видях за първи път, помислих, че е момче, и си казах, че ако един ден имам син, искам да изглежда точно така. В нея има нещо… не знам как да го обясня. И с теб ли стана така, когато видя Джудит?
— Не — отговори остро Гевин и се обърна настрана. Не искаше да му напомнят колко зле се бе отнесъл с Джудит в самия ден на сватбата им.
— И след като заговорихме за жена ти — продължи с усмивка Рейн, — искам да ти кажа, че допреди малко ми три сол на главата.
Гевин избухна в смях и лицето му се разведри.
— Какво си направил пак? Обикновено Джудит се отнася много нежно с теб.
— Заяви ми, че съм злоупотребил с жена си, като съм я довел тук.
— Сигурно заради краля — промърмори замислено Гевин.
— Говорих с нея за това и тя беше на мнение, че можеш спокойно да останеш тук, тъй като хората не знаят къде си. Докато някой те види и съобщи на краля, ще мине доста време.
— Не, не беше това. — Рейн беше искрено обиден на снаха си. — Скара ми се, че не съм й купил хубави дрехи. Заяви ми, че съм бил длъжен да облека жена си, както подобава, а след това да я отведа в обществената гостилница!
— Много се радвам, че влизам тъкмо навреме, за да се защитя — обади се от вратата Джудит и на лицето й грейна усмивка. Тя се втурна към мъжа си и го целуна сърдечно. — Как си, Гевин? Здрав ли си? Много ли си уморен?
— Разбира се, че съм здрав — отговори той и я притисна силно към гърдите си. — Какво чувам? Пак ли си се карала на Рейн? Надявам се, че не си му оскубала косата. Той не е така силен като мен.
— Да, бих казала, че е доста крехък — засмя се весело Джудит. — Всичките ти братя са нежни като пролетни цветя. — Тя се усмихна на Рейн и застана между двамата мъже, които стърчаха над главата й като кули. — Казах само, че Рейн е постъпил зле, като е превел съпругата си през половин Англия, без да я облече прилично. Освен това бедното дете е болно и изтощено от мъките в затвора, гърлото й е изранено от пушека на кладата. На всичкото отгоре очаква бебе. Та тя беше облечена по-зле и от най-дрипавата слугиня!
Джудит щеше да каже още нещо, но млъкна и се обърна към прага, където стоеше Клариса. Никой не я беше виждал в този вид. Тя носеше красива одежда от пурпурночервено кадифе с дълбоко четириъгълно деколте. На врата й висеше тежка сребърна верижка с огромен аметист в средата. Косите й бяха прибрани на тила в скромно сребърно боне, поръбено с червени цветчета. Виолетовите й очи блестяха като диаманти.
Рейн отиде при нея, взе ръката й и я целуна.
— Ти си прекрасна — проговори нежно той.
— Изглеждаш променен — прошепна тя.
— А ти можеш да говориш. Можеш ли вече и да пееш?
— Не настоявай, Рейн — засмя се Джудит. — Дадох й горещ мед с билки, но мисля, че гърлото й ще заздравее по-бързо, ако щади гласа си. Вечерята е готова. Гладни ли сте?
Клариса се радваше, че не може да говори, защото и без това нямаше да знае какво да каже. И досега бе наясно, че Рейн е много по-различен от хората в обкръжението си дори когато носеше горското си облекло, но сега, целият в черно и сребро, той й внушаваше страхопочитание. Беше съвсем на мястото си в тази великолепна къща и не виждаше нищо необичайно в поклоните и почтителността на толкова много хора.
Когато Рейн я поведе към трапезата, наредена в голямата зала, Клариса стисна здраво зъби, за да не зяпне изненадано. Вечерята, която им бяха сервирали в гостилницата, й се беше сторила кралска, но тази я надминаваше стократно — по дългите маси бяха наредени толкова много ястия, като че трябваше да се нахрани цяло село.
— Кои са тези мъже? — попита смутено тя и вдигна очи към Рейн, който вървеше до нея. В залата бяха събрани повече от сто души и всички щяха да се хранят заедно с тях.
