— Не се бой, Фиона — проговори високо тя. — При Майлс ще бъдеш на сигурно място.
Мъжете отново я погледнаха подозрително, но тя не виждаше нищо, освен Фиона. Приятелката й имаше нужда от утеха.
Панел сложи Фиона върху килима и я уви добре, за да не се вижда нищо.
— Може ли да диша? — попита уплашено Клариса.
— Какво ме е грижа? — изфуча Панел. — Ако умре, устата й ще млъкне завинаги. Освен това съм сигурен, че когато Майлс свърши с нея, няма да си спомня дори името ми.
— Майлс няма да й стори зло — отговори възбудено Клариса. — Той е добър и мил като братята си.
Панел избухна в луд смях.
— Никога не съм виждал човек, който може да се мери с Майлс. Когато побеснее от гняв, никой не смее да му се изпречи на пътя. Щом разбере, че Фиона е сестра на Роджър Чатауърт… Завиждам му, че ще бъде първият мъж на Фиона, и в същото време го съжалявам. Той е достатъчно глупав, за да не се съобрази с реакцията на Роджър. Когато лорд Чатауърт узнае, че Майлс Аскот е обезчестил милата му малка сестричка, ще настане истински ад. Кралят ще лиши Аскотови от земите им и ще ги раздаде на хората, които са му направили услуга. Разбира се, аз ще бъда до него, за да получа най-доброто парче от баницата.
— Вие сте мръсник и подлец! Най-отвратителното същество, което съм виждала някога!
Панел замахна и я зашлеви с такава сила през лицето, че от устата й потече кръв.
— Не забравяй, че си само една проста гражданка, докато аз съм благородник. Аз стоя много по-високо от теб и не желая да те слушам. Кой те е научил да се държиш така нагло? Да не би да е Рейн Аскот? Този мъж си мисли, че може да реформира цяла Англия. Скрил се е в гората, занемарил е собствеността си и се залъгва с отдавна изчезнали идеали като рицарска чест и благородство, докато хората от неговото съсловие богатеят и се забавляват.
Клариса изтри кръвта от устата си и отговори презрително:
— Рейн струва повече от стотина като вас.
— Защо го наричаш Рейн? Защо не „лорд Рейн“? Да не би копелето, което носиш в корема си, да е негово? Това ли те накара да мислиш, че си се изравнила с мен и имаш право да ме презираш? Почакай само още малко, вещице! Когато пламъците плъзнат по тялото ти, сигурно ще забравиш името Аскот и ще пищиш за милост. Ела тук, Джон! — нареди остро той. — Отнеси Фиона. Предай я на Майлс Аскот и почакай, за да видиш какво ще прави с нея. Чуй ме добре, приятелче — продължи предупредително той. — Цяла Англия знае, че Фиона е непорочна девица. Държа да я отведеш чиста и невинна пред Майлс Аскот. Гневът на Роджър Чатауърт трябва да се излее върху главите на Аскотови, а не върху моята. Ясно ли се изразих?
Джон го изгледа безсрамно и натовари на рамото си килима, в който беше увита Фиона.
— Аскот ще я получи в най-добро състояние.
— Той трябва да забрави, че има насреща си високопоставена дама, чуваш ли! Разкъсай дрехите й, за да накараш кръвта му да закипи от желание.
Джон се ухили широко и махна с ръка за сбогом. Панел пристъпи към Клариса.
— Какво искате от мен? — попита плахо тя и се отдръпна назад. — Нищо не съм ви сторила.
Мъжът изгледа напълнялото й тяло с искрящи от гняв очи.
— Дала си на друг мъж онова, което трябваше да принадлежи на мен. — Той я сграбчи за рамото и притисна в ребрата й малка кама. — Хайде, тръгвай, какво чакаш? Ще минем през залата и ще отидем в обора. Ако само гъкнеш, ще усетиш желязото в сърцето си.
Клариса разбра, че няма избор, освен да му се подчини. Голямата зала гъмжеше от гости, но никой не обърна внимание на Панел и момичето от простолюдието. Мъжете се опитваха да се отърсят от махмурлука си и разтъркваха недоволно сините петна, оставени по телата им от столовете и масите, по които бяха спали.
