им. Това ще я утеши, че не е съвсем сама на света.
Рейн изобщо не се обърна към брат си и Клариса усети, че тук става въпрос за някакъв стар спор между двамата. Никога в живота си не беше съжалявала толкова силно за мощния си глас. Знаеше, че само с гласа си може да принуди Рейн да я погледне.
— Милейди — заговори тържествено свещеникът и Клариса разбра, че това обръщение беше за нея, — църквата не окуражава мъжете и жените да сключват нежелани бракове. Желаете ли да се омъжите за лорд Рейн?
Клариса погледна изваяния профил на Рейн и гневът й избухна с нова сила. Той упорито отказваше да я погледне. Тя застана пред него, но очите му продължиха да се взират в някаква невидима точка над главата й. Тя вдигна бавно ръка, взе десницата му и я стисна с все сила. Дланта му беше цялата нарязана, оцапана с кръв, на места имаше сини петна. Клариса погледна втренчено раните. Знаеше, че те идват от битката, която беше водил, за да я спаси. Тя поднесе ръката му към устните си, целуна изранената длан и когато отново вдигна глава към него, очите му бяха устремени в нейните. За момент погледът му омекна.
— Тя иска да се ожени за мен — проговори бавно Рейн и погледна тържествуващо свещеника.
Клариса беше готова да го прокълне за самоувереността и още повече, защото отказваше да признае, че няма право да й се сърди. Сведе глава, застана мълчаливо редом с него и венчавката беше извършена.
След като свещеникът ги обяви за мъж и жена, Рейн не даде възможност на свидетелите да й пожелаят щастие.
— Ела с мен, лейди Клариса — заповяда той и впи нокти в рамото й. — Имаме да си говорим.
Остави я на мира, Рейн — извика подире им Гевин. — Не виждаш ли, че е изтощена до смърт? Това е сватбеният ти ден, човече! Ще имаш достатъчно време да я ругаеш.
Рейн не удостои брат си дори с поглед, а буквално изблъска Клариса вън от параклиса. Преведе я през двора и отвори с трясък вратата на стаята й. Щом Клариса влезе, той се облегна тежко на стената и заговори задъхано:
— Как можа, Клариса? Как можа да ми кажеш, че не изпитваш нищо към мен! Знаеш ли в какъв ад живях през последните месеци?
Беше отвратително, че не можеше да говори! Тя се огледа за перо и хартия, ала се сети, че Рейн не може да чете.
— Знаеш ли колко страдах, когато замина? Той хвърли шлема си на леглото. — Години наред търсих жена, която да обичам. Жена с кураж и чувство за чест. Жена, която да не се страхува от мен, която да не преследва само парите и земите ми. Жена, която да ме кара да се замислям.
Той започна да разкопчава кожените ремъци, които стягаха бронята му, и скоро на леглото израсна купчина желязо.
— Първо ме подлуди с този тесен клин! Разхождаше се напред-назад пред очите ми и ме гледаше с големите си жадни очи. Знаеш ли, че отначало ме беше страх от самия мен? Помислих си, че нещо не съм наред…
Той избута настрана частите на бронята си, седна на края на леглото и се зае с набедрениците. Клариса коленичи пред него и му помогна. Рейн се облегна на лакти и продължи да говори с нарастваща възбуда:
— Когато открих, че си жена, получих треска. Помислих си, че сънувам, но през онази нощ преживях наслада, която никога не съм изпитвал. В тебе нямаше фалшив срам, смущение, само въодушевление и радост, че доставяш и получаваш удоволствие. После побеснях, че си ми изиграла този грозен номер, но ти простих.
Той каза това, сякаш беше най-великодушната личност на света и без да обърне внимание на обидения поглед на Клариса, вдигна и другия си крак, за да му отвърже наколенника.
Силно чукане по вратата прекъсна тирадата му. Няколко прислужници, облечени с разкошни дрехи, каквито Клариса не беше носила никога досега, влязоха в стаята и внесоха голямо дъбово корито и няколко кофи гореща вода.
— Оставете го в ъгъла — нареди с отсъстващ вид Рейн.
Клариса се изправи и проследи процесията със зяпнала уста. Никога през живота си не се беше къпала в гореща вода. В Моретон се задоволяваше с малкия си леген, а в гората със студената река.