Рейн се огледа и сякаш видя своите хора през очите на жена си.
— Това са рицарите на Гевин, няколко от моите васали и някои от свитата на Стивън. Трябва да попиташ Гевин и той ще ти обясни в какви роднински връзки се намираме с всеки от тях. — Той посочи към края на трапезата. — Някои от хората, които се хранят там, са от стражите, които охраняват замъка. Можеш да попиташ Джудит. Сигурен съм, че тя ги познава по име.
— И ти ли имаш толкова много сподвижници? — попита с мъчителен шепот тя.
— Не — ухили се Рейн. — В сравнение с този имот моите земи са много по-малки. Джудит е богаташката между нас. Когато се омъжи за Гевин, му донесе голямо наследство и сега трябва да се грижи за много хора. Тя постоянно купува и продава и брои чувалите с жито в складовете.
— Аз? — попита страхливо Клариса.
Рейн я погледна неразбиращо, но после се засмя.
— Питаш ме дали и ти ще управляваш земите ми? Защо не? Нали можеш да четеш и пишеш. Това е повече, отколкото мога аз. — Той се обърна настрана, защото един от братовчедите го заговори.
Клариса положи всички усилия да се нахрани добре, но след известно време се отказа и остана неподвижна на мястото си, докато внасяха все нови и нови ястия, повечето й бяха напълно непознати, а новите имена и подправки я объркаха напълно.
След дългата вечеря Рейн й помогна да стане от стола си и започна да я представя на роднините си. Мъжете я поздравяваха с весели викове и й пожелаваха щастлив брачен живот.
Джудит попита новата си снаха дали иска да си легне и двете тръгнаха заедно към стаята на Клариса.
— Първата вечер беше малко объркваща, нали? — попита съчувствено Джудит.
Клариса кимна.
— Утре в селото ще има панаир. Накарай Рейн да те заведе. Сигурна съм, че ще ти хареса, освен това няма да стоиш цял ден в замъка и да се представяш на непознати хора. Сега е най-добре да си легнеш. Гевин и Рейн подготвят послание до Майлс и ти ще имаш време да си починеш, защото те ще се съветват дълго.
Когато Клариса свали роклята си и се пъхна под меката завивка, Джудит стисна с обич ръката й.
— Не искам да се страхуваш от нас. От днес нататък ние сме твоето семейство и каквото и да направиш, можеш да очакваш одобрението и подкрепата ни. Знам, че всичко това — тя посочи разкошната стая — е ново за теб, но съм сигурна, че скоро ще се научиш, а и ние ще ти помагаме.
— Много благодаря — прошепна Клариса и уморено затвори очи. Заспа още преди Джудит да излезе от стаята.
Никой не се сети да подготви Клариса за панаира, който щеше да се състои на огромното пасище на семейство Аскот. Тя спа дълго и се събуди отпочинала. Гласът й беше почти възстановен. Е, не съвсем, но истинският тембър беше налице и тя се зарадва, макар че музиката още липсваше.
— Мислиш ли, че отново ще мога да пея?
Рейн се засмя на страха в гласа й и й помогна да закопчее пурпурната рокля, която Джудит беше заповядала да преправят специално за нея.
— Сигурен съм, че само след няколко дни пойните птички ще кацат на прозорците, за да те слушат.
Клариса избухна в смях и затанцува из стаята, радвайки се на широката, разкошна пола.
— Не е ли великолепна? Това е най-прекрасната рокля на света!
— Не си права — засмя се Рейн и я прегърна. — Ти си, която прави роклята красива. А сега престани да се въртиш, защото на бебето ще му се завие свят. Готова ли си да посетим панаира?
Оказа се, че на пасището е издигнат цял град от палатки, заети от хора, дошли от четирите краища на света. Имаше обори за животни, кафези от олово и цинк от Англия, павилиони с испански вина, стоки от Германия и италиански платове. Имаше дюкянчета за играчки, арени за борба, всякакви игри, продаваха се най-различни храни.
— Откъде ще започнем? — попита Клариса и се вкопчи в лакътя на Рейн. Двамата бяха заобиколени от шестима рицари от свитата на Гевин.
