Робърт махна презрително с ръка.
— Всички жени са вещици, макар и само да известна степен. Какво общо има това момиче с Рейн Аскот?
— Мисля, че е прекарала последните месеци в лагера му. Детето, което носи в утробата си, вероятно е от него. Ако го уведомим, че смятаме да я изгорим на кладата като вещица, той ще побърза да й се притече на помощ. Ще му устроим добро посрещане. Рейн Аскот ще бъде за теб, а момичето за мен. Ще си поделим наградата, която дава кралят.
— Спри за малко, момче — прекъсна го Робърт. — Я погледни тази хлапачка. Наистина ли искаш да я използваш като примамка? Рейн Аскот може да има всяка жена, която пожелае. Вярно е, че в гората няма голям избор и че детето, което расте в утробата й, вероятно е негово, но не съм сигурен, че той ще рискува живота си, за да й дойде на помощ. Също така не мога да разбера защо си загубил толкова време да търсиш такава грозна и мършава девойка. Та тя няма нито гърди, нито бедра, да не говорим за лицето й!
Панел хвърли пренебрежителен поглед към чичо си, после се обърна към Клариса.
— Пей! — заповяда той.
— Няма да пея — отговори спокойно тя. — Вие и без това ще ми убиете, защо да ви се подчинявам?
— Защото ще умреш — отговори иронично мъжът. — Май не ти е все едно дали ще умреш преди или след раждането на детето си, нали? Ако откажеш да ми се подчиняваш, детето ти ще умре заедно с теб. Ако ме послушаш, ще почакам да го родиш и тогава ще те изгоря. Хайде, пей за живота на детето си!
Клариса се подчини веднага. Сложи ръце на корема си и издигна глас в гореща молитва към небето да опази невинното бебе.
Когато свърши, в залата се възцари мъртвешка тишина. Двамата мъже я гледаха захласнато.
Робърт се овладя пръв. Разтърка ръцете си, които се бяха вкочанили, и в гласа му прозвуча твърдо убеждение.
— Аскот ще ти се притече на помощ.
Панел се усмихна доволно. Чичото бе разбрал защо неразумният му племенник не беше престанал да търси вещицата през всичките тези месеци.
— Утре сутринта ще започнем съдебния процес. Когато я обявим за виновна, ще я вържем на кола на площада. Аскот ще дойде да я освободи и ние ще го посрещнем, както заслужава.
— Как можеш да бъдеш сигурен, че ще узнае навреме за залавянето й? И ако наистина дойде, уверен ли си, че ще го хванем?
— Преди да дойда тук, затворих вещицата в подземието на замъка и накарах един слуга да подшушне на красивия й спътник какво възнамерявам да направя с нея. Той се метна веднага на един кон и препусна като вихър на юг. Знам, че там се намира гората, в която се крие Рейн Аскот. Ние ще действаме бързо и той няма да има време да събере рицарите си. В гората е заобиколен само от престъпници и прогонени селяни. Никой от тях не умее да язди, камо ли да върти меч.
Клариса захапа долната си устна, за да не защити Рейн. Панел трябваше да си остане с вярата, че Рейн е безпомощен. Така щеше да събере по-малко мъже, за да го залови.
Какво си въобразяваше тя? Рейн никога нямаше да й дойде на помощ след всичко, което се беше случило. Тя се съмняваше, че той изобщо ще пожелае да говори с Джослин. Стражите, които Рейн беше разположил в гората, му съобщаваха отдалече кой идва и той можеше да откаже на младия музикант достъп до лагера. Ако Джос се опиташе да се промъкне тайно, Рейн можеше да нареди на стражите да го убият. Не! Рейн никога не би постъпил така подло! А може би все пак… Джослин можеше да изпрати при него друг човек, вместо да отиде лично. Дали тогава Рейн щеше да повярва в посланието? Дали щеше да се разтревожи поне малко за съдбата й?
— Той ще дойде — повтори уверено Панел. — А когато дойде, ние ще бъдем готови да го посрещнем.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Клариса гледаше унило от прозореца на малкото каменно помещение, в което я бяха затворили. Големият площад пред дома на Робърт Дигс, обграден със стени, беше и мястото, където се изпълняваха присъдите. Още от сутринта трима усърдни дърводелци подготвяха кладата, където щяха да я изгорят като вещица. След залавянето й от Панел бяха минали осем страшни дни, през които бе изтърпяла мъченията на съдебния процес, скалъпен от Панел и чичо му.