— Какво ти става, Клариса? — попита изненадано Рейн, когато останаха сами. — Да не си видяла привидение?
Тя посочи коритото, от което се издигаше пара.
— Искаш да се окъпеш първа? Разбира се, заповядай.
Клариса коленичи пред коритото, протегна ръка и я потопи във водата. После се усмихна благодарно на Рейн, който беше започнал да сваля кожените подплати, които носеше под бронята.
— Не се опитвай да ме прелъстиш — проговори строго той, но в гласа му имаше смях. — Все още не съм се отказал от мисълта да ти нашаря задника с камшика за езда. Знаеш ли как се почувствах, когато те заварих с Джослин?
Клариса извърна глава. Не можеше да понесе болката в очите му.
— Трябваха ми години, докато те намеря, а ти ми заяви, че музиката означава за теб повече и че имаш нужда от разнообразие. Не си отваряй устата! Знам какво искаш да ми кажеш.
Виж какво, Клариса, намирам, че е чудесно, дето си загубила гласа си. Брат ми не можеше да повярва, че едно толкова слабичко и крехко същество като теб е в състояние да надвика петдесет едри мъже. Знаеш ли, дори му предложих да се обзаложим, че няма по-гръмогласно същество от теб, но той не прие облога… Недей така, Клариса — продължи предупредително той. — Не ме гледай обидено. Нямаш право да се сърдиш. Аз съм човекът, който през последните месеци живя в ада, аз! Нямах представа къде си и с колко мъже си спала междувременно. — Клариса го изгледа унищожително и той се стресна, но след малко продължи с нарастваща възбуда: — Ти си виновна. Ти ме накара да вярвам, че ти липсва добродетел — това е най-мекият начин да го изразя. Останах си в лагера, но знаеш ли, едва не подлудих бедните хорица с гнева си. Накрая повечето отказваха да излизат на площадката за упражнения. Даже ме заплашиха с бунт.
Клариса мълчаливо го посочи с пръст и Рейн я изгледа недоумяващо.
— Аз също прекарвах по-голямата част от времето си в бойни упражнения, ако това е, което искаш да кажеш. Опитвах се да се изтощя до смърт, за да забравя как те заварих в прегръдката на Джос.
Клариса присви очи и използва двете си ръце, за да изобрази голям свод над гърдите си.
— Аха, разбрах. Имаш предвид Бланш, нали? — ухили се Рейн и Клариса изсъска злобно в знак на потвърждение. — Трябваше да я взема в леглото си, за да ти отмъстя, но не го направих. След теб не бях в състояние да пожелая друга жена. Проклета да си, Клариса Аскот! Ти като че ли се радваш на неспособността ми. Знаеш ли колко ми беше зле, когато ме изостави?
Клариса посочи сърцето си и в очите й пламна дива любов.
Рейн извърна глава и продължи дрезгаво:
— Когато Джос се върна в лагера, едва не го убих. Първо отказах да го приема, стражите също отказаха да го пуснат, но той познава всяко дърво в гората и успя да се промъкне до шатрата ми. Една нощ, когато бях пил доста и се събудих с натежала глава, той седеше на столчето до леглото ми. Мина известно време, преди да пожелая да го изслушам.
Клариса разбра по гласа му, че положението е било много по-сериозно, и извъртя очи.
— Мога да те уверя, че главата ме болеше адски и ме заболя още повече, когато узнах, че Панел те е заловил и възнамерява да ме хване в капан.
Клариса, която седеше до коритото, извади ръката си и я протегна към него. Той беше само с препаска на слабините си. Много искаше да му благодари, че е рискувал живота си за нея.
— Клариса — проговори меко Рейн и коленичи пред нея, — все още ли не проумяваш, че те обичам? За мен беше съвсем естествено да дойда на помощ.
Тя се опита да му разкаже с мимика и жестове какъв страх беше преживяла заради тънките сметки на Панел.
— Какво? — попита Рейн и бързо се изправи. — Нима си мислеше, че не знам нищо за капана му? — Обидата му беше видна. — Да не мислиш, че глупак като Панел би могъл да улови в капана си един