Клариса потърси с поглед Джослин, но не го откри никъде. Всеки път, когато правеше опит да обърне глава, усещаше ножа на Панел да се забива болезнено в ребрата й. Може би Джослин не беше забелязал изчезването й. Може би беше отишъл при някоя жена и още не знаеше, че Фиона не е успяла да я освободи. Въпреки че бяха много близки, двамата уважаваха личния си живот и не си задаваха въпроси, макар че понякога не се виждаха по цял ден. Щом излязоха навън, Панел я блъсна към оборите и изрева на един слуга да оседлае коня му. Хвърли Клариса на седлото, намести се зад нея и препусна в бърз галоп.
Яздиха цял ден и едва на смрачаване спряха пред висока каменна сграда в края на малко градче. Панел я свали от коня, улови здраво ръката й и я поведе към вратата.
Посрещна ги нисък, набит мъж с плешиво теме и огромен корем.
— Защо се забави така дълго, Панел? Какво толкова важно се случи, та трябваше да те чакам до късно вечерта?
— Ето я — отговори кратко Панел и блъсна Клариса в стаята. Тя примигна и огледа уплашено голямото, тъмно помещение, осветено само от няколко свещи, поставени на масата в отсрещния край.
— Какво ме засяга една мръсна бременна жена от простолюдието? Трябваше да си намериш по-приятно забавление от тази… пфу!
— Застани там — заповяда грубо Панел и посочи масата. — Ако кажеш само една дума, ще ти прережа гърлото.
Твърде уморена, за да противоречи, Клариса отиде до масата и се свлече на пода пред празната камина.
— Дължиш ми обяснение — продължи сърдито дебелият мъж.
— Защо ме посрещаш така, чичо? Няма ли да ми кажеш добре дошъл и да ми предложиш чаша вино?
— Ще те нагостя само ако онова, което ми кажеш, заслужи одобрението ми.
Панел седна на един стол пред масата и се загледа в трепкащите пламъчета на свещите. Чичо му не беше беден, но купуваше само най евтините свещи, защото през последните три години не правеше нищо друго, освен да чака смъртта си.
— Какви чувства храниш към Рейн Аскот? — попита тихо той и проследи внимателно как лицето на чичо му, което беше мъртвешки бледо, пламна в пурпурна червенина.
— Как смееш да произнасяш името на този мъж в собствената ми къща? — изхриптя мъжът. Преди три години Рейн беше убил на турнир единственото дете на Робърт Дигс. Макар че младият мъж се бе опитал да убие Рейн, вместо само да го свали от коня, макар че същия ден бе пронизал с копието си един от участниците в турнира и беше нанесъл сериозни рани на няколко други, копието на Рейн Аскот го изпрати на оня свят.
— Знаех си, че ти го мразиш не по-малко от мен — отбеляза доволно Панел. — Намерих начин да му отмъстим.
— Как ще го доведеш тук? Той се крие в гората и даже кралят не е в състояние да го измъкне оттам.
— Защото добрият крал Хенри няма стръвта, с която разполагам аз.
— Не! — изпищя Клариса и скочи от мястото си.
— Виждаш ли? — попита през смях Панел. — Тя е готова да защитава любовника си до последния си дъх. Предполагам, че детето, което носи в корема си, е негово.
Клариса издържа на погледа му, без да трепне. Ако не бе направила опит да успокои Фиона, Панел никога нямаше да узнае за връзката й с Рейн Аскот. Не, тя не можеше да постъпи другояче, Фиона искаше да я спаси.
— Разкажи ми историята от самото начало, Панел — нареди строго Робърт Дигс.
Панел описа накратко първата си среща с Клариса, като подчерта, че тя се е опитала да го омагьоса с гласа си. Разказа как отишъл при нея и тя изведнъж изчезнала. По-късно, когато я потърсил в дома й, тя го нападнала като фурия и му оставила белег на главата.
— Нима едно толкова дребно същество би могло да ми остави такъв белег, ако не беше подпомагано от дявола?
Робърт се усмихна иронично и отговори:
— По-скоро съм готов да приема, че те е надхитрила.
— Тя е вещица, казвам ти!