Съдиите й бяха все роднини на Панел и той успя да ги убеди лесно в твърдението си, че Клариса е вещица. Тя слушаше думите му, без да реагира. Мъжете говореха за нея, сякаш тя изобщо не присъстваше в залата. През цялото време в главата й отекваха думите на Рейн.
Двамата бяха спорили много често за издигането на средната класа. Клариса защитаваше със силни думи крал Хенри и хвалеше методите му, с които той орязваше властта и могъществото на лордовете, принуждаваше ги да плащат възнаграждения на работниците си и им забраняваше да държат крепостни. Рейн възразяваше, че с тези свои действия кралят ще превърне господарите в тлъсти търговци и ако господстващата класа започне да брои стотинките си, тя ще се откаже от рицарските добродетели и ще забрави повелите на честта. Клариса се застъпваше за равноправието между хората, но Рейн я питаше кой тогава ще защитава страната от нападенията на чужди държави. Ако съсловието, освободено от грижата да печели пари, бъде унищожено, твърдеше той, няма да има кой да се подготвя за война и да обучава рицари и войници, за да защитава Англия в случай на вражеско нападение.
Докато стоеше и слушаше съдебното „следствие“, Клариса започна да проумява много по-добре думите на Рейн. Съдиите й не вярваха, че тя е вещица, което я учуди безкрайно, защото хората от нейното съсловие бяха твърдо убедени, че вещици съществуват и че трябва да се предпазват от злите им проклятия.
Съдиите й обаче бяха загрижени единствено да си осигурят благоволението на крал Хенри и да получат тлъсто възнаграждение, като окажат услуга на краля. Панел разказа на съдиите, че жената пред тях е бременна от Рейн Аскот, и те приеха тази новина, както лешоядите се нахвърлят върху тлъстата плячка. Рейн беше обявен за предател и ако помогнеха на краля да го залови, той щеше да разпредели именията му между тях. Крал Хенри обичаше да се заобикаля с послушни благородници и да раздава титли на хората, които имаха достатъчно пари да си ги платят. Съдиите умираха от желание да завладеят поне част от земите на семейство Аскот. За тази цел трябваше да предадат Рейн — или главата му — на краля.
Клариса седеше мълчаливо в залата и слушаше как тези чужди хора решават съдбата й, как коват интриги и планове, как се смеят и спорят. След като я осъдиха, тя бе натоварена на една каруца, за да я прекарат през целия град, на който не знаеше дори името. Един мъж вървеше пред каруцата и обявяваше с висок глас, че тя е вещица и ще бъде изгорена.
Клариса имаше чувството, че всичко това става с друга жена, не с нея. Тя седеше на сламата и наблюдаваше безучастно хората, които се кръстеха страхливо и се обръщаха настрана, защото поверието казваше, че вещиците имат зъл поглед и човек може да умре от него. По-смелите я замеряха с отпадъци и буци кал. Много й се искаше да се изправи и да обясни на хората, че онова, което ставаше с нея, е не заради злата й сила, а заради алчността на хората, които и без това имаха много пари. Ала като видя страхливите лица на бедните, мръсни и болни граждани, тя разбра, че никой нямаше да я чуе. Те бяха живели стотици години по този начин и тя не можеше да промени мисленето им само за няколко минути.
В края на процесията я завлякоха в руините на стар каменен замък, от който беше останала само кулата, и я затвориха в една стаичка. След няколко часа й донесоха кана с вода и Клариса се постара да измие мръсотията от лицето и тялото си.
Там я държаха още няколко дни. Около кулата постоянно обикаляха стражи, на върха също имаше пост. Нощем гражданите се събираха около кулата и започваха да пеят и танцуват, за да прогонят злия дух и да се предпазят от силата му. Клариса седеше в средата на стаичката си и се опитваше да се вслушва в музиката, която гърмеше в главата й. Знаеше, че съдиите отлагат изгарянето й, за да са сигурни, че Рейн ще й се притече на помощ. Тя се молеше пламенно Рейн да си остане в гората или поне да разбере, че искат да
