ще се оправи. След това се изправи на седлото и вирна упорито крехката си брадичка, ала когато видя насреща си замъка на семейство Аскот, й се дощя да обърне коня си и да избяга.
Масивната каменна крепост, построена преди няколко столетия, изглеждаше много по-величествена и страшна, отколкото си я беше представяла. Когато наближиха, тя се сви на седлото, защото старите каменни стени буквално я смазваха.
Рейн я поведе към задната порта, защото искаше да запази пристигането си в тайна. Пътеката към задната врата беше обкръжена от високи каменни стени и докато яздеха между тях, мъжете, които стояха на пост по стените, радостно поздравяваха Рейн с добре дошъл. Той им отвръщаше весело и очевидно се познаваше много добре с тях. Изведнъж мъжът, когото познаваше Клариса, изчезна и бе заместен от някакъв чужденец. Мъжете, които му се подчиняваха безпрекословно, огромният замък, в който се беше родил — всичко това изглеждаше много по-близо до него, отколкото лагерът на отлъчените с порутените си колиби.
Рицарите влязоха в двора на замъка и Клариса се учуди още повече, като видя красивите сгради с много прозорци. В малкото замъци, където беше пяла с Джослин, хората живееха във високите кули, а те бяха толкова неудобни жилища, че все повече благородници се отказваха от старите си крепости.
Едва спряха, когато от близката градина, обградена с ниска стена, изскочи зашеметяващо красива жена, облечена в рокля от блестяща червена коприна.
— Рейн! — извика зарадвано тя и разтвори ръце.
Тя не може да пее, каза си Клариса, за да си вдъхне поне малко смелост, и проследи как мъжът й скочи от коня и се хвърли в прегръдката на жената.
— Как си, Джудит? — попита с широка усмивка Рейн, вдигна я на ръце и я завъртя в кръг. Целувката му беше твърде страстна, за да бъде братска. Клариса се намръщи и извърна глава.
— Милейди — проговори един от учтивите млади рицари, — ще позволите ли да ви помогна?
Клариса изгледа остро Рейн и Джудит и се смъкна тежко от седлото.
— Къде е тя, Рейн? — попита Джудит. — Посланието ти беше толкова объркано, че не разбрахме почти нищо. Наистина ли жена ти е щяла да бъде изгорена на клада?
— Точно така. Спасих я в последния момент. — Гласът му издаваше гордост. Без да изпуска ръката на Джудит, той закрачи към Клариса и сложи ръка на рамото й. — Това е Клариса, а този ангел е жената на недостойния ми брат.
Клариса кимна и очите й се разшириха от изненада. Никога не беше виждала толкова красива жена: златни очи, кестеняви коси, които падаха на разкошни вълни под обшитото с перли боне, крехка, но добре закръглена фигура.
Джудит издърпа ръката си и се обърна любезно към новата си снаха.
— Сигурно си уморена. Ела с мен, ще заповядам да ти приготвят банята. — Тя взе ръката на Клариса в своята и закрачи бързо към къщата.
— Забравих нещо, Джудит! — извика подире й Рейн. — В огъня на кладата Клариса загуби гласа си.
Клариса усети как снаха й се скова и разбра, че причината е безумството на Рейн. Как бе посмял да се ожени за такава като нея! Очите й се напълниха със сълзи и тя сведе глава, за да ги скрие.
— Уморена си — повтори съчувствено Джудит, но гласът й беше доста остър.
