сме му избягали, защо го предизвикваш пак? Няма ли поне веднъж да се подчиниш на волята му?
— Не мога да го напусна! — искаше да каже Клариса, но от устата й излезе само задавено грачене. Едва сега усети огромната буца, заседнала в гърлото й. Джос я дръпна с все сила и затича към близката гора. След известно време насреща им препуснаха няколко ездачи.
— Закъснял е — изпъшка Джос и на лицето му се изписа Тревога. — Хайде, Клариса, побързай!
Тичането поне я отклоняваше от мислите за опасността, в която се намираше Рейн. Натежалият корем не й позволяваше да тича бързо и тя се клатеше като патица. Дробовете й изгаряха, имаше чувството, че всеки момент ще се строполи на земята.
Когато стигнаха до конете, Джослин се метна на едно седло и я издърпа зад себе си. Клариса разбра, че се отдалечават от мястото на боя, и се разтревожи още повече. Тя се опита да протестира, но гласът й наново отказа. Мълчанието й беше толкова нетипично, че Джослин се обърна и я изгледа изненадано. После избухна в луд смях. Очевидно беше разбрал какво я принуждаваше да мълчи. Клариса го изгледа унищожително и се извърна настрана.
След два часа бърза езда конят най-после спря пред огромната манастирска порта. Джос скочи от седлото, за да й помогне. Клариса, изтощена от лудото препускане и от страховете, които бе преживяла през последните дни, падна в протегнатите му ръце.
— Наистина ли си загубила гласа си? — попита Джос полусъчувствено, полуразвеселено.
Клариса направи трети опит да заговори, но отново изграчи нещо неразбрано. Лицето й се разкриви от болка.
— Може би така е по-добре. Рейн е бесен от гняв и заяви, че ще ни откъсне езиците. Надявам се, че иначе си здрава? Измъчваха ли те, докато беше в затвора?
Клариса поклати глава. Преди Джос да е успял да каже още нещо, тежката порта се отвори и на прага застана дребен монах с черно расо и тонзура.
— Заповядайте, деца мои! — поздрави приветливо той. — Отдавна ви чакаме.
Клариса докосна ръката на Джослин и го погледна въпросително. Какво искаше да каже монахът? Защо ги чакаха?
— Влез и ще разбереш — отговори с усмивка Джос.
Зад стената се намираше голям, красив двор, целият в зеленина. Огромните стари дървета хвърляха благодатна сянка и горещото августовско утро изглеждаше дори приятно. Дворът беше обграден с висока стена, в която бяха вградени ниски врати.
— Имаме и няколко помещения за дами — осведоми ги монахът и изгледа съжалително грубата ленена риза на Клариса, цялата в сажди и прах. — Лорд Рейн ни нареди да приготвим всичко, за да се чувствате удобно.
Само след минута Клариса се озова в просторно помещение близо до двора. На масичката я чакаше голяма чаша със студено прясно мляко. Тя приседна изтощено на леглото и поднесе чашата към устните си. Едва успя да изпие няколко глътки, когато чу звън на стомана.
— Клариса! — изрева разярен мъжки глас, който можеше да принадлежи само на Рейн.
Свикнала да отговаря със същия тон, тя отвори уста, но успя да изтръгне от гърлото си само жалко писукане. Сложи ръка на гърлото си и отвори вратата.
Рейн, който стоеше насред двора, се обърна към нея и погледите им се срещнаха. Под очите му имаше дълбоки тъмни сенки, потната му коса беше полепнала по главата. Бронята му беше покрита с безброй вдлъбнатини. Онова, което я уплаши най-много, беше дивият гняв в очите му.
— Ела тук! — изкрещя мъжът и тонът му не позволяваше неподчинение.
Клариса застана пред него и той я сграбчи за раменете. Погледна закръгления й корем, после впи поглед в очите й.
— Ако знаеш как ми се иска да те просна на коленете си и да те напердаша! — проговори бавно той.
Клариса се опита да говори, но възпаленото гърло отказа да й се подчинява. Очите й се напълниха със сълзи.
Рейн я погледна слисано, после на бузите му затрептяха трапчинките.
— Димът ти е отнел гласа?
Тя кимна и го погледна сърдито. Рейн избухна в смях.
— Прекрасно! Това е най-добрата новина, която съм чувал от месеци насам. Когато свършим работата, за която сме дошли тук, ще ти кажа някои неща и този път ще ме изслушаш, без да противоречиш. — Той улови ръката й и я потегли към малката порта в стената. Зад нея се намираше висок, дълбоко вграден портал, който очевидно беше част от параклис. Рейн отвори тежката врата и я бутна във вътрешността на параклиса. Пред олтара бяха застанали Джослин и един едър строен мъж, непознат за Клариса.
— Ти с бронята ли смяташ да го направиш? — попита весело непознатият и огледа любопитно Клариса.
— Ако отида да се преоблека, тя непременно ще избяга. Носиш ли пръстена, Гевин?
Клариса зяпна смаяно. Значи това беше най-големият брат на Рейн, на когото беше писала, за да го помоли за помощ, когато трябваше да укроти гнева на Рейн срещу Роджър Чатауърт! Тя се загледа любопитно в представителния мъж и смаяно установи, че по фигура той изобщо не прилича на Рейн и че нейният Рейн е много по-красив. Потънала в мислите си, тя не обърна внимание на свещеника, който застана пред олтара и заговори тържествено.
— Слушай свещеника, Клариса — заповяда строго Рейн и Гевин се закашля, за да прикрие смеха си.
Клариса изгледа смаяно мъжете, които я заобикаляха. В очите на Джос имаше радост и смях, зениците на Рейн се бяха свили от трудно овладения гняв, а Гевин наблюдаваше сцената с развеселена толерантност. Свещеникът я гледаше и чакаше търпеливо отговора й.
— Клариса! — изрева гневно Рейн. — Знам, че не можеш да говориш, но поне кимни с глава, разбира се, само в случай че искаш да ми станеш жена. Кой знае, може би пак ще предпочетеш Джослин… както направи преди няколко месеца.
— Да стана твоя жена? — проговори едва чуто тя.
— За Бога, Рейн! Прощавайте, отче — намеси се бързо Гевин. — Имай малко милост към бедното дете. Не виждаш ли, че е в шок? Само преди час щяха да я изгорят на кладата, а сега я доведоха в манастира, за да я венчаят. Трябват й поне няколко минути, за да осъзнае какво става.
— Откога си толкова добре осведомен за чувствата на жените? — попита враждебно Рейн. — Не помниш ли как остави Джудит само ден след венчавката ви? Ако не си бях счупил крака, тя щеше да живее сам сама в онази огромна къща.
— Ако не беше ти, тя щеше да се върне при мен много по-бързо. Но така…
— Млъкнете! — извика през смях Джослин и бързо отстъпи крачка назад, защото братята Аскот бяха готови да се съюзят срещу него. Пое дълбоко въздух и продължи: — Клариса гледаше само лорд Гевин, затова не съм сигурен, че е разбрала какво се иска от нея. Опитайте се да й обясните просто и ясно какво става тук, за да може да отговори правилно на въпросите, които й задава свещеникът. Нищо, че е загубила гласа си.
Клариса най-после проумя за какво я бяха довели в манастира и едва не припадна. Опита се да вдиша дълбоко и усети, че не й достига въздух. Очите й се разшириха от смайване и долната й челюст увисна.
— Видя ли! — засмя се Гевин. — Малката е ужасена от онова, което й предстои.
Рейн погледна несигурно Клариса. И той не знаеше какво изразява физиономията и.
— Тя носи моето дете под сърцето си. Длъжна е да се ожени за мен — заяви мрачно той.
Клариса се опита да каже нещо, но като не успя, изсъска сърдито и потърси някакъв инструмент, за да привлече вниманието му върху себе си. Той не я помоли да стане негова съпруга, не й позволи сладкото удоволствие да се хвърли на гърдите му и да му каже колко много го обича, а стоеше до нея мрачен и сърдит и изискваше желанията му да се изпълняват безпрекословно.
— Искаш ли да ти заема меча си? — попита Гевин, който се превиваше от смях. — О, Рейн, ти си глупак! — извика той и удари брат си по рамото. Стоманата иззвънтя застрашително, но Рейн не се помръдна. — Ще има да патиш с тази жена. Джудит ще се влюби веднага в новата си етърва. Много обича, когато младите съпруги гледат мъжете си така, сякаш всеки момент са готови да забият камата си в гърдите
